Решение № 14193 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2014 г.

Решение № 14193 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10376/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на Виолета Константинова Тенева, представена от адв. Виолета Темелкова - Петрова, срещу решение № 7899/10.06.2014 г., постановено по адм. д. № 15323/2013 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата й против писмо рег. № I-42845/14-10.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Оплакванията на касатора сочат на трите категории основания за неправилност на оспорения съдебен акт по чл. 209, т. 3 от АПК заради упреците му към извършената от съда преценка на доказателствените средства и пропускът му да възприеме твърдяни нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Иска се отмяна на решението и на акта на министъра на вътрешните работи. Ответникът по касация - министъра на вътрешните работи, чрез повереника си юрисконсулт Йовчева отрича основателността на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Пред тричленния състав на ВАС, трето отделение, е оспорен отказ на министъра на вътрешните работи да сключи с Виолета Тенева договор за пожизнено ползване на обитавано от нея ведомствено жилище в гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 314, вх. В, ет. 5, ап. 53. Отказът е обективиран в писмо рег. № I-42845/14-10.2013 г. Сключването на договора е поискано от касатора със заявление вх. № ДС-11865/15.03.2011 г., към което са приложени удостоверения обр. УП-7/07.02.2011 г. и обр. УП-8/07.02.2011 г., издадени от длъжностни лице от СУСО. Първото установява размера на получаваната от заявителя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а второто общ размер на получените от нея пенсии и компенсации за времето от месец януари 2009 г. до м. декември 2011 г. Мотив за разпоредения отказ е, че заявителят не отговаря на изискванията на § 65, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗИД на ЗДС. За да отхвърли оспорването, първостепенният съдебен състав е приел, че в писмото е посочено основанието за отказа - разпоредбата на § 65, ал. 1, т. 4 от ЗИД на ЗДС; възпроизвел е съдържанието на разпоредбата и се е позовал на протокол изх. № ДС-47961/03.10.2011 г. на комисия, назначена със заповед № 2899/12.09.2011 г. на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" на МВР, което е разгледала заявленията и е направила предложение на министъра за сключване на договори с лицата отговарящи на изискванията на нормата. Оспореното решение е неправилно. В съдебния акт липсва установяване на релевантните за спора факти. Тенева е заявила правото по § 65, ал. 1 от ЗИДЗДС на лицата, обитаващи държавни ведомствени жилища и ателиета, настанени по установения ред до 1 юни 1996 г., които са пенсионери, преживели съпрузи или пострадали от трудова злополука, довела до трайна нетрудоспособност, да ги ползват пожизнено. Положителна материалноправна предпоставка за възникване на правото, създадена с т. 4 от разпоредбата е общият годишен доход за последните две години на наемателя и на членовете на семейството му не надвишава 24 минимални работни заплати за страната. Това предполага включване в предмета на доказване на правно-релевантните факти на размера на общия годишен доход на наемателя и на семейството му за последните две години, предхождащи тази на подаване на заявлението /съобразен е годишното изчисляване на дохода в съответствие с правилата на чл. 15-17 от ЗДДФЛ/ и на сумата от 24 минимални работни заплати за страната за този период. Нито един от тези факти не е установен от съда. Такова установяване не е сторил и административния орган, тъй като не го е обективирал в акта си. Това опущение се възприема като липса на форма на административния акт - чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. То не се преодолява и със съдържанието на цитирания от състава на трето отделение протокол. Освен че липсва препращане към него, та съдържанието му да се инкорпорира в това на административния акт, протоколът също не сочи обсъжданите правно значими факти. Средството за отстраняване на последиците от неправилното решение и на незаконосъобразния административен акт е отмяната им. След отмяната на акта, преписката следва да се изпрати на издалия го орган за постановяване на административен акт, съобразен с изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,