Решение № 13966 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2014 г.

Решение № 13966 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9123/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е образувано по молба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна с искане за допълване на решение № 5817 от 20.05.2015 г., постановено по адм. д. № 9123/2014 г. по описа на ВАС, първо отделение. Иска се съдът да се произнесе с допълнително решение, с което на основание чл. 173, ал. 2 АПК да укаже изпращане на преписката на компетентния административен орган и да даде задължителни указания относно тълкуването и приложението на закона. Ответницата по молбата Хасибе Хасан Ахмед не взема становище. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на искането. Върховният административен съд, състав на първо отделение, приема следното: Предвид формулираните в молбата искания за допълване на решението, за поправка на явна фактическа грешка и произнасяне по чл. 251 ГПК, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, искането следва да се приеме за допустимо като подадено в срок и от надлежна страна. С решение № 5817 от 20.05.2015 г. по адм. д. № 9123/2014 г., на ВАС, първо отделение е отменено решение № 1170 от 21.05.2014 г. на Административен съд гр. Варна, постановено по адм. д. № 3007/2013 г. и е обявена нищожността на ревизионен акт № 171300117 от 18.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Прието е, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /Д. в., бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Правомощията на съда по съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предполага възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Дори когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа издал акта, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид уредбата на този случай в ДОПК не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че липсва непълнота, очевидна фактическа грешка или неяснота в постановеното решение № 5817 от 20.05.2015 г. и депозираното искане следва да се остави без уважение като неоснователно. Воден от изложените съображения Върховният административен съд, състав на първо отделение,