Решение № 16494 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2012 г.

Решение № 16494 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София срещу Решение № 1640 от 27.03.2012 г., постановено по адм. дело № 891/2012 г. по описа на на Административен съд - София град, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100009328/25.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2368/27.12.11 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда довода, че е осъществен фактическият състав, регламентиран в чл. 176, т. 3 от ЗДДС и оспореният акт за дерегистрация е законосъобразен. Счита, че съдът е осъществил преценка не само на законосъобразността, но и на целесъобразността на акта, в резултат на което е достигнал до неправилен правен извод. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991100009328/25.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2368/27.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на "Сейнт Никълъс 2008" ЕООД, гр. София поради невнасяне на дължимия ДДС в срока по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период - м. април - октомври 2011 г. За да отмени като незаконосъобразен акта, съдът е приел, че действително всяко системно неизпълнение на задължение по ЗДДС, в т.ч. невнасянето на данъка, може да послужи за основание за дерегистрация по преценка на данъчната администрация. Невнасянето на дължимия ДДС в указания от закона срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС за седем данъчни периода може да се квалифицира като системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, което обаче не обосновава автоматично извод за наличие на основание за дерегистрация. В чл. 176 от ЗДДС е предвидена възможност, а не задължение за органа по приходите да прекрати регистрацията по ЗДДС и тъй като прекратяването на регистрацията по ЗДДС е изключително тежка санкция, то органът по приходите е следвало да мотивира преценката си за това защо се налага прилагането й. Липсата на мотиви в тази насока препятства преценката по чл. 169 от АПК за това дали органът е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона, които са предотвратяване на злоупотреби с ДДС и на данъчни измами. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на акт за дерегистрация на някое от основанията, посочени в чл. 176 от ЗДДС органът по приходите има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно наличието или липсата на необходимост от прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Съгласно чл. 169 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК, при оспорване на акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали органът разполага с такава оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. След като е безспорно, че в случая органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът е длъжен да провери дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/ и ако тази цел се постига - доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. В случая, от събраните по делото доказателства е установено, че преди издаването на оспорения акт за дерегистрация дружеството е погасило голяма част от задълженията си по ЗДДС, но тези релевантни факти не са обсъдени и взети предвид от органа по приходите, който не е изложил и никакви мотиви, обосноваващи формираната воля. Правилни в тази връзка са доводите на административния съд, че липсата на мотиви е достатъчно основание, за да се приеме, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като този порок на формата препятства преценката на съда доколко органът е упражнил законово предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона. Тази проверка касае законосъобразността, а не целесъобразността на акта и е в корелация с възможността да се прецени дали целта на закона би могла да се постигне и чрез прилагане на по-благоприятната за лицето мярка. Ето защо, като е приел, че оспореният акт за дерегистрация е незаконосъобразен и е отменил същия, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски поради липсата на представени доказателства за направени такива в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение