Решение № 13821 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6221/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от М. Л. Г. от гр. Русе, за отмяна на основание чл.209, т.3 от АПК,чл.110,ал.1 от АПК и чл.323, ал.4 от Закона за съдебната власт на Решение 4080 от 04.04.2024 г. на Върховния административен съд /ВАС/, по адм. дело 4914/2023 г., с което е отменено Решение 6461 от 03.11.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело 12558/2020 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлено оспорването по жалба на М. Л. Г., от гр. Русе срещу решение Ц1040 И 447 / 27.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане РВ 3 21 00814635 / 29.09.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ. Излагат се съображения, че ВАС не е взел предвид Решение 1477/23.10.2023 г. на Районен съд Русе, с което се установява, че през периода 25.03.2015 г. - 19.09.2017 г. Г. е работила във Фешън Трейд - онлайн ЕООД на длъжност преводач и експерт връзки с обществеността , което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж. На следващо място се сочи, че в хода на съдебното производство Г. е оспорила Констативен протокол КВ-5-21-00743389/07.04.2020 г., издаден от ТП на НОИ при София - град, за който е било доказано, че е документ с невярно съдържание, поради което не следва да се ползва с материална доказателствена сила. Г. сочи, че с Решение 38/07.02.2024 г. на Русенски окръжен съд се установява, че в посочения период Г. е работила в дружеството и следва да й бъдат признати трудови и осигурителни права. С касационната жалба се представят Годишни-данъчни декларации на дружеството за 2016 г. и 2017 г. и Решение 38/07.2.2024 г. на Русенски окръжен съд по в. гр. д. 826/2023 г. Касационната жалба е оставена без движение с разпореждане [номер]/25.04.2024 г. по адм. дело 12258/2020 г. на АССГ, в изпълнение на което М. Г., чрез адв. Ц. Замфиров, е депозирала Искане за отмяна на основание чл.239, т.1, т.3 и т.4 от АПК, на Решение 4080 от 04.04.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело 4914/2023 г. Освен посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, в искането се твърди, че процесното решение е в противоречие с Решение1477/23.10.2023 г. на Русенски районен съд по гр. дело 4913/2023 г., с което е признато за установено по отношение на ТП на НОИ-Русе, че М. Г. за времето от 25.03.2015 г. до 19.09.2017 г. е работила във Фешън Трейд - онлайн ЕООД на длъжност преводач и експерт връзки с обществеността , което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж, както и с Решение 38/07.2.2024 г. на Русенски окръжен съд по в. гр. д. 826/2023 г., с което е отменено Решение1477/23.10.2023 г. на Русенски районен съд по гр. дело 4913/2023 г. и е признато за установено по отношение на ТП на НОИ - Русе, че М. Г. за времето от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. е работила във Фешън Трейд - онлайн ЕООД на длъжност преводач , с продължителност на работното време 8 часа, което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж, а за времето от 01.09.2016 г. до 18.09.2017 г. е полагала труд с продължителност 2 часа при същия работодател на длъжност експерт връзки с обществеността , което време следва да се зачита за трудов стаж и пропорционално на установеното работно време - за осигурителен стаж. Според молителят тези две решения представляват актове, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, поради което е налице хипотезата на чл.239, т.3 от АПК. Предвид изложеното Г. счита, че са налице предпоставките на чл. 239, т. т.1, т.3 и т.4 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Прави искане съдебното решение на ВАС да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. Претендира разноски за производството. В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ София - град, чрез юрк. Бабурска в писмено възражение развива съображения за неоснователност на искането. В съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. Бабурска, която поддържа депозираното писмено възражение и моли искането за отмяна да бъде оставено без уважение като неоснователно. Претендира юриск. възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Спорът пред петчленния състав на ВАС е в това, осъществени ли са отменителните основания по чл. 239, т.1, т.3 и т. 4 от АПК. Производството пред ВАС, тричленен състав, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София- град срещу Решение 6461/03.11.2022 г. по адм. дело 12558/2020 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. С Решение 6461 / 03.11.2022 г. по адм. дело 12558 / 2020 г. Административен съд София град е отменил по жалба на М. Л. Г., от гр. Русе решение Ц1040 И 447 / 27.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане РВ 3 21 00814635 / 29.09.2020 г. на Ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ. Касационната инстанция е отменила горецитиранато решение на АССГ като неправилно. В мотивите е прието, че съгласно Констативен протокол КВ 5 21 00743389/07.04.2020 г., контролните органи на НОИ са установили, че Фешън трейд онлайн ЕООД, гр. София не е осъществявало търговска дейност за периода след 01.01.2016 г. Няма данни за съставяни и заявявани годишни финансови отчети за годините 2016, 2017 и 2018, нито са подавани годишни данъчни декларации пред НАП, а за 2018 г. в търговския регистър е декларирана неосъществена дейност. Издадени са задължителни предписания ЗД 1 21 00743402/07.04.2020 г. за заличаване на неоснователно подадени данни по чл.5, ал.4 КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица за периода януари 2016 г. януари 2018 г., в които наред с още 18 лица е посочена и М. Г.. Няма данни по делото предписанията да са били обжалвани от последната, който въпрос би бил преюдициален за настоящия спор. След заличаване на данните са издадени и актовете по чл. 114, ал.2, т.2 КСО за възстановяване на неоснователно получени обезщетения за временна неработоспособност. В хипотезата на безспорно заличени данни за М. Г. съгласно основанията по чл. 10, ал.1 КСО, респ. §1, т.3 ДР на КСО вноските биха били дължими само при възникнало осигурително правоотношение. Липсата на годни доказателства за реално осъществявана трудова дейност, налагат извода, че за Г. не е съществувало осигурително правоотношение, респ. не са възникнали осигурителни права. По изложените съображения ВАС е отменил Решение 6461 / 03.11.2022 г. по адм. дело 12558/2020 г. на Административен съд София град, като е отхвърлил оспорването по жалба на М. Л. Г., от гр. Русе срещу решение Ц1040 И 447/27.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане РВ 3 21 00814635 / 29.09.2020 г. на Ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК страните, участвали в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила и неблагоприятни за тях съдебни актове, на основанията и в сроковете по чл. 239 и чл. 240 от АПК. Лицето, депозирало искането, е страна в производството по делото пред Върховния административен съд, поради което е активно легитимирано да иска отмяна на постановеното по това дело определение. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни решения, в случаите когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита след като съдебните актове са влезли в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства /официални или частни документи/, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Към искането за отмяна са приложени Годишни данъчни декларации на дружеството за 2016 г. и 2017 г., които не представляват нови писмени доказателства от значение за правилното решаване на спора. За да е налице това основание за отмяна, в хипотезата поддържана от искателя, а именно откриване на нови обстоятелства, следва: 1. тези обстоятелства да са съществували към момента на решаване на делото; 2. да не са били известни на страната и 3. да са от съществено значение за решаването на делото. Ново обстоятелство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, представлява установеното по отношение на ТП на НОИ - Русе, от Окръжен съд - Русе с влязъл в сила съдебен акт - Решение 38/07.02.2024 г. по в. гр. д. 826/2023 г., постановено след приключване на съдебното заседание от 24.01.2024 г. по касационното производство пред ВАС, че М. Г. за времето от 01.01.2016 г. до 31.08.2016 г. е работила във Фешън Трейд - онлайн ЕООД на длъжност преводач , с продължителност на работното време 8 часа, което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж, а за времето от 01.09.2016 г. до 18.09.2017 г. е полагала труд с продължителност 2 часа при същия работодател на длъжност експерт връзки с обществеността , което време следва да се зачита за трудов стаж и пропорционално на установеното работно време - за осигурителен стаж. Искането за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК е основателно. При решаването на спора пред тричленния състав на ВАС е нямало как да бъде съобразен факта досежно установения трудов и осигурителен стажа на Г., тъй като горецитираното решение на Окръжен съд Русе е постановено на 07.02.2024 г., а съдебното заседание по адм. дело 4914/2023 г. на ВАС, на което е даден ход по същество е проведено на 24.01.2024 г. Тъй като соченото удостоверено обстоятелство е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, от значение за решаване на спора по същество, искането на М. Г., чрез адв. Замфиров, за отмяна, на основание чл. 239, т.1 от АПК, на влязло в сила Решение 4080 от 04.04.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело 4914/2023 г., с което е отменено Решение 6461 от 03.11.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело 12558/2020 г. се явява основателно. Решението следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на ВАС за ново разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК може да се иска отмяна, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания също следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. Молителят твърди, че в хода на съдебното производство пред административния съд е бил оспорен Констативен протокол КВ-5-21-00743389/07.04.2020 г., издаден от ТП на НОИ при София град, което не кореспондира с данните по делото. Настоящият съдебен състав констатира, че с Определение 5623/28.07.2021 г. по адм. дело 12558/2020 г. е открито производство по оспорване истинността на други документи, не на горецитирания констативен протокол, а именно - на Заповед за прекратяване на трудово правоотношение 19/18.09.2017 г. и на Допълнително споразумение 8/31.08.2016 г. към Трудов договор 6/24.03.2015 г./лист 100 от адм. дело 12558/2020 г. по описа на АССГ/. В искането липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на решението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. Въз основа на чл. 239, т. 4 от АПК може да се иска отмяна, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Данни за наличието на друг съдебен акт при обективно и субективно тъждество на делото, липсват. Представените съдебни решения на Районен съд- Русе и на Окръжен съд Русе са с друг предмет, спорът по същите е между други страни ответник по тях е ТП на НОИ - Русе, а по настоящото дело - ответна страна е Директора на ТП на НОИ София - град. Съдебните актове на гражданските съдилища касаят различно искане установяване на трудов и осигурителен стаж на М. Г., а искането по адм. дело 4914/2023 г. по описа на ВАС е отмяна на Решение 6461 / 03.11.2022 г. по адм. дело 12558 / 2020 г. на АССГ, с което е отменено по жалба на М. Л. Г., от гр. Русе Решение Ц1040 И 447/27.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него Разпореждане РВ 3 21 00814635/29.09.2020 г. на Ръководител на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ. По изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 и т.4 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, а искането за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК като основателно следва да бъде уважено, като на молителя се присъдят 600 лв. разноски за производството, представляващи такива за адвокатски хонорар, за които е представено доказателство за извършването им - договор за правна защита и съдействие от 16.05.2024 г. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав