Решение № 7358 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4611/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Пирдоп, чрез адв. Вутов, срещу Решение № 138 от 05.02.2026г., постановено по адм. д. № 782/2025г. по описа на Административен съд - София-област (АССО). С него е отхвърлена жалбата на Община Пирдоп против Решение № РР-4746/07.10.2022г., за продължаване срока на действие на Разрешително № 31430009/17.12.2004г., продължено с Решение № РР-1265/17.06.2011г. и изменено с Решение № РР- 1422/02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Община Пирдоп е осъдена да заплати на " Аурубис" АД сума в размер на 306.77 евро, представляваща разноски за водене на делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни аргументи, че оспореният административен акт е нищожен, тъй като е следвало да бъде издадено от кмета на Община Пирдоп на основание чл. 52, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Закона за водите (ЗВ), след решение на Общинския съвет, а не от директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР). Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което оспореният административен акт да бъде обявен за нищожен. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът – „Аурубис България“ АД, представлявано от адв. Йорданова, в писмено становище и в съденото заседание излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът - Директорът на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, представлявано от юрк. Гаврилова и юрк. Христова, в писмено становище и в съдебното заседание излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по жалба на Община Пирдоп против Решение № РР-4746/07.10.2022г., за продължаване срока на действие на Разрешително № 31430009/17.12.2004г., продължено с Решение № РР- 1265/17.06.2011г. и изменено с Решение № РР- 1422/02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с твърдения за нищожност на процесното решение, поради некомпетентност на органа, който го е издал. Първоинстанционният съд е установил, че по заявление на „Аурубис България“ АД с вх. № РР-04-78/27.10.2021г,. директорът на БД „Източнобеломорски район“ е бил сезиран с искане за продължаване срока на действие на Разрешително № 31430009/17.12.2004 г. за водовземане от язовир „Душанци“ с цел „охлаждане и промишлено водоснабдяване“. По заявлението е постановено Решение № РР-4746/07.10.2022 г., с което срокът на действие на разрешителното е продължен на основание чл. 78 и чл. 78а ЗВ във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ. По делото са представени актове за общинска собственост на община Пирдоп относно части от язовир „Душанци“, както и нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост на „Аурубис България“ АД върху поземлен имот с идентификатор 00504.170.15 по КККР на с. Антон с площ 90 270 кв. м и начин на трайно ползване „язовир“. Представени са също документи относно правоприемството на дружеството от МДК-Пирдоп, както и удостоверение на община Антон, че за посочения имот не е съставян акт за общинска собственост. От приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че язовир „Душанци“ е разположен на територията на две общини – Пирдоп и Антон върху ПИ с идентификатор 24164.210.13 по КККР на с. Душанци с площ 637 394 кв. м и ПИ с идентификатор 00504.170.15 по КККР на с. Антон с площ 90 270 кв. м, както и части от други поземлени имоти по контура на язовира. Експертизата е констатирала също, че язовирната стена и съоръженията на язовира са собственост на „Аурубис България“ АД и са включени в неговите балансови активи. Това обстоятелство се потвърждава и от Заповед № 275/18.08.2005 г. на кмета на община Пирдоп, с която е разпоредено същите да бъдат отписани от актовите книги на общината и предадени на дружеството. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът е приел, че не са налице предпоставките за компетентност на кмета на община Пирдоп по чл. 52, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗВ, която е ограничена до водни обекти – публична общинска собственост. Поради това е приложима общата компетентност на директора на басейновата дирекция по чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ. Съдът е посочил още, че язовир „Душанци“ е разположен на река Тополница от поречието на река Марица и попада в района на управление на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, поради което директорът на тази дирекция е и териториално компетентният орган да се произнесе по искането за продължаване срока на разрешителното. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата като носнователна. Решението е правилно. От събраните по делото доказателства се установява, че язовир „Душанци“ е разположен на територията на две общини – Община Пирдоп и Община Антон, който факт е безспорен между страните. Безспорно е също така, че язовирната стена и съоръженията на язовира са включени в имуществото на „Аурубис България“ АД, което обстоятелство е констатирано и в Заповед № 275/18.08.2005 г. на кмета на община Пирдоп. Спорът между страните в настоящото производство е ограничен единствено до въпроса компетентен ли е директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ да издаде процесното Решение № РР-4746/07.10.2022г., за продължаване срока на действие на Разрешително № 31430009/17.12.2004г., продължено с Решение № РР-1265/17.06.2011г. и изменено с Решение № РР-1422/02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект, като не се релевират възражения относно останалите елементи от фактическия състав на административния акт. Във връзка с това, предмет на настоящото производство е единствено валидността на административния акт, а не принадлежността на вещни права върху язовир „Душанци“, неговото водно тяло, язовирната стена или земите, върху които е изграден. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд споровете относно собствеността върху водни обекти, водностопански системи и съоръжения се разрешават по общия гражданскоправен ред, като административният съд не е компетентен да се произнася по вещноправни спорове, а единствено да извърши преценка на относимите доказателства дотолкова, доколкото това е необходимо за установяване компетентността на административния орган. За определяне на компетентния орган следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 52 от Закона за водите. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗВ кметът на общината издава разрешителни за водовземане от водите на язовири – публична общинска собственост. От своя страна § 1, т. 94 от ДР на ЗВ определя понятието „язовир“ като водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията към нея и земята, върху която са изградени. Следователно законът разглежда язовира като единен комплексен обект, чиито отделни елементи са функционално и правно свързани. Ето защо наличието на право на собственост на общината върху част от земята под котлована не е достатъчно, за да обоснове извод, че язовирът като водностопанска система представлява публична общинска собственост по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗВ определя като публична общинска собственост водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, с изключение на тези, включени в имуществото на търговски дружества, различни от ВиК операторите с държавно и/или общинско участие. Следователно, за да е налице компетентност на кмета по чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ, следва кумулативно да са изпълнени две предпоставки: водностопанската система да се намира на територията на съответната община и същата да не попада в предвиденото от закона изключение. Нито една от тези предпоставки не е изпълнена в настоящия случай. От една страна, язовир „Душанци“ като водностопанска система не се намира изцяло в пределите на община Пирдоп, а обхваща територии на две общини. От друга страна, безспорно е установено, че язовирната стена и съоръженията на язовира са включени в имуществото на търговско дружество – „Аурубис България“ АД. Поради това язовирът не може да бъде квалифициран като обект, попадащ в приложното поле на чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ. В допълнение, следва да се отчете също, че Законът за водите не съдържа специална уредба относно заварени язовири, разположени на територията на повече от една община, нито предвижда правила за определяне на компетентен общински орган в подобни хипотези. Липсват и преходни разпоредби, които да уреждат статута на такива водностопански системи или да възлагат компетентност на конкретен кмет при наличие на териториално разположение в повече от една община. Следователно, приложение намира разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 ЗВ, съгласно която директорът на съответната басейнова дирекция издава разрешителни за водовземане във всички останали случаи извън изрично посочените в предходните точки на същата разпоредба. Компетентността на директора на басейновата дирекция има общ характер и обхваща всички хипотези, които не са предоставени изрично на друг орган. За разлика от нея компетентността на кмета представлява изключение и подлежи на стриктно тълкуване. Неоснователно е твърдението на касатора, че Община Пирдоп е собственик на яз. “Душанци” по силата на представените по делото АПОС, тъй като същите са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отбелязванията в тях и до тяхното оборване фактите, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за установени. Видно от данните по делото, вкл. представения АПОС, общината не е собственик на цялата земя, върху която е разположен язовирът, тоест и на това основание няма как да е собственик на язовира в цялост. След като язовир „Душанци“ не се намира изцяло в границите на Община Пирдоп, не може да бъде обоснована компетентност на кмета на общината по реда на чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗВ, т.е. кметът на общината Пирдоп не разполага с териториална компетентност да се произнесе относно водовземане от яз. „Душанци“. Този извод съответства и на практиката на ВАС, според която правомощията на органите на общинската администрация се упражняват в рамките на територията на съответната община, определена от действащите кадастрални и административно-териториални граници. Необосновано е и позоваването на касатора на Решение № 4217 от 01.04.2021г. по адм. д. № 10165/2019г. на ВАС, III о. Посоченото решение е постановено при съществено различна фактическа обстановка и поради това изводите в него не могат да бъдат приложени към настоящия спор, тъй като предмет на разглеждане по цитираното дело е язовир, който се намира изцяло на територията на община Пирдоп. Предвид гореизложеното, касационната жалба е неоснователна, а атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение