Решение № 12092 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2016 г.

Решение № 12092 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8321/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1163 от 27.05.2016 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1043 по описа за 2016 г., с което по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя С. К., е отменен Ревизионен акт № 171203942/14.03.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 251/10.06.2013 г. на началника на отдел "Данъчно-осигурителна практика" при Дирекция "ОДОП"– Варна при ЦУ на НАП-София, в частта му, с която в тежест на ревизираното лице са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2009 г. в размер на 145 997,01 лв. главница и 44 493,20 лв. лихва. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: липса на мотиви по съществените фактически въпроси и необсъждане на представените доказателства, въз основа на които съдът е направил фактическите си установявания; необосновано съдът приел, че не са доказани констатациите на органите по приходите за укрити приходи, неотразени в счетоводството на ревизираното дружество; необосновани фактически изводи, че жалбоподателят е доказал, че получените от него парични преводи представляват плащане по осъществен износ на стоки за Гвинея - от установения факт на износа не следва, че плащанията са във връзка с него. Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против тази част РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. П. З., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С РА, предмет на контрол пред първоинстанционния АС Варна, е установено, че жалбоподателят дължи корпоративен данък в размер на 145 997, 01 лв. за 2009 г. и лихви в размер на 44 493, 20 лв., както и лихва в размер на 233, 11 лв. за авансови вноски за корпоративен данък. Този извод е обоснован на констатациите, че с ПКО № № 20090417/22.04.2009 г., 20090422/22.04.2009 г., 0/05.05.2009 г., 6774/02.06.2009 г., 4302/20.07.2009 г., 9248/20.07.2009 г., 9420/20.07.2009 г., 6956/24.08.2009 г., 12441/24.09.2009 г., 11118240/23.11.2009 г. и 18580/27.11.2009 г. К. А. М. внесъл в ревизираното дружество сума в размер на 1 459 970, 71 лв. Органите по приходите констатирали, че сумите са отразени по дебита на сметка 501 "каса в левове" и по кредита на сметка 502 "каса във валута", поради което са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 от ДОПК, защото след извършена проверка се установило, че посоченото физическо лице не е било на територията на страната, нито е декларирало внасянето на подобни суми. Данъчната основа е определена в размер на 1 488 207, 78 лв. като разлика от 3 734 028, 10 лв. /сбор от счетоводно отчетените приходи и постъпилите по ПКО/ и 2 245 820, 32 лв. /разходи/. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционият съд, въз основа на представени с възражението против ревизионния доклад писмени доказателства и на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, приел, че не са обосновани констатациите на ревизиращите за укрити приходи от продажби на стоки, защото ревизираното лице доказало, че сумите по ПКО, всъщност, са приходи от продажба на стоки от страна на РЛ на физическото лице, посочено като вносител на паричните суми; стоките били предмет на доказан износ с получател същото физическо лице, а тези приходи били декларирани. Неправилното счетоводно отразяване на процесната сума, което не се е отразило на възможността за проследяването на движението на придобитите и продадени от РЛ стоки, респективно на паричните потоци в дружеството през ревизираната година, в които потоци вещото лице е дало заключение, че влиза и процесната сума, не обосновава извода на ревизиращите за укрити приходи. Делото е било за втори път пред първоинстанционния АС Варна след отменително решение на ВАС, отменящо решение на АС, с което РА е обявен за нищожен. Решението е правилно. Констатациите на РА се основават единствено на представените от ревизираното лице приходни касови ордери, всички издадени през 2009 г., подписани единствено от представляващия ревизираното дружество, съгласно които физическото лице К. А. М. внесъл в касата на дружеството сумата 1 459 970 лв., които суми били отразени по дебита на сметка "Каса в левове" в кореспонденция с кредита на сметка 502 "Каса във валута". С възражението против ревизионния доклад жалбоподателят представил Протоколи за анулиране на издадените от него ПКО, поради липса на постъпили суми в касата на дружеството по тях; отчети "Продажби", на осн. чл. 119, ал. 1 ЗДДС, съгласно които за продадени от РЛ на К. А. М. /посоченият като вносител в ПКО/ са издадени осчетоводени инвойси, по които са издадени и касови бонове за плащането на сумите в брой; издадените инвойси с получател М.; хронологични и аналитични регистри; мемориални ордери; опис на продажбите от склад в [населено място], в който фигурира като купувач М.. В ревизионното производство /стр. 1032 от административната преписка/ са представени и подробни писмени обяснения на РЛ, изясняващи подробно търговските отношения на дружеството с посочения купувач, които обясняват погрешното издаване на процесните касови ордери. Тези доказателства не са били обсъдени изобщо в потвърждаващото РА решение на директора на Дирекция "ОДОП", в края на мотивите на което се излага довод, че всъщност процесните суми по ПКО не са били внесени от М., а това са собствени средства на ревизираното дружество, които са били налични, но не са отразени счетоводно. В решението си органът по приходите признава осъществяването на твърдяния от РЛ износ на стоки с получател посоченото физическо лице /за който са представени и доказателства/, но твърди, че само доказания износ не означава, че процесните суми представляват плащания по него. При първоначалното разглеждане на делото от АС по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза с множество задачи, между които и проследяване на стоковите и парични потоци по продажби на дрехи втора употреба от страна на ревизираното дружество през ревизираната година, както и съпоставяне на доказаните документирани плащания в брой, отчетени с ЕКАФП, в склада на РЛ в [населено място] и вземанията от продажби на стоки по доказания и признат от органа по приходите износ на такива стоки с получател посоченото физическо лице по представените митнически декларации- хронологично и стойностно. На последния въпрос вещото лице категорично е дало отговор за съответствие на съпоставяните стойности, а при приемането на заключението в откритото съдебно заседание на 28.01.2014 г. не е присъствал представител на ответника, нито са представени бележки по съществото на спора. При тези факти, обосновано първоинстанционният съд, при повторното разглеждане на делото, е приел, че констатациите на приходните органи за наличие на основание за извършване на ревизията по особения ред и за наличие на данъчна основа за облагане поради доказани укрити приходи, не са доказани. Обратно - доказани са твърденията на ревизираното лице за неправилно осчетоводяване на парични суми, получени от дружеството от продажби на дрехи втора употреба, предмет на износ, които са били отчетени от ревизираното лице. Съдебното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение