Решение № 14197 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2012 г.
ВАСVII отделение13.11.2012 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 420 от 22.02.2012 г. по адм. д. № 3882/2011 г. на Административен съд Варна. Осъжда Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Константина Василева Николова разноски по делото в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14197 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на началник сектор "Пътна полиция КАТ" при ОД на МВР Варна /в титулната част на жалбата е посочено ОД на МВР - Варна/, срещу решение № 420 от 22.02.2012 г. по адм. д. № 3882/2011 г. на Административен съд Варна, с което е отменена заповед № 30113/11.10.2011 г. на началник на сектор "Пътна полиция КАТ" при ОД на МВР Варна за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Константина Василева Николова - временно изземване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство до придобиване на правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 5 от същия закон. Считат се за неправилни изводите на съда за материална незаконосъобразност на административния акт. Излагат се доводи, че е неприложим давностния срок по отношение на отнетите контролни точки, не е установено по безспорен начин на кого е положеният подпис върху наказателното постановление, следвало е да се обжалва издаденото наказателно постановление пред районния съд и към момента на издаване на наказателното постановление е действала разпоредбата на чл. 189 от ЗДП, която предвижда необжалваемост на наказателните постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. Процесуалният представител на ответната страна счита, че жалбата следва да се остави без уважение, претендира разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения административен акт съдът е разгледал справката, в която са посочени влезлите в сила наказателни постановления. Относно НП № 456/19.05.2000 г. е приел, че по отношение на деянието е изтекла абсолютна давност, относно НП 68/20.12.2004 г. и НП № 5240/1.03.2006 г., че не са връчени надлежно на нарушителя срещу подпис, а на дъщеря му, а НП № 6618 от 10.02.2006 г. - на съсед, че НП № 9568/23.10.2006 г. не е влязло в сила, тъй като е образувано нахд. № 6023/2011 г. на описа на ВРС, приключило с разпореждане, което е обжалвано по к. адм. д. № 4350/2011 г. Посочено е, че видно от представеното удостоверение жалбоподателката е преминала допълнително обучение, в резултат на което е придобила 13 контролни точки и към датата на издаване на оспорената заповед е имала 26 контролни точки. Решението е правилно като краен резултат. Правилен е извода на административния съд, че НП № 9568/23.10.2006 г. не е влязло в сила към момента на издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, тъй като е имало данни за обжалването му. Наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд и в административнонаказателното производство по обжалване на наказателното постановление страната може да прави доводи относно нередовното му връчване във връзка с преценка на допустимостта на жалбата. Независимо от това, в настоящото производство ответникът по жалбата представя заверени копия от решение № 178 от 28.12.2011 г. по нахд. № 456/2011 г. на РС Севлиево, влязло в сила на 25.01.2012 г. и решение № 1350/25.04.2012 г. по нахд. № 6023/2011 г. на РС Варна, влязло в сила на 29.05.2012 г., с което са отменени две от наказателните постановления на които административният орган се е позовал като предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - НП №1650 от 30.11.2005 г., по което са отнети 12 контролни точки и НП № 9568/23.10.2006 г., с което са отнети 19 контролни точки. При това положение правилни са изводите на съда, че към момента на издаване на оспорения пред съда акт на жалбоподателката пред съда не са били отнети всички контролни точки. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделениеq