Решение № 2017 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2018 г.

Решение № 2017 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9641/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Я. от [населено място] срещу Решение № 1230 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 18 по описа за 2018 г. на Административен съд - П., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу принудителна административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от старши полицай при сектор "Общинска полиция" – гр. П., на 22.12.2017 ч. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът – старши полицай при сектор "Общинска полиция" (ОП) – П. при ОД на МВР - П. не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от Р. Паунов – старши полицай при сектор ОП – гр. П., на 22.12.2017 г., 13,15 ч. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 22.12.2017 г., в 13, 15 часа в град П., на кръстовището на ул. "Х. Д." и ул. "С. К." е паркиран лек автомобил, марка "Нисан", с рег. [рег. номер на МПС], с което създава опасност за другите участници в движението. Счел е за установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", пр. второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), според която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато създава опасност за другите участници в движението. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод за законосъобразност на акта, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП предвижда три хипотези, при който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Мярката се прилага когато: б. "а" превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; б. "б" превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; б. "в" превозното средство е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи. Правилно съдът е приел, че фактическото основание (автомобилът е паркиран в зона на кръстовище, с което създава опасност за другите участници в движението) се установява от събраните по делото доказателства, включително представения снимков материал. Изложеното основание съвпада с правното основание, предвидено в чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ от ЗДвП. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че моторното превозно средство е паркирано на място, където създава опасност за останалите участници в движението, движещи се по двете улици и извършващи маневри в зоната на кръстовището, тъй като автомобилът ограничава видимостта в зоната на кръстовището. За изясняване на спора от фактическа страна не са били необходими специални познания, поради което оплакването на касатора за липса на допълнително доказателства за това обстоятелство е неоснователно. Изложените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на материалния закон, поради неправилна преценка за наличието на компетентност на административния орган, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани обстойно в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им се възприема изцяло от настоящия касационен състав. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение