Решение № 8718 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 419/2012 г.
ВАСVII отделение18.06.2012 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 29.11.2011 г. по адм. д. № 352/2011 г. на Административен съд гр. Шумен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8718 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 419/2012 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Савко Димитров" ЕООД гр. Шумен срещу решение № 132 от 29.11.2011 г. по адм. д. № 352/2011 г. на Административен съд гр. Шумен, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № II-767/18.07.2011 г. за спиране реализацията на храни, издадена от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Шумен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нищожност на оспорената заповед. Ответната страна не е взела становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на съставен констативен протокол от извършена проверка на 13.07.2011 г. от длъжностни лица в отдел "КХ" при ОДБХ -гр. Шумен и на основание чл. 51, ал. 2, т. 1 и чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗХ директорът на ОДБХ Шумен е издал оспорената пред съда заповед, за спиране реализацията на орехови ядки в количество 15 кг, без етикет върху опаковките. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за безспорно установено, че в момента на проверката в обекта се съхраняват орехови ядки в количество 3 броя опаковки х 5 кг, без етикет върху опаковките, удостоверяващ произход, срокове и трайност, условия на съхранение, принадлежност към партидата, в нарушение на чл. 21а, ал. 1 от ЗХ и чл. 57, ал. 1 от Наредба № 5/2006 г. за хигиенните изисквания. Посочено е, че тези норми гарантират, че при производството на храни се влагат годни продукти с доказан произход, които не носят риск за здравето на хората и нарушаването на въведените правила води до пряко или косвено застрашаване на здравето им. Направен е извод, че при тези данни административният орган обосновано е приел, че е осъществен нормативния състав по чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗХ, създаващ необходимост от прилагането на принудителната административна мярка - спиране реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората. Решението е правилно. Съгласно чл. 51, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за храните административните мерки по чл. 30, т. 5 и 6 се налагат със заповед на директора на ОДБХ или на РЗИ. Мерките по чл. 30, ал. 1, т. 8 се налагат със заповед на: 1. ръководителите на органите по ал. 1, когато стойността на храните е до 10 000 лв. Следователно директорът на ОДБХ, като ръководител на ОДБХ е компетентен да издаде заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за храните. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на оспорената пред съда заповед, Неоснователно се твърди, че след като мерките по чл. 30, т. 5 и 6 се налагат със заповед на директора на ОДБХ, то мярката по т. 8, когато стойността на храните е до 10000 лв. следва да се налага да се налага от длъжностно лице, което е вишестоящо на директора на ОДБХ, длъжностно лице от БАБХ. По-висшестоящият административен орган - изпълнителният директор на БАБХ или главния държавен здравен инспектор налагат мерките по чл. 30, ал. 1, т. 8, когато стойността на храните е от 10 000 лв. до 100 000 лв., съгласно чл. 51, ал. 2, т. 2 ЗХ. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че директорът на ОДБХ Шумен не притежава законово правомощие да издаде оспорената заповед, поради което е нищожна. Установено е от съда, че заповедта е подписана от упълномощеното длъжностно лице да замества директора на ОДБХ по време на разрешения платен годишен отпуск, които изводи не са оспорени в касационната жалба. Не са оспорени в касационната жалба и другите фактически и правни констатации на съда относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването на заповедта и съответствието й с материалния закон. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение