Решение № 4391 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2014 г.

Решение № 4391 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2014 г., III о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Каролин Марианова Петрова срещу Решение № 1561 от 12.03.2014 г. по адм. дело № 10824/2013 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 23 състав.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от лицето иск с правно основание чл. 257 от АПК за осъждане на кмета на район Люлин - Столична община да впише ищеца в Заповед за настаняване № ЖН-04-Д-003 от 22.03.1999 г.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Касаторът твърди, че образуваното пред съда производство е явно недопустимо и е разгледал искова претенция по неправилен процесуален и материалноправен ред. На следващо място поддържа, че АССГ е формирал неправилен извод за неоснователност на искането на касатора за осъждане на кмета на район - Люлин - СО да осъществи поисканото действие, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установявало наличието на бездействие от страна на администратвния орган. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Живков, който изразява становище, че е доказано трайно фактическо бездействие на посочения административен орган, като е нарушил Закона за закрила на детето и не се е съобразил с нуждите на детето към датата на депозиране на документите на молителката. Иска се обезсилване или отмяна на решението със законните му последици.

Ответната страна - кметът на район Люлин - Столична община, представлявана от юрк. Колев изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АССГ, 23 състав е образувано по заявление от 25.10.2013 г., подадено от Каролин Марианова Петрова, с което се оспорва бездействието на кмета на район Люлин - Столична община, изразяващо се в неупражнени ръководни административни функции на ответника над районната администрация, довели до невписване на лицето в Заповед за настаняване № ЖН-04-Д-003 от 22.03.1999 г. след навършването й на пълнолетие.

Видно от събраните по делото писмени доказателства с цитираната заповед за настаняване, на основание чл. 43 от ЗОС е настанен в общинско жилище Данаил Рудиев Михайлов и членовете на домакинството му - Албена Михайлова /сестра/, Велизар Михайлов /брат/ и Златодарка Михайлова /сестра/. С лицето Данаил Михайлов е сключен договор за наем на 11.05.2000 г.

Установява се, че Каролин Марианова Петрова е дъщеря на Албена Михайлова и същата е родена на 23.12.1993 г., като живее с майка си в процесното жилище.

По делото не са налице данни след навършване на 18 години Каролин Петрова да е подала заявление по реда на Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО /НРУУРОЖТСО/, за кандидатстване самостоятелно за общинско жилище под наем.

Със заповед № РД-09-284 от 16.08.2013 г. на кмета на район Люлин - СО е отменена горецитираната заповед за настаняване и е прекратен сключеният с Данаил Михайлов и членовете на неговото семейство договор за наем. Процесната заповед не е влязла в законна сила, доколкото същата е била оспорена по съдебен ред от Данаил Михайлов и Каролин Марианова Петрова.

При тези фактически установявания АССГ, 23 състав е достигнал до извода за неоснователност на заявената от Каролин Петрова претенция по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК да осъди ответния административен орган - кмета на район - Люлин - СО да впише лицето в Заповед за настаняване № ЖН-04-Д-003 от 22.03.1999 г.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

1. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът е определил неправилно спорния предмет и се е произнесъл по заявената претенция по неправилен процесуален и материалноправен ред. Първоинстанционното производство е образувано по заявлението на Каролин Марианова Петрова, намиращо се на л. 79 от адм. дело № 9719/2013 г. по описана АССГ, като с протоколно определение от 2.12.2013 г. АССГ е указал на оспорващия да уточни предмета на жалбата си, като посочи конкретно действие или бездействие и в какво се състои искането до съда. Процесуалният представител на Петрова - адв. Живков е конкретизирал спорния предмет и е посочил, че иска ответната страна да бъде осъдена да впише в горецитираната настанителна заповед лицето Каролин Марианова Петрова. По този предмет и съобразно пределите на заявената претенция, АССГ, 23 състав се е произнесъл по нея, приемайки, че същата е допустима, но неоснователна по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Действително се установява, че в открито съдебно заседание на 2.12.2013 г. от страна на Каролин Петрова е формулирано ново искане до съда - да бъде задължен административният орган да сключи договор за наем с нея и да издаде самостоятелна настанителна заповед. Това искане обаче е отделено за образуване в друго административно дело, като видно от справка в деловодната система на АССГ с определение № 111 от 9.01.2014 г. е прекратено производството по адм. дело № 11900/2013 г. с посочения предмет поради невнасяне на дължимата от жалбоподателката държавна такса за образуване на делото. Следователно, АССГ, 23 състав се е произнесъл по изрично заявено до него искане по чл. 256 и чл. 257 от АПК и е постановил допустимо съдебно решение.

1. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт.

По смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК фактическо бездействие е налице, когато извършването на конкретно фактическо действие от административен орган е дължимо пряко от закона или от друг нормативен акт. В процесния случай претендираното от Каролин Петрова искане за вписването й в Заповед № ЖН-04-Д-003 от 22.03.1999 г. на кмета на район Люлин - СО няма фактически характер. Правилно е прието от първостепенния съд, че ответният административен орган няма такова задължение, произтичащо от нормативен акт. Титуляр на настанителната заповед е подателят на заявлението /чичото на лицето - Данаил Михайлов/, като заповедта има действие за всички членове на семейството /домакинството/ на титуляра. За Каролин Петрова не съществува пречка да кандидатства самостоятелно за получаване на общинско жилище под наем по реда и условията на НРУУРОЖТСО, като такова право има и нейната майка Албена Михайлова. Ако при подаване на такова заявление до компетентния орган се формира отказ, същият ще подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Доколкото в случая не е налице фактическо бездействие от страна на кмета на район Люлин-СО, то обосновано и при правилно прилагане на материалния закон АССГ е отхвърлил искането на Каролин Петрова като неоснователно.

По тези съображения не са налице твърдяните от касатора доводи за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Трето отделение