Решение № 1875 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2973/2012 г.

Решение № 1875 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2973/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от Христо Желязков Христов, чрез процесуалния му представител - адв. Аврамов, срещу решение № 719 от 16.01.2012 г. по адм. дело № 694/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1849/02.09.2011 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Хасково (ОД на МВР), с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, в качеството му на старши полицай в "Охрана на обществения ред" на група "Охранителна полиция" към Районно управление "Полиция" - Свиленград при ОД на МВР, категория "Е", считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Посочено е, че първоинстанционният съд не е изяснил напълно фактическата обстановка по делото и въз основа на това не е направил верни правни изводи. Претендира разноски по делото и иска отмяна на решението. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Хасково, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от Административен съд - гр. Хасково фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е започнало с докладна записка до директора на ОД на МВР - Хасково, в която е посочено, че след запознаване с годишните декларации на служителите, информацията посочена от Христов е непълна и недостатъчна и е предложено да бъде извършена проверка. Със заповед от 29.04.2011 г. директорът е разпоредил извършване на проверка по случая и е назначил комисия. На 09.05.2011 г. Христов е дал обяснения относно попълнената от него годишна декларация за имуществото и доходите му като държавен служител, както и на 13.06.2011 г. е отговорил на зададените му от комисията въпроси относно имотното му състояние и получения от него доход от продажба на тютюн. С оглед събраната информация комисията е представила обобщена справка от 29.06.2011 г. на директора на ОД на МВР, на базата на която е образувано дисциплинарно производство със заповед № 1524/20.07.2011 г. С представената обобщена справка от 23.08.2011 г. комисията е предложила на директора да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Христов, поради извършване на търговска дейност и неподаване на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, с която жалбоподателят е запознат на същата дата и е подал възражение срещу нея на 24.08.2011 г., които в изпълнение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР са приети от директора на ОД на МВР. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № 1849/02.09.2011 г. за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното му правоотношение. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е приел, че с поведението си Христов е извършвал търговска дейност, която съгласно чл. 177, ал. 3, т. 3 от ЗМВР е несъвместима със службата в МВР и не е подал декларация в 7-дневен срок по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Поради което е отхвърлил жалбата му против процесната заповед. Върховният административен съд - Пето отделение, не споделя правните изводи на Административен съд - гр. Хасково, залегнали в мотивите на съдебното решение. При постановяване на процесната заповед са допуснати нарушения на материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че изложените фактически основания в заповедта са бланкетни и не съдържат конкретни нарушения, които да са основание за налагане на дисциплинарното наказание, с което му е нарушено правото на защита. Видно от съдържанието на акта, в същия изрично е посочено, че Христов не е подал декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, което от своя страна е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 227, ал. 1, т. 3 от закона. В конкретния случай административният акт съдържа фактически основания, което позволява на наказания да организира своята защита. Основателно е възражението, че Христов не е извършвал търговска дейност. Не се спори по делото, че на 12.02.2009 г. е сключил договор за производство и изкупуване на суров тютюн със "СилвърСан България" ЕООД. По делото са представени и приемо-предавателни протоколи, от които е видно, че тютюнът е бил предаден от Христов, както и писмо от "Фонд тютюн", в което е посочено, че за реколта 2009 г. лицето е получило премия. Представено е и писмо от Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, от което е видно, че Христов няма регистрация като земеделски производител. Съгласно легалното определение, дадено в § 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), земеделски производители са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция и продукция от риба и аквакултури, предназначена за продажба. От цитираното определение, става ясно, че целта на регистрацията по специалния закон - ЗПЗП, е подпомагане от страна на държавата и европейските институции на производството на земеделска продукция, с цел нейната продажба, при което следва извод, че произвеждайки с цел продажба, земеделските производители извършват търговска дейност, въпреки че не са търговци по смисъла на чл. 2, т. 1 от Търговския закон (ТЗ). В случая обаче е видно, че Христов няма такава регистрация, която да го определя като "търговец". От дадените пред административния орган обяснения става ясно, че обработваемата земя е собственост на неговия баща и дядо, от което следва, че лицето не се занимава с търговска дейност. Административният орган е приел, че наказаният е осъществявал търговска дейност на база на сключени договори на 12.02.2009 г. и 05.12.2009 г. От заключението по извършената пред първоинстанционния съд съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът за изпълнител по договор № 001274/05.12.2009 г. не е положен от лицето Христо Христов, което е кредитирано от съда. Приложени са и документи, които удостоверяват, че по този договор липсват продадени количества тютюн. По определение на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от посочените в разпоредбата сделки. Съгласно чл. 2, т. 1 от ТЗ не се смятат за търговци физическите лица, които се занимават със селскостопанска дейност. В случая се касае за инцидентно извършена услуга на родителите на жалбоподателя, което е видно от обясненията на свидетелите по административната преписка, а не за дейност по занятие, което да се квалифицира като търговска дейност. За нея се изисква да се води по търговски начин. Извършването на търговска дейност не е идентично с отделни физически действия на лицето. Съдът е приел, че смисълът на чл. 177, ал. 7 от ЗМВР е да се изчерпят всички форми на участие на физическото лице - държавен служител в МВР в търговска дейност, като е разгледал текста от разпоредбата в широк и тесен смисъл. Приел е, че търговска дейност се разбира стопанска дейност, насочена към обмен на блага изобщо. Съдът обаче не е изследвал дали при извършената от Христов дейност е налице системност и извършването й по занятие, поради което е достигнал до неправилен правен извод. От събраните данни по делото настоящият състав приема, че в случая не е налице системност, тъй като се касае за една сделка и няма доказателства за наличието на дейност извършвана по занятие. След като Христов твърди тези отрицателни факти, в тежест на административния орган в съдебното производство е било да докаже системността на извършваната дейност, какво означава системност, както и дали сключването на тази сделка е по занятие. Предвид на гореизложеното, обжалваното решение на АССГ се явява неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а спорът - решен по същество. По изложените съображения следва да се отмени обжалваната заповед № 1849/02.09.2011 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на Христов. По делото е направено искане от процесуалния представител на Христо Христов за присъждане на разноски по делото. С оглед правните изводи и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на МВР - Хасково следва да заплати на Христо Желязков Христов сумата от 1 000.00 (хиляда) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение