Решение № 3846 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Силистра, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Нанкова-Николова, срещу решение 42 от 22.05.2023 г., постановено по административно дело 152/2022 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е: 1) отменено по жалба на П. Николов решение 2153-18-1 от 30.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Силистра, с което е потвърдено разпореждане 2113-18-286#11 от 28.07.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Силистра, с което е отказано да бъде уважено заявление на жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а от КСО; 2) върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. 2113-18-286/11.05.2022 г. в ТП на НОИ Силистра от П. Николов за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на материалния закон, което произнасяне следва да бъде не по-късно от 14 дни след влизане в сила на съдебното решение; 3) осъдено ТП на НОИ Силистра да заплати на П. Николов сумата от 1100 лв. съдебно-деловодни разноски за първа инстанция. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се потвърди като законосъобразно отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ - Силистра. Претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност (по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК) на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът по касация П. Николов от [населено място], общ. Главиница, обл. Силистра, действащ чрез процесуалния представител адвокат Иванов, в писмен отговор и в съдебно заседание аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Моли решението да се остави в сила и да му се присъдят деловодните разноски за касационното производство, които са в размер на 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение, като предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 28.07.2022 г. пенсионният орган е отказал да отпусне на П. Николов по заявлението му от 11.05.2022 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 98, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а, ал. 2 от КСО, по съображения, че лицето към датата на заявлението не отговаря на изискванията на цитираните разпоредби. Длъжното лице е зачело на заявителя осигурителен стаж от втора категория 9 месеца и 19 дни, от трета категория 3 години и съгласно чл. 104 от КСО, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория, 33 години и 1 ден, при навършена възраст към датата на заявлението [възраст]. Недоволен от разпореждането, Николов е обжалвал в срок разпореждането пред горестоящия административен орган с основно оплакване, че положеният от него стаж в Меком ЕООД гр. Силистра се равнява на 18 години и 9 месеца стаж от втора категория, който е достатъчен за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б от КСО. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ - Силистра не е намерил основания да ревизира разпореждането, поради което с оспореното пред Административен съд Силистра решение от 30.08.2022 г. го е потвърдил. По отношение на стажа от 17 години, 4 месеца и 7 дни, положен от Николов на различни длъжности в посоченото предприятие през периода 24.01.1980 г. 01.06.1997 г. (където е концентриран спора между страните), което през годините е сменяло правноорганизационната си форма и наименование, органът е посочил, че той е от трета категория, а не от втора. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него акт е материално незаконосъобразен (порок по чл. 146, т. 4 от АПК). От установените по делото факти посредством събраните писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е изведен извод, че административните органи неправилно са зачели стажа на П. Николов през спорния период като такъв от трета категория труд, а не от втора, защото дейността му като монтажник през този период в строително-ремонтна база Янко Забунов в [населено място], която е обслужвала свинекомплекс Родопа и производни на този комплекс предприятия (държавна фирма Меком , Меком АД, Кремонини АД), попада в записа на т. 26 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.)., което се установява и от информацията в приложените УП-3, издадени от Кремонини АД през 2010 г. Самите удостоверения са официални свидетелстващи документи, чиято материална доказателствена сила не е опровергана. Съдът е посочил, че Николов отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като е работил общо 18 години, 3 месеца и 26 дни при условията на втора категория труд (в това число признатите от административните органи 9 месеца и 19 дни за периода 01.06.1997 г. 20.03.1998 г.) и към момента на подаване на заявлението има навършени [възраст]. Поради това е отменил обсъжданото решение на директора на ТП на НОИ - Силистра, върнал е с оглед естеството на акта преписката на компетентния да се произнесе по заявлението на физическото лице за отпускане на пенсия орган за нова преценка с конкретно дадени указания в мотивите по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски съобразно изхода на спора. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Решението се основава на подробен анализ на събраните писмени доказателства (сред които и цитираните по-горе УП-3 - документ сред визираните в чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съдържащ информация за заеманите от Николов длъжности през обсъждания период) и гласни доказателства, както и на компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Преценката, че спорният трудов стаж през периода 24.11.1980 г. 01.06.1997 г. следва да се категоризира като такъв от втора категория е материално законосъобразна. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесния административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обоснован извод (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че решението на директора на ТП на НОИ Силистра е издадено в нарушение на материалния закон, което обуславя наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Касационната инстанция споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че трудът на П. Николов през обсъждания период следва да бъде зачетен като втора, а не като трета категория, защото попада в записа на т. 26 от ПКТП, отм. Решението на Административен съд - Силистра е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че неправилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя. Предвид изложеното обоснован и в съответствие с материалния закон се явява крайният правен извод на Силистренския административен съд за незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ Силистра. Като е отменил порочния административен акт и е върнал преписката на компетентния орган за ново произнасяне, съдът е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, а се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на направените деловодни разноски, които са доказани в размер на 1 200 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Предвид критериите, заложени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, дължимият размер не следва да се редуцира чрез намаляването му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,