Решение № 7292 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1244/2011 г.

Решение № 7292 от 26.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1244/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Димитър Христов Ковачев от гр. Русе против решение № 49 от 8.12.2010 г., постановено по адм. д. № 514 по описа за 2010 г. на Административен съд - Русе. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Русе не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството по делото е образувано по жалбата на Димитър Христов Ковачев от гр. Русе против заповед № РД-01/3646 от 28.10.2010 г. на кмета на община Русе, с която на осн. чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост и чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе поради изтичане на срока на настанителната заповед на 19.10.2010 г., както и поради това, че жалбоподателят и семейството му имат задължения за консумативни разноски към "ВиК" ООД в размер на 137.90 лв за периода м. февруари - м. декември 2010 г. вкл., е прекратено наемното му правоотношение за общинско жилище с адрес гр. Русе, ж. к. "Дружба - 1", бл. 1, вх. 6 ет. 3, ап. 18. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е неправилно като противоречащо на приложимия материален закон. Неправилно съдът е приел, че обжалваната заповед РД01/3646 от 28.10.2010 г. на кмета на община Русе е законосъобразна с оглед изпълнение на императивното изискване за мотивираност на акта и спазване на материалноправните изисквания за неговото постановяване. В заповедта са посочени две фактически основания за прекратяване на наемните правоотношения, за които съдът неправилно приема, че се субсумират едно в друго. Основанията за прекратяване на наемните правоотношения поради неплащане на наемната цена и на консумативните разноски за повече от 6 месеца и поради изтичане на срока за настаняване са две самостоятелни фактически основания, разделени в законовия текст на нормата на чл. 46, ал. 1 от ЗОбС в две отделни точки - т. 1 и т. 6. Незаконосъобразно административният орган е приел че за конкретното правоотношение са налице и двете фактически основания едновременно. Хипотезата на т. 1 на чл. 46, ал. 1 от ЗОбС изисква наличие на неправомерно бездействие от страна на наемателя, докато нормата на т. 6 от същата разпоредба е свързана с възникване на юридически факт, представляващ юридическо събитие, с настъпването на който, законът свързва определена правна последица, в случая - с изтичане на определен срок - срока за настаняване, наемното правоотношение се прекратява. В тази хипотеза конститутивното действие на прекратяването не е свързано с поведение (правомерно или неправомерно действие или бездействие от страна на наемателя). Основанията за прекратяване на наемното правоотношение, подредени в обжалваната заповед по посочения от административния орган начин, задължават за последния, по силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, да докаже, че срокът на настанителната заповед е изтекъл, без да е налице продължаване на наемното правоотношение - правна възможност, визирана в нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС. Установена по този начин, тя предполага протичане на ново административно производство - производство по продължаване на наемното правоотношение на основанията и по реда, предвиден в Наредба 6 на общинския съвет, приключваща с волеизявление на компетентния орган, т. е. с индивидуален административен акт. По тази причина неправилно е да се смята, че производството по прекратяване на наемното правоотношение може " да субсумира" в себе си производството по продължаване на наемното правоотношение. Налице се две самостоятелни административни производства по две различни материални административни правоотношения, приключващи с различни по своите правни последици административни актове. Неправилен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС е диспозитивна по своя характер. Нормата на чл. 46, ал. 4 от ЗобС се намира в глава пета на ЗОбС - "Общински жилища", по-точно в текстовете, които се отнасят за общинските жилища, предназначени за отдаване под наем на нуждаещи се граждани. Тези жилища по своя характер са такива, че не могат да бъдат използвани за друга цел, освен за отдаване под наем на граждани, отговарящи на законовите изисквания, докато не бъдат определени по съответния ред за друго предназначение по чл. 42 от ЗОбС. Жилищната нужда на гражданите също се установява по изрично посочени в закона и наредбата по чл. 45 от ЗОбС критерии въз основа на изрично посочена в закона процедура.