Решение № 6466 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3689/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 2 ал.9 от ДР на Закона за противодействие на корупцията (отм.) (ЗПК) и § 33 ал.1 от ПЗР на ЗИД на Закона за Сметната палата (ЗСП) (ДВ, бр. 16 от 2026 г.). Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Я., подадена чрез пълномощник адвокат К. Андреев, срещу решение № 781/19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 693/2025 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД -11-2350/28.7.2025г. издадена от Изпълнителен директор на БАБХ, с която на основание чл. § 2, ал. 6 и ал. 8 от ДР на ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси (НОРИПДУКИ) във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и във връзка със становище с вх. №12282/02,06.2025 г. и становище с вх. №16154/18.07.2025 г. на постоянната комисия за извършване на проверка на декларациите по чл. 49, ал. 1 от ЗПК и за установяване на конфликт на интереси в ОДБХ - Велико Търново, определена със Заповед №РД11-1067/23.04.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ и във връзка с чл. 113, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на оспорващата, като на основание чл. 113, ал. 1 от ЗПК и е наложена глоба в размер на 5000.00 лева и на основание чл. 99, ал. 1 от ЗПК в полза на БАБХ от д-р Р. Б. Я. е отнета сума в общ размер 252.50 лева. На основание чл. 99, ал. 2 от ЗПК в полза на БАБХ от д-р Р. Б. Я. е отнета сума в размер на 231,20 лева, представляваща материална облага, реализирана в резултат на конфликта на интереси. В касационната жалба се излагат оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото една част от доводите на жалбоподателката са обсъдени изключително схематично и формално, а друга част - въобще не са обсъдени от страна на съда. Решението е неправилно и заради неправилното приложение на относими материалноправни разпоредби. Основанията по чл. 209, т. 3 се развиват в порядък за допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото не е обсъдено задълбочено твърдението, че производството е образувано въз основа на анонимен сигнал. Твърди, че подаденият сигнал е анонимен, поради което не може да бъде законен повод за образуване, както на наказателно, така и на административно производство, тъй като по този начин се заобикаляла изричната забрана, регламентирана в чл. 209, ал.1 от НПК, така и вчл. 111 от АПК, както и в специалните по казуса чл. 89, ал.2 от ЗПК и чл.7 от НОРИПДУКИ. По аргумент на по силното основание самосезирането на база същия този сигнал не било допустимо, тъй като е противно на разума на закона. Твърди, че съдът въобще не е обсъдил доводите на жалбоподателката относно липсата на обективност у административния орган при издаването на ИАА и нееднакво третиране. Не били съобразени относими обстоятелства, като това, че жалбоподателката изпълнявала заповед на прекия си ръководител - Директора на ОДБХ, без преди това предварително да е разполагала с информация, която евентуално би и помогнала да избегне конфликт на интереси. Искането е за отмяна на обжалваното съдебно решение и да се постанови друго с което оспорения административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответник по касационната жалба - Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител - адвокат Е. Г. Николова счита, че решението на Административен съд Велико Търново е правилно, законосъобразно и мотивирано, а жалбата на касатора неоснователна. Моли съда да потвърди решението на съда като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира разноски по делото. Прокурор от Върховна касационна прокуратура дава заключение да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд- София – област е Заповед № РД -11-2350/28.7.2025г. издадена от Изпълнителен директор на БАБХ, с която по отношение на Р. Б. Я., заемаща от 1.3.2011 г. до момента на издаване на Заповедта длъжност Главен инспектор в отдел Здравеопазване на животните при ОДБХ гр. Велико Търново и лице, заемащо длъжност по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПК (отм.), за това, че е положила подписа си на Констативен протокол № 2/05.02.2025 г. и на Констативен протокол № 7/05.03.2025 г., в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 9, б. „а", предл. първо от ДР на ЗПК, в нарушение на разпоредбата на чл. 76, изр. първо, предл. Първо от ЗПК, поради което и е наложена на основание чл. 113, ал.1 от ЗПК „Глоба“ в размер на 5000 лева за осъществен конфликт на интереси; отнета на основание чл. 99, ал.1 от ЗПК в полза на БАБХ е сумата от 252,50 лева, представляваща полученото дневно възнаграждение за 05.02.2025г. от 126,25 лева и за 05.03.2025г. от 126,25 лева и е отнета на основание чл. 99, ал.2 от ЗПК в полза на БАБХ е сума в размер на 231,20 лева, представляваща материална облага реализирана в резултат конфликта на интереси. За наличие на конфликт на интереси досежно работата на жалбоподателката е подаден сигнал с вх. № С-374/4.03.2025г. Въз основа на него и въз основа на служебно сезиране ИД на БАБХ е издал Заповед № РД11-675/10.3.2025г. за образуване на производство по реда на чл. 89, ал.1 от ЗПК (отм.). Със Заповед № РД11-1067/23.4.2024г. на ИД на БАБХ е определен състава на постоянна комисия за проверка на декларации по чл. 49, ал.1 от ЗПК и установяване на конфликт на интереси. Последната е изискала информация от органи на държавната власт, от органи на местно самоуправление, от ФЛ и ЮЛ, извършила е справки в електронни регистри, база данни, информационни масиви, събрала е и други доказателства по реда на АПК. Въз основа на събраните такива е установена фактическа обстановка, според която по длъжностна характеристика, като основно задължение жалбоподателката действа при условията на оперативна самостоятелност при дейността по извършване на проверки в животновъдни обекти, да прилага ЗВМД и други нормативни актове. Основната цел при осъществяване на длъжността и е да контролира осъществяването на ветеринарно - медицинската дейност в областта на здравеопазването на животните, издадените ветеринарно - медицински документи, да издава такива при търговия или пускане на пазара на живи животни и зародишни продукти на територията на Община Павликени. Тази длъжностна характеристика е одобрена от и.д. Директор на ОБДХ и е връчена на 19.06.2020 г. Със Заповед № РД 11-593/22.3.2021г. ни ИД на БАБХ жалбоподателката е определена за официален ветеринарен лекар на общ. Павликени, а със Заповед № 1079/29.6.2023г. на Директор на ОДБХ Велико Търново изпълнява функциите и на официален ветеринарен лекар на община Сухиндол. По делото не е било спорно, че съпруг на жалбоподателката е ветеринарен лекар д-р Я., който е бил в служебни правоотношения с ОДБХ Велико Търново и след прекратяване на същите е подал заявление вх. № 6684/4.12.2024г. за регистрация на ветеринарен лекар за упражняване на ветеринарно - медицинска практика във ветеринарна амбулатория в гр. Павликени. След извършена проверка от назначена от Директор на ОБДХ Велико Търново комисия са му издадени Удостоверение за регистрация на ветеринарно - медицинско заведение № 56/16.12.2024г. и Удостоверение за вписване на ветеринарен лекар към ветеринарно - медицинско заведение № 119/16.12.2024г. Между д-р Я. и ОБДХ Велико Търново е сключен договор № 73/23.12.2024 г. за изпълнение мерките по НППНКЛБЖЗ за периода 2022-2024г. За този период 23.12.2022 г. до 31.12.2024 г. д-р Я. не е сключвал договори със собственици на животновъдни обекти и от ОДБХ не са му изплащани суми. На 31.01.2025 г. между ОДБХ Велико Търново и д-р Я. е сключен договор № 6/31.01.2025г. за изпълнение мерките по НППНКЛБЖЗ за периода 2025 г. – 2027 г., като срокът на действие на този договор е до 31.12.2027 г. За този нов период д-р Я. е сключил договори със собственици на животновъдни обекти на основание чл. 137а и чл. 137б, ал.3 от ЗВМД както следва: Договор № 1/05.02.2025 г. с Н. Г., собственик на животновъден обект с рег.№ 5223-0191 и Договор № 2/26.2.2025г. с В. З., собственик на животновъден обект с рег.№ 5235-0128. За първия обект е подадено заявление с вх. № 731/03.02.2025 г. от Н. Г. за регистрация на животновъден обект – пчелни семейства. От Директор ОБДХ Велико Търново е издадена Заповед № 188/03.02.2025 г., с която е определен състава на комисия, която да извърши проверка на обекта и да даде становище за съответствие на обекта на нормативните изисквания. В състава на горната е включена и жалбоподателката - Р. Я.. Тази комисия е извършила проверка на място и е съставил Констативен протокол № 2/05.02.2025г., в който е отразено, че не са констатирани несъответствия и не са дадени предписания на собственика на обекта, посочено е, че е налице сключен договор за този обект с ветеринарен лекар, който е бил представен и това е горепосочения Договор № 1/05.02.2025г. Въз основа на обективираното положително становище в този Констативен протокол, от Директор на ОБДХ е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3149/5.2.2025г. и същият е вписан в регистъра в ОБДХ Велико Търново под № 5223-0191. За втория обект е подадено заявление с вх. № 1257/26.02.2025 г. от В. З. за регистрация на животновъден обект – пчелни семейства. Със Заповед № 333/27.2.2025г. на Директор ОБДХ е определен състава на комисия, която да извърши проверка на обекта и да даде становище за съответствие на обекта на нормативните изисквания. В състава на горната е включена и жалбоподателката - Р. Я.. Тази комисия е извършила проверка на място и е съставил Констативен протокол № 7/05.03.2025 г., в който е отразено, че не са констатирани несъответствия и не са дадени предписания на собственика на обекта, посочено е, че е налице сключен договор за този обект с ветеринарен лекар, който е бил представен и това е горепосочения Договор № 2/26.02.2025г. Въз основа на обективираното положително становище в този Констативен протокол, от Директор на ОБДХ е издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3823/7149/5.2.2025г. и същият е вписан в регистъра в ОБДХ Велико Търново под № 5235-0128. На жалбоподателката е връчена покана с изх. № 644/20.5.2025г. по описа на ОБДХ за изслушване на 22.05.2025г в 11,30 часа в сградата на ОДБХ от горепосочената постоянна комисия, като за това изслушване по реда на чл. 25, ал. 6 от НОРИПДУКИ е съставен Протокол. От страна на д-р Я. е дадено следното обяснение: посочените два животновъдни обекта са нови, тя не ги е регистрирала. След подадено заявление от собственика на обекта, въз основа на издадена Заповед на Директор на ОБДХ Велико Търново е участвала в състава на комисия за проверка на обектите. В тази процедура по регистрация на животновъдния обект, не е извършвала проверка на дейността на регистрирания ветеринарен лекар, сключил договор със собственика на обекта. Посочените два обекта не е посещавала за извършване на служебна проверка нито лично, нито с д-р Я.Велико На жалбоподателката е даден 7 дневен срок за подаване на възражения по събраните доказателства, да прави доказателствени искания и да ползва адвокатска защита. С вх. № 2859/09.05.2025г. жалбоподателката е подала молба за отвод от изпълнението на контрол върху работата на д-р Я. с правно основание чл.81, ал.1 от ЗПК. Въз основа на това заявление е издадена Заповед № РД11-1393/13.5.2025 г., на ИД на БАБХ, с която са й отнети правомощията за контрол върху работата на д-р Я. и е разпоредено да се възложат на други лице от Директор ОБДХ. Административният орган е приел, че подаденият сигнал е редовен, подаден от ФЛ, което е индивидуализирано с трите си имена, изложени са подробни факти и обстоятелства, посочена е дата на неговото подаване, лицето, срещу което се подава и е подписан с електронен подпис. Същият е изискан в хода на съдебното производство и представен по делото. Въз основа на горната фактическа обстановка, административния орган е формирал извод, че са налице и трите кумулативни материалноправни предпоставки за установяване конфликт на интереси: 1. Лице, заемащо длъжност по §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗПК; 2. Наличие на негов или на свързани с него лица, частен интерес, който може да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба; 3.Упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес. Поради което е издал процесната заповед. При тази фактическа обстановка, правилно административният съд е съобразил приложими в производството пред него закон. Производството за конфликт на интереси е образувано на 10.03.2025 г. при действието на Закон за противодействие на корупцията обн., ДВ, бр.84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г., изм. и доп., бр.13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., бр. 57 от 15.07.2025 г., в сила от 15.07.2025 г., отм., бр. 16 от 10.02.2026 г. Като се има предвид периодът на извършване на действията, определени като конфликт на интереси, и това са подписани от жалбоподателката Констативен протокол № 2/5.2.2025г. и Констативен протокол № 7/5.03.2025г. приложими са действалите материалноправни разпоредби на чл. 76 във вр. с чл. 70 от ЗПК (отм.), а по отношение на процесуалните норми е приложим ЗПК, който урежда условията и редът за установяване на конфликт на интереси, тъй като оспорената заповед е от 28.07.2025 г. С § 25 от ПЗ на ЗИД на Закона за Сметната палата (ДВ, бр. 16 от 2026 г.) е отменен Закона за противодействие на корупцията (обн., ДВ, бр. 84 от 2023 г.; изм., бр. 13 от 2024 г. и бр. 57 от 2025 г.), като съгласно § 33 ал.1 от ПЗР на същия закон, неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания във връзка с отменения Закон за противодействие на корупцията се довършват по реда на този закон. Съгласно § 38 от ПЗР на ЗСП, подзаконовите нормативни актове, издадени или приети въз основа на отменения Закон за противодействие на корупцията, се прилагат до издаването на съответните нови подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на този закон. Следователно приложимия нормативен акт за настоящия случай пред касационната инстанция е Закона за Сметната палата (ЗСП). С постановеното решение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за установени кумулативните предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 70 от ЗПК (отм.), приложима сега разпоредба чл.96 от ЗСП - конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Като е възпроизвел оспорваното пред него решение на ответника по касационната жалба в тази част, както и по отношение прилагането на разпоредбата § 2 ал.9 от ДР на ЗПК (отм.) във вр. с чл. 92 на ЗПК (отм.) и последиците при установяване на конфликт на интереси, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Фактите по делото са безспорно установени. Установено и доказано е, че жалбоподателката, като Главен инспектор в отдел Здравеопазване на животните при ОДБХ гр. Велико Търново е „лице заемащо публична длъжност“ по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПК (отм.), респективно § 1а ал.1 т.1 от ДР на ЗСП. Установено и безспорно е, че същата подписала Констативен протокол № 2/5.2.2025г. и Констативен протокол № 7/5.03.2025г. на 03.10.2022 г., относими за дейността на животновъдни обекти, със собствениците на които нейния съпруг д-р Я. е сключил договори на основание чл. 137а и чл. 137б, ал.3 от ЗВМД. Същата именно в качеството си на член на определена от Директор ОБДХ комисия и на лице заемащо съответната длъжност главен ветеринарен лекар за община Павликени е следвало да извърши проверка за съответствието на документите, подадени от собствениците на нормативните изисквания, вкл. чрез проверка на място, при което има правомощието да формира извод за спазване на това законодателство, както и да даде задължителни предписания, ако установи пропуски. Само при наличие на положително становище на тази комисия, при липса на задължителни предписания Директорът на ОБДХ може да издаде административен акт, с който да разпореди извършването на регистрация. Жалбоподателката е следвало да се отведе от участие в процеса на подготовка по издаване на посочения административен акт, независимо от формата на това участие и конкретния принос за постигане на крайния резултат, веднага след като е била уведомена за наличието на сключени договори с нейния съпруг. Първоинстанционният съд приема, че актът е постановен от компетентен орган съгласно § 2, ал. 8 във вр. с §1, т.5 от ДР на ЗПК (отм.), в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.92, ал. 2 ЗПК (отм.) и по чл. 59, ал. 2 АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административното производство е образувано при законни предпоставки за това. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че към дата на издаване на заповедта за започване на проверка не е имало законен повод. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на оспорващата относно подадения сигнал, по който е образувана проверката и ги е намерил за неоснователни. При валидно подаден сигнал за конфликт на интереси и в съответствие с чл. 65, ал. 1 и ал. 3 ЗПК (отм.), сега чл. 91, ал. 1 и 3 ЗСП е извършил проверка за наличието на данни за такъв конфликт, приключила с изготвянето на доклад. Производството е образувано по сигнал на основание чл. 89, ал. 1 от ЗПК (отм.), който е подаден от физическо лице, идентифицирано по реда на чл. 15, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), във връзка с чл. 63 от ЗПК (отм.) сега чл. 92-95 ЗСП. Сигналът съдържа необходимите реквизити, като съгласно чл.15 ал.1 т.5 от ЗЗЛПСПОИН за редовността му е необходимо да има подпис, електронен подпис или друга идентификация на подателя. В случая е са налице достатъчно данни за идентификация на подателя на сигнала. Освен това съгласно чл.111 ал.1 от АПК сигналите могат да бъдат подавани по електронна поща, какъвто е настоящия случай и съдържа имената на подателя, поради което не е анонимен. Наред с гореизложеното съгласно чл. 89 ал.1 от ЗПК (отм.) установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията, по решение на Комисията или по искане на лицето, заемащо публична длъжност. В този смисъл инициативата за образуване на производството по установяване конфликт на интереси принадлежи и на органа по назначаване, съгласно с § 2 ал.8 от ДР на ЗПК (отм.) Именно въз основа на служебно сезиране ИД на БАБХ е издал Заповед № РД11-675/10.3.2025 г. за образуване на производство по реда на чл. 89, ал.1 от ЗПК (отм.). Съгласно чл. 65, ал. 6 ЗПК (отм.), производството по установяване на конфликт на интереси се извършва по реда на глава VІІІ, раздел V - по правилата на чл. 89 - чл. 93 ЗПК, които в разглеждания случай са спазени. Аналогичен и текстът на чл. 91, ал. 6 от ЗСП - Производството по установяване на конфликт на интереси се извършва по реда на глава дванадесета, раздел V. Жалбоподателката е уведомен за образуваното срещу нея производство на основание чл. 90, ал. 5 от ЗПК (отм.), с последователни покани за изслушване и запознаване със събраните доказателства. След запознаване със становището на комисията, административната преписка и доказателствата по нея, ИД на БАБХ е издал оспорената заповед, в която са изложил подробни мотиви във връзка с установения конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката. Административният съд е обсъдил изводите на ответника по касационната жалба в оспорваната заповед. Изложил е собствени мотиви за установения и доказан конфликт на интереси. Правилни са изводите на съда, че в производството по издаване на оспорваната пред него заповед не са допуснати съществени процедурни нарушения, които да са засегнали правото на защита на оспорващата. Изводите на съда произтичат от подробния анализ на събраните по делото доказателства, при който са установени всички реквизити на констатирания конфликт на интереси. Действително наличието на свързани лица само по себе си не представлява конфликт на интереси. Конфликт на интереси може да има, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Конфликтът на интереси като административно нарушение има формален характер, като достатъчно е частният интерес да съществува като възможност. Достатъчно е лицето, заемаща публична длъжност, да има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задължението му по служба. Конфликтът на интереси се обективира не в резултат - придобита лична облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. Облагата по смисъла на чл. 72 от ЗПК (отм.) сега чл.98 от ЗСП може да не е настъпила, постигната или реализирана, а да бъде само възможна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящият случай за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. Именно с оглед избягването на посочените съмнения законодателят е въвел забраната по чл. 76 от ЗПК (отм.), сега чл.102 ЗСП лице заемащо публична длъжност, съответно лице по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПК (отм.), да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.. Съобразно доказателствата по делото поведението на жалбоподателката правилно е квалифицирано като наличие на конфликт на интереси. Установения релевантен частен интерес във връзка с упражнените от Я. правомощия по служба води до доказан конфликт на интереси. Наличието на нормативно изискуемите предпоставки по установяване конфликт на интереси обуславя извод за доказано основание за налагане на глоба по чл. 113, ал. 1 от ЗПК (отм.). Глобата е наложена в минимален размер, като последица от наличния конфликт на интереси. Неоснователни са възраженията на касатора относно противоречие в становищата на постоянна комисия за проверка на декларации по чл. 49, ал.1 от ЗПК и установяване на конфликт на интереси. Крайното становище на комисията е за наличие на конфликт на интереси и въз основан на него е издаден обжалвания административен акт. По административната преписка и делото не са представени доказателства, които да опровергават установените факти при съставянето на административните актове подписани от жалбоподателката и станали повод за установяването на конфликт на интереси. Като е отхвърли жалбата АдмС Велико Търново е постановил правилно решение, при липса на основания по чл.209 от АПК за неговата отмяна. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По отношение искането на представителя на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящото производство, искането е основателно и доказано с фактическо плащане на сумата от 490.84 евро в полза на пълномощника по банков път. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховния административен съд, шесто отделение