Решение № 13491 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2014 г.

Решение № 13491 от 11.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Владимир Николаев Бошняков за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила решение № 2125 от 02.04.2014 г., постановено по адм. дело № 5455/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че посоченото решение противоречи на определение № 11790/18.09.2013 г. по адм. дело № 11387/2013 г. на Върховния административен съд. Искателят поддържа, че незаконосъобразно с влязлото в сила решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу покана за доброволно изпълнение, като не е съобразил аргументите в определението на Върховния административен съд. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район, чрез юрк. Анастасова изразява становище за неоснователност на направеното искане за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледано по същество, е неоснователно. С влязлото в сила решение № 2125 от 02.04.2014 г., постановено по адм. дело № 5455/2013 г. по описа на Административен съд София - град, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Владимир Николаев Бошняков срещу покана за доброволно изпълнение изх. № ЮЗР-11-507-00-607/14.03.2013 г. на началника на РДНСК - Югозападен район за доброволно изпълнение на влязла в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-8/30.07.2010 г. на началника на сектор София при РДНСК - Югозападен район. С определение № 11790/18.09.2013 г. по адм. дело № 11387/2013 г. на Върховния административен съд е отменено определение № 4648/25.06.2013 г. по адм. дело № 5455/2013 г. на Административен съд София - град и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В молбата се сочи, че отмяна на влязлото в сила решение се иска на основание чл. 239, т. 4 АПК. В тази хипотеза актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Като такова искателят сочи определение № 11790/18.09.2013 г. по адм. дело № 11387/2013 г. на Върховния административен съд. За да е основателно направеното искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице пълно тъждество по предмет и страни между противоречащите си съдебни решения. В конкретния случай липсват такива противоречащи си решения. Самият искател посочва, че атакуваното от него решение противоречи на определение, докато основанието за отмяна в поддържаната хипотеза по чл. 239, т. 4 от АПК се отнася само за съдебни решения, но не и за определения и разпореждания. Това е така, защото наличието на противоречащи си съдебни актове предполага наличието на формирана сила на пресъдено нещо, каквато определенията нямат. Според молителя при постановяване на решението си Административен съд София - град не се е съобразил с мотивите на определението на Върховния административен съд. Това обстоятелство обаче не е основание за отмяна на някой от постановените актове, тъй като мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо по аргумент от чл. 172а АПК. Налице е и друго обстоятелство, изключващо приложението на посоченото основание за отмяна - твърдяното противоречие е между съдебни актове в рамките на едно и също производство. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 4 АПК, искането на Владимир Николаев Бошняков следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,