Решение № 3662 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение 9255 от 29.10.2024 г., постановено по адм. дело 2544/2023г., Административен съд Пловдив IХ-ти състав, е изменил Ревизионен акт (РА) Р 16001623000313 091 - 001/04.08.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 359/25.09.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, като е отхвърлил жалбата в частта, в която на А. Г. Б. са вменени основание чл.19, ал.1 от ДОПК задължения за ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева и отменя ревизионния акт по отношение на установената отговорност за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 63 458,41 лв. и лихва в размер на 35 056,20 лв.; отговорност за корпоративен данък за 2018 г. 72 859,57 лв. и лихва в размер на 32 861,93 лв. и отговорност за ДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 3 190,88лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от А. Г. Б., [ЕГН], от гр.Пловдив, [адрес], чрез процесуалния й представител адв. И. Испиридонова. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд Пловдив в отхвърлителната му част е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив в отхвърлителната част и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА и в останалата му част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт М. Григорова взема становище за неоснователност на жалба. Претендира присъждане на разноски .

Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Е. Райчева, в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, като жалбата е приподписана от процесуалния й представител главен юрисконсулт М. Григорова. В същата се прави че решението на Административен съд Пловдив в отменителната му част е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив в посочената част и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число юрисконсулско възнаграждение.

Ответницата по касационната жалба А. Г. Б., [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], ет.3, ап.7, чрез процесуалния й представител адв. И. Испиридонова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбите, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество тази на А. Г. Б. е неоснователна, а тази на директора на Д ОДОП Пловдив е основателна.

С решението си Административен съд Пловдив е отменил Ревизионен акт Р 16001623000313 091 - 001/04.08.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, потвърден с Решение 359/25.09.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, в частта му за вменена на А. Г. Б., [ЕГН], отговорност по чл.19 ДОПК за задължения на Прайм Карго БГ ЕООД, ЕИК 203933900, за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 63 458,41 лв. и лихва в размер на 35 056,20 лв.; отговорност за корпоративен данък за 2018 г. 72 859,57 лв. и лихва в размер на 32 861,93 лв. и отговорност за ДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на А. Г. Б., [ЕГН], против посочения ревизионен акт, в частта му, в която й е вменена отговорност по чл.19 ДОПК за задължения на Прайм Карго БГ ЕООД, ЕИК 203933900, за ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; констатациите относно задълженията на дружеството, установени с влезли в сила ревизионни актове както следва : РА Р-22002318003404 - 091 - 001/07.01.2019 г., с който са установени публични задължения на дружеството за ДДС в периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева.; РА Р-22002319008165-091-001/10.08.2020 г. , с който са установени данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева. и РА Р-22221122002645-091-001/01.02.2023 г, с която са установени задължения на дружеството по ЗКПО за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 63 458,41 лв. и лихва в размер на 35 056,20 лв.; и за 2018 г. 72 859,57 лв. и лихва в размер на 32 861,93 лв., констатациите, поради които е вменена отговорност на задълженото лице по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК.

Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. На стр.3 от решението са изложени мотиви относно положените по документите по провеждане на ревизията квалифицирани електронни подписи.

Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.4 и сл. от решението, съответно л.2714 и сл. от делото. Посочено е, че с акта са приложени и хипотези по първа и втора алинеи на чл.19 ДОПК, като са изложени констатации защо органите по приходите приемат, че елементите на фактическия състав на тези хипотези е налице. В тази част от решение е посочен факта на прехвърляне на 100% от капитала на дружеството от страна на А. Б. в хода на започналото на 12.12.2019г. ново ревизионно производство по отношение на Прайм Карго БГ ЕООД, предприетите действия от страна на публичния изпълнител за установяване на имуществото на дружеството, констатираната невъзможност те да бъдат събрани от имуществото, фактът, че управителя на дружеството препятства събирането на задълженията. Отбелязано е, че е направена констатация за наличие на хипотеза по чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на задълженото лице за всички задължения на дружеството, установени с посочените по-горе ревизионни актове.

Съдът е възпроизвел в мотивите на решението представените в съдебното производство нови писмени доказателства, както и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е частично законосъобразен. Аргументите на същия в тази насока могат да бъдат систематизирани до следното: 1. Прието е на първо място, че много от фактите не са спорни между страните по делото , като например за кои периоди А. Г. Б. е била управител на дружеството, на коя дата е извършила прехвърляне на дружествените дялове, с кои актове са установени задълженията по вид и периоди. Като спорен въпрос е формулиран този дали са налице елементите на фактическия състав по чл.19,ал. ДОПК. 2. Възпроизведена е разпоредбата на чл.19,ал.1 ДОПК, както и на свързаните с нея чл.14,16 и 18 ДОПК. На база на това са изведени кои са кумулативните елементи на този фактически състав /стр.8 от решението/. 3. Прието е, че по делото не са спорни два от елементите на фС това, че са налице изискуеми публични задължения на Прайм Карго БГ ЕООД и че за периодите, за които са тези задължения, жалбоподателката е била управител на дружеството. 4. Мотивите на съда относно третия елемент наличие на недобросъвестно поведение, са изложени на стр.9 и сл. от решението. По отношение на ревизионен акт Р-22002318003404 - 091 - 001/07.01.2019 г., с който са установени публични задължения на дружеството за ДДС в периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева, са изложени мотиви, че жалбоподателката е била наясно, че в счетоводството са отразени нереални доставки. Този извод е обоснован с обстоятелството, че ревизионното производство по издаването на този акт е проведено с участието на жалбоподателката и от нейна страна липсва оспорване на констатациите, че тя е участвала в съставяне на документи относно нереалните доставки. В допълнение съдът е дефинирал понятието недобросъвестност и в какво се изразява проявлението му. 5. По отношение на останалите задължения на дружеството, установени с другите два ревизионни акта са изложени мотиви, че не може да бъде направен извод за недобросъвестно поведение на задълженото лице. Това е обосновано с обстоятелството, че при провеждане на ревизионното производството А. Б. вече не е била управител на дружеството и не е участвала в същото, като са изложени мотиви, че предвид момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизия по електронен път на 03.01.2020г. не може да се направи извод, че прехвърлянето на дружествените дялове на 16.12.2019г. е станало по време на висящо ревизионно производство. 6. На отделен ред е коментирано, че в РА Р-22002319008165-091-001/10.08.2020 г. е прието, че са нереални получени доставки от малък кръг доставчици Фифи Строй ЕООД, Хеленик Транс ЕООД и В Г С Агро ЕООД, т.е. касае за общо 12 фактури, по които е отказан данъчен кредит на РЛ Прайм Карго БГ ЕООД. Посочено е, че действително не са оспорени констатациите по този РА и са установени данъчни задължения по ЗДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева. Изложени са мотиви, че в случая не е доказано по безспорен начин знание на задълженото лице за нереалност на доставките, липсват твърдения в оспорения РА, както и в РА Р-22002319008165-091-001/10.08.2020 г., че А. Б. е участвала в съставянето на първичните счетоводни документи, за които не е признат данъчен кредит. Отчетено е и обстоятелството, че с оглед излизането си от дружеството същата не е участвала в ревизионното производство и следователно не е имала възможността да представи доказателства, с които да опита да обори направените изводи от органите по приходите. Поради това независимо от влезлия в сила ревизионен акт, съдът е приел, че органите по приходите не са доказали безспорно недобросъвестността на жалбоподателката по отношение на периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. , което е достатъчно, за да бъде отменен оспорения РА в частта за вменяване отговорност относно установените данъчни задължения по ЗДДС за този период, тъй като следва да бъдат доказани кумулативно всички обстоятелства визирани в чл.19, ал.1 от ДОПК за реализиране на тази отговорност. 7. Изложени са мотиви, че аналогични изводи следва да бъдат направени и за установената отговорност за задълженията на дружеството, определени с ревизионен акт РА Р-22221122002645-091-001/01.02.2023 задължения за корпоративен данък, Отбелязано е, че по това ревизионно производство задълженията са определени по реда на чл.122 ДОПК поради непредставяне и липса на първични счетоводни документи, но тези документи впоследствие са представени от страната по делото и в заключението си вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е отбелязало осчетоводяването на всеки един първичен счетоводен документ. 8. На стр.11 12 от решението съдът е изложил мотиви защо са налице елементите на фактическия състав на отговорността за задълженията на дружеството по Р - 22002318003404 - 091 - 001/07.01.2019 г., с който са установени публични задължения на дружеството за ДДС в периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева.

Направени са крайни изводи в кои части ревизионният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден и в кои се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Решението на Административен съд Пловдив e правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част и неправилно като постановено в нарушение на закона в отменителната му част.

В касационната жалба на А. Г. Б. против отхвърлителната част на първоинстанционното решение се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен по отношения на установената отговорност по чл.19,ал.1 ДОПК за задълженията на дружеството за ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП -Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отменителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на задълженията за корпоративен данък и за част от задълженията за ДДС не са налице условията по чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество Прайм Карго БГ ЕООД, ЕИК 203933900, има публични задължения както следва:

1.За ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева , установени с ревизионен акт Р 22002318003404 091 001/ 07.01.2019г. /л. 421 и сл. от т.2 от първоинстанционното дело/.

1. За ДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева., установени с ревизионен акт Р 22002319008165 091 001/10.08.2020г. /л.478 и сл.от т.2 от първоинстанционното дело/.

1. За корпоративен данък за 2017 г. в размер на 63 458,41 лв. и лихва в размер на 35 056,20 лв. и за 2018 г. 72 859,57 лв. и лихва в размер на 32 861,93 лв. , установени с ревизионен акт Р 22221122002645 091 001/01.02.2023г. /л.518 и сл. от т.3 от първоинстанционното дело.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело 170291433/2017 г. по описа на ТД на НАП София, като според справка от 15.05.2023г. на дирекция Събиране към ТД на НАП София дружеството не притежава имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения. Отбелязано е още, че са наложени запори върху два притежавани от дружеството автомобили, които също не обезпечават дълга поради ниска стойност, а освен това въпросните МПС са с неизвестно местонахождение.

Установено е още, че задълженото лице А. Г. Б. е бил едноличен собственик на капитала и управител на Прайм Карго БГ ЕООД, ЕИК 203933900, за периода от 22.02.2016г. до 16.12.2019г., когато е прехвърлила дяловете си на Н. Е. П..

Органите по приходите са приели, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК за посочените задължения на дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са законосъобразни в частта им за установената отговорност по отношение на задълженията за ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева и незаконосъобразни в останалата им част за установената отговорност по отношение за задължения за ДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева. и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 63 458,41 лв. и лихва в размер на 35 056,20 лв. и за 2018 г. 72 859,57 лв. и лихва в размер на 32 861,93 лв.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК за ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева, като не споделя тези му за отсъствие на елементите на отговорността по отношение на задълженията за задължения за ДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева. и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 63 458,41 лв. и лихва в размер на 35 056,20 лв. и за 2018 г. 72 859,57 лв. и лихва в размер на 32 861,93 лв.

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността кой може да бъде трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - Вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

С оглед на данните по делото решаващият съд правилно е приел, че между страните не са спорни наличието на следните елементи 1. че задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е била управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество Прайм Карго БГ ЕООД, ЕИК 203933900,има публични задължения, установени с влезли в сила ревизионни актове; че задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения.

Спорът между страните се свежда до това налице ли са другите елементи извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията.

На практика различията в мотивите на първоинстанционния съд относно това кога са налице елементите на отговорността се свеждат до това, че към момента на съставянето на ревизионен акт ревизионен акт Р 22002318003404 091 001/ 07.01.2019г., с която са установени задълженията на Прайм Карго БГ ЕООД за ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева, А. Б. е била управител на дружеството и същата не е оспорила констатациите на ревизионния акт за липса на реални доставки по декларирани фактури, поради което поведението й покрива хипотеза на укриване или на некоректно деклариране на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите. Обратно според решаващия съд към момента на съставянето на останалите два ревизионни акта, с които са установени други задължения на дружеството за ДДС и за корпоративен данък, А. Б. вече не е била управител на дружеството и съдържащите се в тези два акта констатации вече не могат да бъдат противопоставяни. Нещо повече, първоинстанционният съд е приел, че констатациите на ревизионен акт Р 22221122002645 091 001/01.02.2023г., с който са установени задължения за корпоративен данък на дружеството за 2017г. и 2018г. са оборени чрез представените в съдебното производство писмени доказателства, което било установено и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Принципно в съдебната практика се приема, че констатациите на ревизионния акт не се ползват с обвързваща доказателствена сила, но с такава се ползват установените с него публични задължения. В този смисъл в производство за ангажиране на отговорност на управителя на дружеството по чл.19 ДОПК констатациите на ревизионните актове не могат да му бъдат противопоставяни, но е недопустимо да бъде извършвана проверка за законосъобразност на установените задължения на дружеството с ревизионен акт, който като необжалван е влязъл в законна сила, дори и като инцидентен контрол.

Всъщност констатациите на ревизиращите органи за наличие на поведение на управителя на дружеството, изразяващо се в укриване или неточно/невярно деклариране на факти и обстоятелства пред орган по приходите, са изградени на установени факти и обстоятелства по време на ревизиите, при които са съставени посочените по-горе три ревизионни акта, с които се установяват задълженията на Прайм Карго БГ ЕООД. В рамките и на трите ревизии е установено, че декларираните от дружеството доставки, по които е упражнено право на данъчен кредит, съответно декларирани разходи за доставки за задълженията за корпоративен данък са извършени от управителя Б. при липса на доказателства за реално извършени доставки. Казано по друг начин, въз основа на установени факти и обстоятелства при проведените три ревизии са изградени констатации за поведение на управителя на дружеството, което покрива хипотезата на чл.19,ал.1 ДОПК. Тези констатации са различни от констатациите на ревизионните актове за определяне на отделните публични задължения. Поради това е без значение обстоятелството дали задълженото лице е било управител на дружеството към момента на провеждане на ревизията и от там да се приема дали констатациите на ревизионния акт се ползват към него с обвързваща сила или не, каквито аргументи е изложил първоинстанционния съд.

С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че по време на ревизията органът по приходите е доказал наличието на виновно поведение на управителя на дружеството А. Б., изразяващо се в укриване и/или невярно деклариране на факти и обстоятелства пред орган по приходите. Декларирайки упражняване на право на данъчен кредит по фактури, по които не са налице реални доставки, съответно декларирането на разходи по такива фактури, има за последица възникване на по-малък размер публични задължения, от реалните такива на дружеството. В същото време по делото са налице данни, че посочените данъчни периоди ревизираното дружество е имало парични суми по сметките си , но независимо от това управителят на дружеството не е погасил публичните му задължения.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице основания по чл.19,ал.1, ДОПК за ангажиране на отговорността на А. Г. Б. за задължения на Прайм Карго БГ ЕООД както следва : За ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева ; За ДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева. и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 63 458,41 лв. и лихва в размер на 35 056,20 лв. и за 2018 г. 72 859,57 лв. и лихва в размер на 32 861,93 лв.

Като е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в частта му за задълженията а ДДС за периода 01.05.2017 30.04.2018 г. в размер на 19 134,55 лева и лихва в размер на 12 626, 42 лева, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Като е приел друго и е отменил ревизионния акт в останалата му част относно ангажиране на отговорността на А. Б. за задълженията на дружеството за ДДС за периода 01.05.2018 г. - 31.07.2019 г. в размер на 39 776,41 и лихва в размер на 18 272,89 лева. и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 63 458,41 лв. и лихва в размер на 35 056,20 лв. и за 2018 г. 72 859,57 лв. и лихва в размер на 32 861,93 лв. , Административен съд Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на А. Г. Б. против Ревизионен акт (РА) Р 16001623000313 091 - 001/04.08.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, потвърден с Решение 359/25.09.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив , следва да бъде отхвърлена в тази й част.

При този изход на процеса А. Г. Б. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" Пловдив, разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на общо на 33 253,26лв, от които 1700лв. заплатена държавна такса за касационно обжалване, а останалите юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл.222,ал.1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,