Решение № 161 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 985/2010 г.

Решение № 161 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 985/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С молба вх. № 1012034 от 26.03.2010 г., подадена от [фирма], [населено място] се иска отмяна на основание чл. 300, ал. 1, т. 5 ГПК на решение от 01.10.2009 г. по гр. д. № 37144/2009 г. на Софийски районен съд, 62 състав. Поддържа се, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нередовно призоваване в производството по делото, страната е била лишена от възможност за защита. Ответникът по молбата за отмяна С. Г. Д. от [населено място] я оспорва като неоснователна. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извършените в производството по делото съдопроизводствени действия не дават основание да се приеме, че в нарушение на закона молителят [фирма], [населено място] е бил лишен от участие в делото. Гражданско дело № 37144/2009 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба от 21.07.2009 г., с която С. Г. Д. от [населено място] е предявила против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за отмяна на уволнение и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Препис от исковата молба е бил изпратен на ответника на посочения в исковата молба адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Съобщението е върнато от връчителя с удостоверяване от 04.09.2009 г., че дружеството е напуснало адреса и нов адрес не е известен. След констатация по удостоверение на Софийски градски съд от 15.07.2009 г. по ф. д. № 2134/2007 г., че посочения в Регистъра за търговските дружества адрес на [фирма] е този, на който е било изпратено съобщението на ответника, съдът е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК, прилагайки по делото съобщенията до ответника, считайки ги за връчени. Така извършените съдопроизводствени действия не сочат за допуснати нарушения по призоваването на молителя [фирма]. Съдебните книжа са редовно връчвани при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК при официално удостоверяване от връчителя, че дружеството е напуснало адреса си и констатация, че в Регистъра за търговските дружества не е вписан нов адрес. Събраните в производството по молбата за отмяна доказателства не опровергават официално удостоверените от връчителя обстоятелства. Удостоверение № 20100324100725 от 24.03.2010 г. на А. по вписванията сочи за нов адрес на молителя към 24.03.2010 г., т. е. към момент след провеждане на производството и влизане в сила на решението по гр. д. № 37144/2009 г. на Софийски районен съд. От показанията на разпитаните свидетели Ц. М., П. Петров, С. П. и Е. Г. се установява, че лятото на 2009 г. посочения в Търговския регистър адрес не се е обитавал от [фирма]; че дружеството е изнесло вещите си от офиса, в който се е извършвал ремонт; не е оставило свой представител за приемане на книжа, нито каквато и да е индикация за обитаване на офиса, а дейността се е осъществявала на адрес [населено място], [улица]. Без правно значение е обстоятелството дали няколко месеца след фактическото напускане на офиса, дружеството отново е продължило дейността си на адреса - удостоверените от връчителя обстоятелства са верни; към момента на връчване на съдебните книжа дружеството фактически е напуснало адреса, поради което чл. 50, ал. 2 ГПК е приложен законосъобразно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение