Решение № 4971 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 266/2021 г.

Решение № 4971 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 266/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Хасково против решение № 665 от 30.10.2020 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 697/2020 г. С него се отменя решение № Ц1012-26-214-1/7.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалба на Р. Л. против разпореждане № [ЕГН] на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Хасково и се връща преписката на органа за решаване на въпроса по същество при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Ответницата, Р. Л. чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Л. против решение на директора на ТП на НОИ Хасково от 7.07.2020 г. с което е отхвърлена жалба против разпореждане от 30.04.2020 г. с което й се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 КСО пожизнено във връзка с § 22ц, ал. 1 ПЗР КСО по заявление, подадено на 2.01.2020 г. с навършена възраст [възраст] при стаж от втора категория 4 г. 9 м. и 21 дни, от трета 39 г., 9 м. превърнат на основание по чл. 104 КСО към трета категория 45 г., 9 м. и 4 дни. В това число са 3 г. и 3 месеца за отложено пенсиониране. Със същото разпореждане е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съгласно чл. 70, ал. 2 КСО осигурителния стаж за времето от 1.01.2018 г. до 31.12.2019 г. през което е получавала лична пенсия, не се зачита за осигурителен стаж за отложено пенсиониране. Спорът е относно приложението на чл. 70, ал. 2 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по преписката е установил, че правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от жалбоподателката на 21.09.2014 г. като до 2.01.2020 г. не се е възползвала от това право. След придобиване на правото на пенсия е продължила да извършва трудова дейност. Установено е, че 28.08.2013 г. на Л. е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 75, ал. 4 КСО. По спорния въпрос относно приложението на чл. 70, ал. 2 КСО съдът е приел нарушение на материалния закон от административния орган, който не увеличил размера на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 70, ал. 2 КСО. При цитирана и съдебна практика решението е отменено и делото върнато като преписка на органа за ново произнасяне вместо на директора на ТП на НОИ, на ръководителя по Пенсионно осигуряване без да е отменено разпореждането. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 КСО гласи, че лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1.01.2012 г. 4 и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 да определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г. Правният спор е въведен и с касационната жалба дали отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е "лична" пенсия и е пречка за приложението на чл. 70, ал. 2 КСО. Разпоредбите на чл. 2 и 3 КСО посочват видовете пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсиите за инвалидност като лични пенсии и това е характеристика, свързана с личното качество на заявителя, придобил правото на такава пенсия. В случая следва да се приеме, че отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е "лична" и като такава е пречка за зачитането на времето на получаването на тази пенсия като стаж при отложено пенсиониране по чл. 70, ал. 2 КСО. В този смисъла е практиката на ВАС по адм. дело № 6253/2020 г. която настоящият състав продължава да споделя. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ Хасково. При този изход на делото е основателно искането за разноски за двете инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в общ размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение