Решение № 5997 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15092/2018 г.

Решение № 5997 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15092/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Милениум енд КО" ЕООД, чрез управителя С. В., срещу Решение № 362 от 25.09.2018 г., постановено по административно дело № 280/2018 г. на Административен съд Д.. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е взел предвид наличието на форсмажорни обстоятелства и разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението, мониторинга и общата селскостопанска политика, и на Регламент № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане на общата селскостопанска политика. Изложени са доводи, че производството по издаване на АУПДВ е предсрочно открито, а банковата гаранция в полза на ДФЗ е неправомерно изтеглена. В допълнителни писмени бележки е посочено, че в нарушение на закона ДФЗ не е издал решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът – Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" С. оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк. Гачев, по съображения, изложени в писмена защита и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, следователно е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС Д. е акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/5253 от 26.04.2018 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с който е отказано изцяло плащане на уговорената финансова помощ в размер на 2 249 545. 02 лева и е определено публично държавно вземане до размера на усвоената банкова гаранция в размер на 1 979 600 лева. Актът е издаден на основание чл. 20 а, ал. 2 във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр. първо от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), влезли в сила заповеди на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" № 03-РД/ 1231 от 12.04.2016 г. и № 03 – РД/ 2027 от 01.07.2016 г., въз основа на които е сключен процесният Договор, Допълнително споразумение към Договора № 1 от 12.07.2017 г., одобрено и изплатено авансово плащане в размер на 80 % от одобрените инвестиционни разходи, както и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК и на основание чл. 8. 6. във връзка с чл. 8. 1., буква "а", предложение първо и "г" от Договора и Допълнителното споразумение, съответно на основание императивните разпоредби на Наредба № 2 от 04.4.2014 г. (глави втора и трета, раздели от първи до шести включително, раздел осми) и чл. 55, § 1, б. "а" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността. АУПДВ е издаден при следната фактическа обстановка: На 25.01.2016 г. касаторът е подал заявление за предоставяне на финансова помощ от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г. и е одобрен за участие по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя". Установено е, че при подадено заявление за финансово плащане и след представена банкова гаранция на дружеството е изплатено авансово плащане в размер на 1 799 636. 00 лв., но същото не е изпълнило изискването на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/04.4.2014 г. до 10 работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите по Договора да подаде Заявление за окончателно плащане. По искане на "Милениум енд КО" ЕООД е допуснато удължаване на срока, но само до 31.07.2017 г. На 13.12.2017 г. от Зам. – изпълнителния директор на ДФЗ е изпратена Докладна записка (ДЗ) относно усвояването на банкова гаранция, депозирана от дружеството за обезпечаване на авансовото плащане по Договора, в която е отразено, че ДФЗ стартира процедура по усвояване на банковата гаранция във връзка с невъзстановена сума след стартиране на процедура за установяване на публично държавно вземане. Изпратено е писмо за доброволно възстановяване на 29.08.2017 г., като сумата не е възстановена. Същия ден е изпратено до банката и искане за плащане. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Милениум енд Ко" ЕООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01 – 2600/5253 от 26.04.2018 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". За да достигне до този резултат от решаващия съд се приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма на административния акт, в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Крайният извод на съда е, че са налице предпоставките за издаване на процесния АУПДВ, като правилно е прието че подпомаганото лице дължи публично държавно вземане в размер на банковата гаранция по аргумент от подписания от същото лице Договор, конкретно чл. 8. 6, изр. второ от Договора. Решението е правилно. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са основани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Неоснователен е аргументът на касатора, че Договорът не е прекратен на 31.07.2017 г., поради настъпили форсмажорни обстоятелства – административни пречки за реализиране на договора поради издадена забрана за земеделие в имота на дружеството, както и възражението за неприлагане разпоредбите на европейското право. Според касатора Заповед № РД – 526/21.07.2017 г. на Министъра на околната среда и водите за забрана на земеделие в имота на дружеството, наложената ПАМ чрез Заповед № 239/21.09.2016 г. на РИОСВ – В., с която е разпоредено спиране на всички дейности в процесния имот, и Констативен протокол от 14.09.2016 г., с който се забранява извършването на земеделска дейност в имота на дружеството, представляват непреодолима сила, за която "Милениум енд Ко" ЕООД не отговаря. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., "форсмажорни обстоятелства" е наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства в случаи, като смърт на производителя, дългосрочна професионална неработоспособност на производителя, тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно лозовите насаждения. Легалната дефиниция на понятията "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" е дадена и в разпоредбата чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която препраща § 4 от ПЗР на Наредба № 2 от 04.04.2014 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Издадената забрана за земеделие в имота на дружеството не попада сред хипотезите на "форсмажорни обстоятелства", още повече, че събраните по делото доказателства сочат, че тази забрана е наложена в следствие на неправомерно поведение на получателя. Следователно производството по издаване на АУПДВ е своевременно открито и банковата гаранция в полза на ДФЗ е правомерно изтеглена. Съдът правилно е приел, че посочените от дружеството административни актове са приети за законосъобразни от Административен съд – В.. С решение № 7605 от 15.06.2017 г. по адм. дело № 1156/2017 г. ВАС е оставил в сила Решението на АдмС – В., постановено по образуваното по жалба на дружеството против Заповед № 239/21.09.2016 г. на Директора на РИОСВ – В., а с решение № 7859/12.06.2018 г. на Шесто отделение на ВАС по адм. дело № 9627/2017 г. е оставено в сила Решение № 734/26.04.2017 г. по адм. дело № 2648/2016 г. на АдмС – В.. Последното е образувано по жалба на дружеството срещу Констативен протокол от 14.09.2016 г. С решение № 4577 от 27.03.2019 г. по адм. дело № 11624/2017 г. ВАС е отхвърлил протеста на Върховна административна прокуратура, жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Б. за децата", жалбата на Община К., жалбата на СНЦ "Национална асоциация Българско Черноморие", жалбата на "Дест" ЕООД, жалбата на "Балчик Белвю Пропъртис" ЕООД, "Балчик Белвю пропъртис-2" ЕООД, "Ийгъл рокс" ООД и "Т. панорама вю" ЕООД, жалбата на "Трейшън клифс голф енд спа резорт" ЕАД, жалбата на "Р. - Кърчанов- Пехливанов" ООД, жалбата на "Милениум енд Ко" ЕООД, жалбата на "Старленд" ЕООД, жалбата на Й. П. и Д. Д., жалбата на С. С. срещу Заповед № РД-526/21.07.2017 г. на Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие с цел съхраняване, превантивна защита и предотвратяване на опасността от увреждане и/ или унищожаване на част от територията на защитена зона BG0000573 "Комплекс Калиакра", определена по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 ЗБР за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, включена в одобрения с Решение № 802 от 2007 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 107 от 2007 г.) списък от защитени зони по чл. 10, ал. 4 ЗБР, изменен с решения на Министерския съвет № 660 от 2013 г. (ДВ, бр. 97 от 2013 г.) и № 223 от 2014 г. (ДВ, бр. 37 от 2014 г.), са наложени забрани за дейности, подробно описани в точки 1 и 2 на административния акт. Неоснователно е възражението на касатора за незаконосъобразно усвояване на банковата гаранция в пълен размер. С акта за откриване на производството на "Милениум енд Ко" ЕООД е предоставена възможност да изпълни доброволно задълженията си по чл. 8. 6., изр. първо от Договора, като е определен 14 дневен срок. Дружеството не е възстановило доброволно дължимата по договора сума в посочения срок. Съгласно чл. 7. 1, б. "г" от Договора, в случай че ползвателят не възстанови авансово изплатената сума в седемдневен срок от получаване на поканата за доброволно възстановяване, като в случая е предоставен 14-дневен срок за възстановяване, Фондът усвоява пълния размер на банковата гаранция. Следователно съдът правилно е приел, че не са налице предпоставки за намаляване на определения размер на публичното държавно вземане. Оспореният АУПДВ представлява валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. Достигайки до тези изводи административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед крайния изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ основателна е претенцията на ответника за присъждане в полза на ДФ "Земеделие" на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция, които "Милениум енд Ко" ЕООД следва да заплати. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,