Решение № 11728 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14405/2017 г.

Решение № 11728 от 5.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14405/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт С. Бакалова, процесуален представител на д-р Д. Илиев, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) против решение № 1701 от 12.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1801/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна. С него е отменена негова заповед № ОСОС-92 от 09.06.2017 г. относно прекратяване на служебното правоотношение на А. Петров. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - А. Петров чрез процесуалния си представител адв. А. Жожев оспорва касационната жалба с развити съображения в представени писмени бележки. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Варна е отменил заповед № ОСОС-92 от 9.06.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която служебното правоотношение на А. Петров е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради съкращаване на длъжността. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение № 6563 от 25.05.2017 г. по адм. дело № 8113/2016 г. на ВАС е отменена заповед № ОСОС-179 от 2.07.2015 г. на Изпълнителния директор на БАБХ за прекратяване служебното правоотношение на А. Петров за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" в ОДБХ - Варна, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В изпълнение на решението на ВАС и на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл със заповед № ВР-14 от 9.06.2017 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, А. Петров е възстановен на посочената длъжност. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № ОСОС-92 от 9.06.2017 г., издадена на същата дата, е прекратено служебното правоотношение със служителя, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на административния акт е посочено чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 1.04.2017 г. Първоинстанционният съд е обсъдил представените длъжностни разписания и поименни разписания на длъжностите в ОБДХ - Варна, действали в периода от 1.04.2015 г. до датата на повторното прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя - 9.06.2017 г. Според тях щатните бройки за длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" са както следва: към 1.04.2015 г. – 21 бройки; към 26.06.2015 г. - 17 бройки; и към 1.04.2017 г., което е в сила при издаване на оспорената заповед – 17 бройки. Обсъдени са и поименните длъжностни разписания към 18.04.2017 г., в което жалбоподателят не е фигурирал, както и това от 19.07.2017 г., в което не се констатира разлика в лицата, заемащи длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" в ОДБХ - Варна. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на А. Петров и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на А. Петров не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). Промяната в длъжностните разписания преди възстановяването му не засягат правото на възстановяване на служителя и не могат да обосноват извод за съкращаване на длъжността, понеже е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 9.06.2017 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд - Варна, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното му правоотношение е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, понеже правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания, съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски по делото, административният орган следва да бъде осъден да й заплати сумата 600.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение