Решение № 119 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5209/2007 г.

Решение № 119 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5209/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. К. К., С. К. К., М. К. Т. и В. Д. П. против решение № 907 от 17.05.07 г. по гр. дело № 376/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 114/11.10.04 г. по гр. дело № 1751/00 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от К. Д. Б., починала в хода на процеса и заместена от наследниците си - касатори в качеството им на наследници на П. Х. Б., починал на 16.03.1981 г., иск за признаване за установено по отношение на М. Х. Л. и З. Х. К. - в качеството им на наследници на С. Х. Б., починал на 16.03.1981 г., че П. Х. Б. на основание изтекла придобивна давност е бил собственик на земеделски земи в землището на гр. С. с обща площ от 16 900 дка, изброени и индивидуализирани в исковата молба, към момента на приемането му за член на ТКЗС през 1948 г. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.). Молят решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответниците по касационната жалба З. К. и М. Л. не заявяват становище. Третото лице - помагач ОСЗГ - гр. Съединение също не заявява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 32/7.02.07 г., постановено по гр.дело № 2692/05 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV г. о. е отменил решение № 1300/5.07.05 г.по гр.дело № 2705/04 г.на Пловдивския окръжен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесните земеделски имоти са били собственост на С. Х. Б., починал на 15.03.1981 г. Същият имал двама сина -Петко-починал преди баща си на 20.05.1977 г., омъжен за К. Б., без деца от брака и Х. на 16.08.98 г.и оставил за свои наследници ответниците по делото З. К. и М. Л. Безспорно било по делото, че земеделските имоти са възстановени на наследници на С. Б. въз основа на подадени в този смисъл заявления, вкл.и заявление от К. Б., която не ги е заявила за възстановяване на наследници на наследодателя й П. Б. Събрани са гласни доказателства, че С. Б. бил приет за член на ТКЗС през 1945 г. През 1948 г.предоставил на синовете си част от притежаваните от него земи, като обективирал волята си в заявление вх. № 182 от 24.02.1948 г., адресирано до председателя на ТКЗС, в което заявил, че желае да бъдат записани на синовете му П. и Х. Б. Последните били приети за членове на ТКЗС през 1948 г., като в подадените заявления от 10.01.48 г., съответно от 10.02.48 г.са декларирали, че внасят в стопанството земи, посочени с обща площ, които са придобили на основание делба. При така установените факти въззивният съд е приел, че процесните земеделски земи са били внесени в ТКЗС през 1945 г.от общия наследодател С. Записването на част от земите на бащата по партидите на синовете му било във връзка със заявленията им за приемане в ТКЗС през 1948 г. Мотивиран е изводът, че не е установено владение от синовете, в частност от П. Б. върху процесните имоти преди тяхното коопериране. Касационната жалба е неоснователна. Решението е законосъобразно. Спазени са задължителните указания на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, както изисква чл. 218з от ГПК (отм.). При повторното разглеждане на делото от въззивния съд страните не са ангажирали нови доказателства. Фактическата обстановка по делото е възприета правилно от решаващия съд. Правните изводи са логични и обосновани. Законосъобразен е изводът, че наследодателят на ищците П не е придобил собствеността върху процесните земеделски земи преди тяхното коопериране, тъй като няма писмени доказателства за извършена от общия наследодател приживе доброволна делба между синовете му или друг писмен документ, съставен също преди кооперирането на земите. Основателността на установителния иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се обуславя от установяване принадлежността на правото на собственост към един минал момент-внасянето на земята в ТКЗС. В разглеждания случай при условията на пълно и главно доказване ищците не са установили, че С. Б. се е разпоредил с част от земите в полза на синовете си и на това основание наследодателят на ищците е упражнявал фактическа власт върху предоставените му земи преди кооперирането им. По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.