Решение № 8796 от 24.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. А. гражданин на Сирия, чрез адв. К. Рангелов, против решение 4395/29.04.2025 г., постановено по адм. дело 796/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена неговата жалба против решение 2305 от 07.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрисконсулт Е. Хичовски, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, поради което моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като взе предвид направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение 4395/29.04.2025 г., постановено по адм. дело 796/2025г. на Административен съд Хасково, е отхвърлена жалбата на М. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 2305 от 07.03.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът счита, че административния орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това съдът приема за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Първостепенният съд счита, че не са налице и хипотезите на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от М. А. А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при проведеното интервю на 21.10.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че М. А. А. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с обстановката в страната му на произход. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е лично заплашван. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие, не е бил обект на репресии. В интервюто чужденецът изрично е посочил, че не членува в политически партии. Служил в армията от 2010г. до 2011г. Споделил, че през 2013г. в дома му паднала бомба и той бил ранен. Бил откаран в болница, където се наложило ръката му да бъде ампутирана. Посочил, че негов братовчед бил убит при бомбардировка през 2017г., а после споделил, че от 2017г., откакто "...влезли турците...", нямало военни действия. От представените доказателства по делото и проведеното интервю с чуждия гражданин, се установява, че и семейството му не е било заплашвано и продължава да живее в Сирия, а жена му и децата му са в Турция от 2023г. Не останал в Турция, защото нямали пари за всички, а и там не давали кимлици. Посочил, че трябвало да остане в Сирия, за да се грижи за майка си, която била болна. Сега майка му продължавала да живее в Сирия, в Дейр Зор, а брат му М. поел грижите за нея. Споделя, че не иска да се връща в Сирия по икономически причини. В съдебно заседание чужденецът заявява, че през 2015г. е паднала бомба, вследствие на която загубил лявата си ръка, както и че майка му и сестра му са пострадали. Също така споделя, че братовчед му бил убит. Били 5 братя и 4 сестри. Повечето са в Турция, единият брат бил в Йордания и един в Сирия, и другите са били в Турция. Съпругата и децата му са при брат му в Турция. При така установените факти касационната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че в твърденията на М. А. А. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху него от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на М. А. А.. Правилно Административен съд Хасково е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Относно хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от М. А. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представените пред него със справка от вх. МД-02-200/08.04.2025г., като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Правилно съдът е установил, че няма причинно следствена връзка между посочените от чужденеца събития- ампутацията на едната му ръка, смъртта на братовчед му, и напускането на Сирия. Правилно е преценено, че на първо място чужденецът не може да посочи точно кога е загубил ръката си- през 2013 г. или през 2015 г., братовчед му загубил живота си през 2017 година, а напускането на страната е настъпило след продължителен период- почти 10 години. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 03.07.2025г. и 21.07.2025г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия и състоянието на сигурност в областта Халеб, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същите, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че с оглед актуалната ситуация в страната на произход следва да бъде приложен принципа забрана за връщане. Административният орган е извършил преценка относно приложимостта на принципа "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Макар да не е изложил нарочни мотиви конкретно за приложението на тази норма, административният съд се е съобразил с визирания принцип. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел, че чужденецът не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - Сирия, нито страната, в която след това два месеца е живял - Турция, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния съд в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в страната и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му по произход няма да застраши неговия живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non-refoulement". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение