Решение № 7799 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2015 г.

Решение № 7799 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5587/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алекс ОК" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. "Емилиян Станев" № 6, подадена чрез пълномощник, против решение № 3 от 9.02.2015 г., постановено по адм. дело № 194/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Габрово. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество в полза на жалбоподателя. Ответникът - кметът на община Севлиево, представляван от адв. Янков, оспорва касационната жалба като неоснователна. В депозиран писмен отговор излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира становище, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в тричленен състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която съдебното решение е неблагоприятно - чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Габрово е отхвърлил жалбата на "Алекс ОК" ЕООД против заповед № 1495/29.10.2014 г. на кмета на община Севлиево, с която е обявено класирането на кандидатите в проведен конкурс за възлагане на изпълнението на автобусни линии от републиканската, областната и общинската транспортни схеми и са определени изпълнителите по групи линии. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за законосъобразност на оспорената заповед. Посочил е, че същата се явява краен, завършващ конкурсното производство акт, като решението на административния орган за избор на превозвач съдържа имплицитно одобрение и на действията на комисията по отстраняването на жалбоподателя от участие в конкурса. Изведено е заключение, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в предписаната от закона форма - чл. 59 АПК и чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (Наредба № 2/2002 г.). Съдът е приел, че с посочването на името и длъжността на лицето, подписало акта в качеството му на негов издател, са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 АПК. Счел е, че непълнотата в поименното изброяване на всички адресати в заповедта не съставлява неин порок - в акта е отразена класацията на кандидатите по групи линии, обявени са спечелилите конкурса участници, разпоредено е връчването му на всички заинтересовани лица, сред които е и жалбоподателят, комуто заповедта е съобщена на 1.11.2014 г. Прието е, че волеизявлението на възложителя е мотивирано, а фактическите основания и съображенията, обосноваващи недопускането на кандидата до участие, се съдържат в протокола, обективиращ резултатите от работата на конкурсната комисия по разглеждане, оценяване и класиране на предложенията. Застъпено е становище, че с изричното позоваване на взетите от помощния орган решения, административният орган е изпълнил задължението за мотивировка на постановения правен резулатат. Според съда, съдържащото се в заповедта указание, че същата подлежи на обжалване по ред и срокове, предвидени в АПК, не сочи на липса на реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК, от една страна, а от друга - наличието на такъв пропуск предизвиква последиците по чл. 140 АПК относно удължаване на сроковете за оспорване, а не отмяна на акта. Първостепенният съд е преценил, че дисквалифицирането на дружеството-жалбоподател, кандидатствало и за петте конкурсни групи линии, е законосъобразно, т. к. предложението му не отговаря на сумарно необходимия брой превозни средства за участие по всички заявени линии, заложен като абсолютен минимум в конкурсната документация. Счел е, че обезпечените от кандидата общо 14 броя вместо минимално изискуемите за всички линии 26 превозни средства (21 основни и 5 резервни) не покриват критерия по т. 3.7. (със забележката, неразделна част от т. 3.7.) във вр. с т. 1.1. от Изискванията към кандидатите и техническите условия към превозните средства във вр. с чл. 25, вр. с чл. 22, ал. 3, т. 3 от Наредба № 2/2002 г. След анализ на предмета, целите и изискванията на конкурса е отречена възможността кандидатите да участват по няколко групи линии с едни и същи автобуси с аргумент за неизпълнимост на задълженията по заявените линии, както и поради невъзможност при това положение да бъде взето решение за коя линия кандидатът да бъде класиран, респ. - от участие за коя позиция да бъде отстранен. Посочено е, че смисълът на конкурса не е да доведе до провеждане на нов такъв, а има за цел обезпечаване на превозите чрез избор на изпълнител, който отговаря на поставените изисквания, и сключването на договор със същия за обслужване на гражданите по процесните групи автобусни линии за определения срок. С оглед неизпълнение на условието за сумарен брой автобуси при участие за повече от една група линии, е обоснован извод за правомерно отстраняване на жалбоподателя от конкурса. Прието е, че въпросът за оценяването и класирането на предложенията на допуснатите кандидати е неотносим към предмета на спора. Тези съображения са мотивирали заключението на съда за съответствие на атакувания акт с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно. Фактическите установявания по делото кореспондират на събраните доказателства и по тях няма спор между страните. С оглед точното им описание в обжалвания съдебен акт липсва необходимост от повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактите по спора и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспорения административен акт досежно недопускането на жалбоподателя до участие в конкурса, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Поддържаните пред настоящата инстанция оплаквания касаят единствено преценката на съда по същество за наличие на предпоставките за отстраняване на кандидата от конкурсната процедура. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им относно съдържанието на изискването по т. 3.7. от Изискванията към кандидатите и техническите условия към превозните средства (Изискванията). Оспорващият счита, че приложното поле на цитираната хипотеза на отстраняване обхваща само липса на минималния брой водачи за всички линии, но същата не е важима по отношение недостатъчността на броя автобуси. Твърди, че няма пречка кандидатът да участва в конкурса с едни и същи превозни средства за всички пакети, т. е. за повече линии отколкото автобуси за обслужването им има в наличност. Доводите в касационната жалба са несъстоятелни. Правилно е заключението, че допускането до оценяване и класиране е обусловено от изпълнението на императивно въведено от възложителя условие - кандидатът да разполага с брой автобуси равен на общия сбор за линиите, за които участва, в случая - с 26 броя, като с подаване на документите следва да бъде ясно обозначено кое превозно средство за коя линия се предлага. Няма спор, че дисквалифицираното дружество е заявило участие за всички групи линии. Безспорно е и че предложените от него автобуси са общо 14 на брой и не са достатъчни да покрият всички заявени за изпълнение линии. В т. 1.1. на Изискванията ("Изисквания за изпълнение на обществен превоз на пътници; Необходим брой автобуси") е заложен минимално задължителният брой автобуси за всеки пакет линии: 3+1; 3+1; 6+1; 1+1; 8+1 или общо 26 броя, от които 21 основни и 5 резервни. В т. 3 на Изискванията са уредени условията за допустимост на офертите на кандидатите, както следва: т. 3.3. осигурен необходим брой ППС от съответния клас, определен от възложителя, включително резервни; т. 3.7. кандидатът да има на разположение за целия срок на действие на договора за услуга необходимия брой автобуси и водачи, съгласно т. 1.1., с уточнение, че ако участва за повече от една група линии, минималното изискване се прилага сумарно за групите, за които кандидатства, както и че не може да предлага едни и същи водачи по различните пакети линии. Изискванията за необходим брой водачи и превозни средства са неразривно свързани по хипотеза. Видно от приложенията в конкурсната документация, които участниците следва да попълнят, те се представят за всяко маршрутно разписание, респ. - за всяка група линии, за които се кандидатства, поотделно. Систематичното тълкуване на въведените условия води на извод, че дружеството няма право да участва в конкурса за всички групи линии, ако не е осигурило съответния минимален брой автобуси, обезпечаващ обслужване на всеки маршрут, включен в пакетите - общо 26 броя. При кандидатстване за всички обявени позиции броят на автобусите, с които дружеството е длъжно да разполага, следва да отговаря на сумата от всички минимално предвидени от възложителя превозни средства за всяка група линии. Видно от доказателствата по делото, дружеството не е гарантирало осъществяването на обществената услуга, за предоставяне на която кандидатства. Противно на защитната теза на касатора, естеството и целта на конкурса забраняват предлагане на едни и същи автобуси за различни линии. Възприемане на обратното би направило невъзможна конкурсната процедура за избор на изпълнител и би компрометирало процеса на оценяване и класиране на кандидатите. Поради това, като е приел, че недопускането на оспорващия до участие в конкурса е законосъобразно, съдът е приложил правилно материалния закон. В касационната жалба е релевиран нов довод с претенция за нищожност на процесната заповед - издаването й не по установения за това ред в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), във връзка с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета. Твърдението е неоснователно. Законосъобразно конкурсната процедура е проведена по реда на общото правило на чл. 19, ал. 1 ЗАвтП - превозите по автобусни линии се възлагат на лицензирани превозвачи чрез конкурс. Несъстоятелно е позоваването на чл. 19, ал. 2 ЗАвтП, който предвижда превозите на пътници по автобусни линии да се възлагат след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки и в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г., когато възложителят предвижда компенсиране на превозвачите за извършени разходи и/или им предоставя изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга. Легални дефиниции на понятията "задължение за извършване на обществена услуга", "изключително право" и "компенсация за обществена услуга", явяващи се предпоставки за възлагане на обществената услуга по реда на ЗОП или ЗК, се съдържат в чл. 2, б. "д", "е" и "ж" на Регламент (ЕО) № 1370/2007. "Задължение за извършване на обществена услуга" е изискване, дефинирано или определено от компетентен орган, за да осигури обществени услуги за пътнически превоз от общ интерес, които даден оператор, ако отчиташе само собствените си търговски интереси, не би поел или не би поел до същата степен или при същите условия без възнаграждение. "Изключително право" означава право, упълномощаващо оператор на обществена услуга да извършва определени обществени услуги за пътнически превоз по конкретен маршрут или мрежа в рамките на определен район, като се изключва всеки друг такъв оператор. "Компенсация за обществена услуга" представлява каквато и да е облага, в частност финансова, предоставена пряко или непряко от компетентен орган от обществени средства по време на периода на изпълнение на задължение за извършване на обществена услуга или във връзка с този период. В решението на Общински съвет - Севлиево за провеждане на конкурсна процедура за възлагане на автобусен превоз на пътници не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, които могат да бъдат подведени под легалните определения на посочените понятия и да сочат на приложимост на хипотезата на чл. 19, ал. 2 ЗАвтП. Не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател за наличие на непряка компенсация за обществената услуга, изведена от разпоредбите на Наредба № 2/2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, издадена от министъра на финансите. В случая не се касае за облага, а за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания по групи правоимащи лица (ученици, студенти, пенсионери, лица с увреждания и др.) на превозвачите по реда на глава четвърта от Наредба № 2/2006 г. В този смисъл съображенията на жалбоподателя, основани на нормата на чл. 19, ал. 2 ЗАвтП във връзка с Наредба № 2/2006 г., са неотносими към казуса. Следва да се посочи, че визираната от оспорващото дружество хипотеза се прилага в случаите на предоставяне на субсидии съгласно Наредба № 3/2005 г. на министъра на финансите за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, отразяваща изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 (§ 1 от ДР на Наредба № 3/2005 г.). По делото няма данни процесните линии да попадат в обхвата на субсидираните пътнически превози по смисъла на Наредба № 3/2005 г., нито възложителят е предвидил такова компенсиране или предоставяне на изключителни права срещу изпълнението на задължение за обществена услуга, поради което превозът на пътници по конкурсните групи линии правомерно е възложен по общите правила на чл. 19, ал. 1 ЗАвтП. Не на последно място, дори хипотетично да се приеме становището на жалбоподателя за наличие на компенсаторна мярка по смисъла на регламента, в случая отсъства нарушение по отношение избора на процедура, т. к. разпоредбата на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 предвижда преходен период до 3.12.2019 г., в рамките на който е допустимо провеждане на конкурсно производство според националното законодателство. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на АС - Габрово следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза, претенцията на ответника за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК оспорващото дружество бъде осъдено да заплати в полза на община Севлиево сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съгласно фактура № 0000000665 от 4.06.2015 г. и преводно нареждане № 800В2Р115155А6М6/4.06.2015 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение