Решение № 11873 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2017 г.

Решение № 11873 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието, храните и горите, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 5897/11.05.2017 г., постановено по адм. д. № 6399/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, IV отделение, в частта му, с която по жалба на Р. М. Г. е отменена заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която цялата площ на БЗС 05380-132-13-1, намиращ се в землището на с. Б., цялата площ на БЗС 05380-381-9-1, намиращ се в землището на с. Б. и цялата площ на БЗС 38337-96-1-1, намиращ се в землището на с. К. и части на БЗС 30257-83-47-1, намиращ се в землището на с. З., БЗС 38337-98-3-1, намиращ се в землището на с. К. и БЗС 68549-56-31-1, намиращ се в землището на с. С. са изключени от одобрения окончателен специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. и преписката е върната на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази част при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, в срок от 30 дни, считано от влизането му в сила. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че изключените като неподходящи за подпомагане земеделски площи са заети от дървета и храсти. Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба - Р. М. Г. не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред тричленния състав на ВАС, четвърто отделение е образувано по жалба на Р. М. Г. против заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., в частта на останали напълно или частично извън него блокове на земеделското стопанство (парцели), посочени с идентификационните им номера в писмо изх. № 94-1837/27.04.2015 г. на министъра на земеделието и храните, заявени за подпомагане и намиращи се в землищата на с. Б., с. Б., с. З., с. К., с. М., с. С. и с. С. река. Тричленният състав е отменил заповедта в посочената по-горе част. В останалата част, с която жалбата е отхвърлена, решението е влязло в сила. В мотивите си съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед, по отношение на посочените по-горе шест БЗС е допуснато нарушение на материалния закон. В тази част са били налице всички основания за допустимост за подпомагане, уредени в чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. С оглед на това, съдът е отменил заповедта в изрично посочените части, като се е позовал на заключението на вещото лице по делото, определящо допустимата за подпомагане площ от посочените парцели. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице посоченото касационно основание - нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" (ПДЗС) за кампания 2014 г. Земеделският производител е подал възражение с вх. № КД-01-07-2488-42 от 19.12.2014 г. чрез ОД "Земеделие" - гр. Я. с посочени в него 38 парцела, с вписани идентификатори, които са били определени като излизащи частично или изцяло извън границата на предварително определения слой, одобрен с посочената по-горе заповед. Възражението е разгледано и е прието за частично основателно. С обжалваната заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на основание чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г., министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2014 г. Одобреният специализиран слой е актуализиран, чрез дешифриране на нова цифрова ортофотокарта на страната (ЦОФК), направена чрез самолетно заснемане през 2014 г. Процесните шест парцела с цялата си площ са били заявени за подпомагане на 21.05.2014 г. Съдът е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви, които изцяло са съобразени с тези доказателства и с приложимия материален закон. Позовал се е на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, като е приел, че същото е компетентно и добросъвестно изготвено. Неговата задача е идентична с работата на експертите от министерство на земеделието и храните, които дешифрират ЦОФК, а вещото лице разполага с необходимите специални знания за да провери надлежното извършване на тази работа. Вещото лице е извършило анализ на ЦОФК и ново дешифриране, при което е установило, че процесните площи няма основание да бъдат определени като неподдържани или в недобро земеделско състояние. На база на заключението, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на материалния закон относно цялата площ на три парцела, съответно две БЗС 05380-132-13-1 и БЗС 05380-381-9-1, намиращи се в землището на с Б., и на БЗС 38337-96-1-1, намиращ се в землището на с. К., както и относно части на три от заявените парцели, а именно БЗС 30257-83-47-1, намиращ се в землището на с. З. - за 0.08ха, представляваща южната част на изключената от допустимия слой ивица, БЗС 38337-98-3-1, намиращ се в землището на с. К. - за площ от 0.01 ха и БЗС 68549-56-31-1 намиращ се в землището на с. С. - за 0.09 ха, които следва да бъдат включени в обхвата на допустимия слой за 2014 г. По отношение на тази част, касаеща недопустимата площ за подпомагане, са били налице основанията за подпомагане, уредени в чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, приложими на основание чл. 40 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. Обосновано тричленният състав е приел, че жалбоподателката е доказала възраженията си конкретно по всеки един от процесните БЗС, още повече, че заключението не е било оспорено. За разлика от Министъра на земеделието, храните и горите, който в приложените доказателства и в хода на делото не излага никакви конкретни мотиви за изключването от обхвата на допустимия слой на части от процесните БЗС, вещото лице дава подробен анализ на цифровата ортофотокарта в оспорената и част. Касационната жалба, макар да изтъква като единствено касационно основание нарушение на материалния закон, по съществото си представлява оспорване на експертното заключение, изслушано пред тричленния състав. Излагането на доводи, съставляващи по естеството си оспорване на експертизата, едва с касационната жалба, е недопустимо и не може да бъде основание експертното заключение да не бъде взето предвид при установяване на фактическата обстановка по спора. От протокола от проведеното откритото съдебно заседание на 19.04.2017 г. е видно, че при изслушване на заключението по ССЕ пред тричленния състав на ВАС, представителят на касатора не го е оспорил преди даване на ход на делото по същество. Не се изтъкват като касационни основания каквито и да било процесуални нарушения при установяване на фактическата обстановка. При правилно установените факти, не се установява неправилно приложение на материалния закон. Обстоятелството, че в парцелите има дървета и храсти само по себе си не е основание да бъдат приети за недопустими за подпомагане. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2/2015 г., допустими за подпомагане са и постоянно затревените площи, когато на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение. В конкретния случай не се установява процесните БЗС да не отговарят на това изискване. По тези съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 400 лв, съгласно представения списък и доказателства за плащане в брой. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия,