Решение № 12045 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2011 г.

Решение № 12045 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по три касационни жалби, подадени от Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния му представител- юрк. Христо Градинаров, от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния представител-юрк. Лучия Бакалчева и от "Проучване и добив на нефт и газ" АД, гр. София, представлявано от изпълнителните директори Пламен Николов и Любомир Чакъров, срещу решение № 6246/5.05.2011 г., постановено от ВАС, пето отделение, по адм. д. № 10293/2010 г.

Жалбите са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 215, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил решение № 299/12.05.2010 г. на Министерския съвет на Република България, върнал е делото като преписка на МС за ново произнасяне, съобразно изложените мотиви на решението и е осъдил МС да заплати на "Моезия Ойл енд Газ" ООД, Дъблин, Република Ирландия, сумата 50 лв. разноски по делото.

За да постанови решението си съдът е приел следното:

С обжалваното решение на МС, на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, е прекратена процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ от блок 1-6 "Пелово", разположен в област Плевен.

Производството е образувано по жалба на "Моезия Ойл енд Газ" ООД, Дъблин, Република Ирландия. Жалбоподателят твърди, че то е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на закона. Моезия отговаря на всички изисквания на закона /чл. 23, ал. 1 от ЗПБ/ за участие в конкурса и осъществяване на дейност по търсене и проучване на подземните богатства и е допусната до участие в него.

Оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като изводът на административния орган за наличие на основания за прекратяване на процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства е направен в противоречие с разпоредбите на ЗПБ. Член 50, ал. 1, т. 2 от ЗПБ (ред. ДВ бр. 70/2008 г., в сила към датата на постановяване на обжалваното РМС), предвижда след класиране на участниците от конкурсната комисия, по предложение на съответния министър (чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от ЗПБ), МС да издаде разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства на избрания за спечелил конкурса кандидат. В случай, че са налице нарушения по чл. 23, ал. 4 или обстоятелства по чл. 56 от ЗПБ, органът може да откаже да издаде разрешение (чл. 50, ал. 2 от ЗПБ). Правомощията на МС след приключване на класирането на кандидатите са изчерпателно изброени в цитирания текст. И при двете хипотези МС е длъжен да се произнесе с акт по същество, като няма право да прекрати процедурата. Ето защо обжалваното РМС в този смисъл е постановено в противоречие с нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ и е незаконосъобразно. Като такова, то подлежи на отмяна. Разпоредбите чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, на които органът се позовава, също не обосновават правото му да прекрати процедурата. Оспореното РМС е постановено в нарушение и на тези норми. Първата от тях регламентира принципите, по които се провежда процедурата за издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. Нарушението и е основание за отказ да се издаде разрешение (чл. 50, ал. 2 от ЗПБ). Втората е основание съответната конкурсна комисия да откаже по реда на чл. 47, ал. 2 от ЗПБ, във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗПБ, да допусне до участие кандидат, който не отговаря на предварително обявените условията. Цитираните нарушения са основание за отмяна на оспорения акт. Следва да се посочи и това, че тълкуването на нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, обосноваващо недопускане на жалбоподателя до участие в конкурса, не се споделя от настоящия състав. Действително разпоредбата изисква към заявлението за участие в конкурса да се приложи и извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години. Разгледано съобразно правилата на систематическото и логическо тълкуване, изискването на цитирания текст следва да се възприеме като условие, с което конкурсната комисия ще се съобрази в зависимост от датата на регистрация на кандидата. В разглеждания случай следва да отчете обстоятелството, че Моезия е регистрирано през 2008 г. и няма обективна възможност да представи такива счетоводни отчети. Възприеманото на нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ като императивна, ще доведе до ограничаване на кандидатите до юридически лица, регистрирани поне три години преди датата на конкурса. Това не намира опора в конституционният принцип за равнопоставеност на икономическите субекти, съгласно чл. 19 от Конституцията и останалите текстове на ЗПБ. В подкрепа на така направеното тълкуване е и обстоятелството, че текстът на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ е изменен именно в този смисъл с ДВ бр. 100/2010 г.

В първите две касационни жалби се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, а в третата -и за нарушение на процесуалните правила-необсъждане на доводите на тази страна.

Излагат се съображения за неправилност на решението на първоинстанционният съд в частта относно правомощията на МС по чл. 50, ал. 2 от ЗПБ. В приложения към адм. преписка доклад от министъра на икономиката, енергетиката и туризма до МС изрично е посочено, че в ЗПБ липсва правна норма, която да урежда последиците от констатираното нарушение на закона, от което следва, че е налице "празнота в правото". Първоинстанционният съд не е обсъдил аргументите на министъра за наличието на празнота в правото, включително изричното позоваване на аналогията на закона като способ за правоприлагане съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. В своето решение тричленният състав на ВАС е постановил, че правомощията на МС в хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ се изчерпват с акт по същество, представляващ в конкретния случай издаване или отказ да се издаде разрешението, като административният орган няма право да прекрати процедурата. В тази си част решението е необосновано. Съдът не дава отговор на въпроса-ако МС няма право да прекрати процедурата, открита с решение на МС, прието на основание чл. 44, ал. 3 от ЗПБ, кой тогава има право да прекрати тази процедура. Решението на МС да прекрати процедурата, макар и непрецизно като наименование, съдържа в себе си акта по същество по смисъла на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ - логично е да се приеме, че решението на МС да прекрати опорочената процедура, съдържа в себе си акта по същество-отказ да се предостави разрешението. Нещо повече, констатирайки съществено нарушение на закона, довело до нарушаване на принципите на прозрачност и конкурентност, което не може да бъде отстранено, административният орган е постановил единственото възможно решение-да прекрати опорочената процедура. По силата на чл. 9, ал. 1 от АПК, установяващ служебното начало в административното производство, административният орган е длъжен не само да започне, но и да проведе и приключи административното производство. Приложението на чл. 9, ал. 1 от АПК е обусловено от две предпоставки: започването, провеждането и приключването да бъдат при условията, посочени в закона и издаването на акта да не е въпрос на свободна преценка. По отношение на оспореното решение на МС, и двете предпоставки на цитираната разпоредба са налице. Независимо, че в ЗПБ няма разпоредба, установяваща правомощие на МС да прекрати процедурата, за разлика от първоинстанционния съд считат, че това правомощие на МС е налице. Аргумент за това е нормата на чл. 9, ал. 1 от АПК - при условията на закона, административният орган, започнал и провел процедурата, следва да я довърши. В конкретния случай, при явната празнота по отношение на правото относно приключването на процедурата, административният орган се е позовал на правоприлагане съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗНА, установил е аналогична правна норма в друг закон - посочената в доклада аналогична разпоредба от Закона за концесиите. Това правоприлагане по аналогия за прекратяване на процедурата в рамките на административното производство е напълно логично и допустимо от закона. По същество решението на МС, макар и непрецизно наименовано, съдържа в себе си две волеизявления: волеизявление, представляващо по същество отказ да се издаде разрешението и волеизявление за прекратяване на опорочената процедура като част от производството.

Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ приемайки, че същата не е императивна, както и че променената разпоредба на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ потвърждава незадължителния характер на изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2. Налице е констатирано от МС нарушение на закона, извършено от комисията по провеждането на конкурса. В противоречие с предварително обявените условия на конкурса и изискванията на закона, комисията не само е допуснала до участие кандидат, който не е изпълнил изискванията, обявени предварително като задължителни спрямо всички кандидати, но и е приела решение, че кандидатът отговаря на тези предварителни изисквания без това да е факт. Тези действия на комисията са нарушили принципа на прозрачност и лоялна конкуренция, поставяйки останалите кандидати, които не отговарят на изискването на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ в неравностойно положение.

Актът на комисията, с който участник не се допуска до участие в процедурата подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Когато обаче комисията е допуснала, а не е отстранила участник, който не отговаря на изискванията на закона, то компетентният орган, който следва да извърши проверката за законосъобразност на проведената процедура и да постанови крайния акт, е МС. Никъде комисията не е отразила, че "Моезия Ойл енд Газ представя счетоводни отчети само за една година. Правилно МС е прекратил процедурата именно поради констатираното от него нарушение по допускането на кандидат, неотговарящ на императивните изисквания на закона и на конкурсната документация. Администрацията действа при условията на обвързана компетентност при прилагането на нормата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, което не дава право на административния орган на самостоятелна преценка дали да приложи или не тази норма. На административният орган не е дадено правото да тълкува нормата разширително и законът е въздигнал посочените в чл. 46, ал. 2 императивни изисквания в абсолютна предпоставка едно лице да бъде допуснато от комисията, съответно-да придобие качеството на участник в процедурата.

Ответната страна-"Моезия Ойл енд Газ", чрез пълномощника-адв. Богоев, оспорва касационните жалби като неоснователни. Подробни съображения излага в писмено възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбите са неоснователни. Поставеният с тях въпрос по съществото си се свеждат до това - може ли Министерския съвет с решението си по чл. 50, ал. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) - редакция към 12.05.2010 г. (ДВ бр. 70/08 г.) да прекрати процедурата, при положение, че разписаните в нормата правомощия са: решение, с което отказва да приеме актовете по ал. 1 при установяване нарушения на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ и при наличие на обстоятелствата по чл. 56 от ЗПБ. Министерският съвет, по силата на чл. 50, ал. 1 от същия закон може:

• да одобри издаването на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства или за проучване по чл. 49, ал. 2 ЗПБ;

-да издаде разрешение за търсене и/или проучване, или да приеме решение за предоставяне на концесия на избрания за спечелил конкурса или търга кандидат по чл. 49, ал. 3 ЗПБ и да оправомощи министър или ръководител на ведомство, който да сключи договор.

Съставът на ВАС, V отделение, с атакуваното понастоящем решение е приел, че МС няма правомощие да прекратява такава процедура.

Основните доводи за незаконосъобразност, посочени в касационните жалби са досежно допуснато нарушение на материалния закон, по отношение на тълкуването на нормата на чл. 50, ал. 2, във връзка с останалите относими към спора норми на ЗПБ и са изложени доводи за необоснованост на решението, заради несъответствие на изводите с фактите по делото.

При анализа на фактите и правните норми намирам, че в този случай може да се постъпи по два начина:

• или да се остави в сила решението,

• или да се отмени то и да се обяви за нищожен оспорения акт на МС.

1. При всички положения МС не е имал право да прекратява процедурата. Тя е започнала съобразно изискванията на ЗПБ, назначената комисия е разгледала предложенията и е преценила същите и относно допустимост и относно възприетите критерии и методи за оценка, като в законовия срок е направила и предложение за определяне на класиран на първо място кандидат. След като са изпълнени тези процедури, не е законово възможно да се подменя -дори и частично състава на тази комисия, както е направено от новия министър в МИЕТ, нито новите членове да правят "ревизия" на дейността по извършване на класирането - това е извън рамките на закона и не са разписани такива правомощия на нито един помощен орган нито на друг административен орган в процедурата по издаване на разрешение за търсене или проучване за подземни богатства. Също така министърът на икономиката, енергетиката и туризма няма други правомощия, освен тези по чл. 49, ал. 3 от закона, но не и да предлага прекратяване на процедурата - за това липсва правно основание. От друга страна - заради точно определените от закона правомощия на МС, той не може да прекратява процедурата, а пък прекратяване на процедурата е различен по съдържание и последици административен акт от този, с който се отказва издаване на разрешение - последният засяга непосредствено само този, чието предложение не е прието, а при прекратяване на процедурата се засягат всички участници. Разсъжденията за допуснато нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ (в редакцията му, действала през 2009 г.), считам за неотносими към спора, въпреки че издаденото решение е базирано на тази норма и на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от закона. Това е така, защото и при наличието на такива допуснати нарушения, липсва възможност да се прекрати процедурата. Вместо това административният орган е разполагал с други правни средства, за да откаже издаване на разрешение. След като е прекратил процедурата, засегнати са и правата на другите участници. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗПБ, процедурите по закона се провеждат в съответствие с принципите на прозрачност, публичност и конкуренция. Този текст е послужил като част от правното основание за издаване на решението. Другата част от правното основание е базирана на чл. 46, ал. 2, т. 2 от закона. Като цяло решението е основано на разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ЗПБ. В този текст са дадени две кумулативни предпоставки за издаване на съответно посочения административен акт. Но в доказателствата по делото липсват каквито и да е водещи до извод за наличие на някоя от хипотезите по чл. 56 от закона от една страна, а от друга - няма законова възможност да се издаде точно такъв акт, какъвто е издаден - прекратяване на процедурата. Липсата на доказателства за тригодишни финансови отчети не е невярна информация, по смисъла на чл. 56 от ЗПБ. Затова дори и при прекратяване на процедурата пак не са налице изискванията на чл. 50, ал. 2 ЗПБ, защото не е изпълнен фактическият състав на тази норма. Колкото до въпроса за конкуренцията, респективно за дискриминацията и направените възражения относно липсата на тригодишни финансови отчети, наличието на законово изискване за това и в тази връзка - твърденията на касаторите, че решението на МС е законосъобразно, те според мен не намират опора нито в националното законодателства, нито в това на ЕС. Преди всичко са валидни тези разпоредби от правото на ЕС, визирани в ДФЕС - относно свободното движение на стоки, услуги и капитали. Визираната Директива (при положение, че не е правилно транспонирана в ЗПБ, или срока за нейното транспониране е изтекъл), а освен това неточно е интерпретирано от касаторите съдържанието на чл. 5 от нея, защото техническата и финансова възможност на участниците не може да се отъждествява само с представяне на тригодишни финансови отчети. От друга страна, налице е неравно третиране на една фирма спрямо друга, основано само на неправилно тълкуване на чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗПБ (в ред. към 2009 г.), ако се приеме, че в такива конкурси могат да участвуват само фирми, регистрирани поне три години преди конкурса. Фирма, регистрирана по-късно, може да има много повече финансов ресурс и техническа обезпеченост от друга, която има продължителен период на дейност. Не е такъв смисъла на правната норма. Доказателство за това е и настъпилото по-късно изменение на същата (бр. 100/2010 г.), което дава отговор на този въпрос, че и по-късно регистрирана фирма може да участва в конкурс по ЗПБ, дори и да няма предходна тригодишна регистрация. В своето решение по дело № С-76/2006 г. СЕС в т. 40 е дал определение на принципа на равно третиране: "40 Според установената съдебна практика принципът на равно третиране е нарушен само когато сходни положения се третират по различен начин, а различни положения Ч по еднакъв начин, освен ако съответното третиране не е обективно оправдано (вж. Решение от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA, С-344/04, Recueil, стр. I-403, точка 95). "В настоящия случай липсва основа за обективно оправдано неравно третиране, още повече, че от страна на административния орган са нарушени и принципите на пропорционалност и съразмерност. Затова нормите на ДФЕС в случая са приложими, тъй като всеки може да се позове на тях, с оглед действието им и защитното им поле, което обхваща този случай. Българската норма - тази на чл. 26, ал. 2, т. 2 ЗПБ (в съответно действалата редакция към 2009 г.), не може да се тълкува, или да противоречи на нормите на ДФЕС, относими към казуса, защото ограничението по българското право за свободно участие в такъв конкурс не може да се тълкува рестриктивно само и единствено заради времето назад, в което една фирма е регистрирана и това да се поставя като условие за нейното финансово или ресурсно обезпечаване и възможности за участие на конкурс. Самият закон позволява да се преценят и приложат други средства и начини за по-малко интензивно нарушение на правото на участие в конкурс, респективно други средства и начини за контролиране на участниците според техническата и финансовата им възможност за изпълнение на предмета на конкурса. Затова начина за процедиране от страна на МС сочи и на несъразмерност на мярката. Всъщност дори в ЗПБ (чл. 26, ал. 2, т. 2) не може да се приеме, че е налице ограничаване на основните права и свободи прокламирани и в чл. 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, защото не считам, че в посочената разпоредба на ЗПБ е налице ограничение, предвидено в закон. Налице е неправилно тълкуване от страна на административния орган, респ. - от касационните жалбоподатели на тази норма, защото в противен случай (ако се приеме, че тя ограничава на времеви принцип участието в конкурс), следва да се приложи правото на ЕС.

1. Считам, че може да се приеме, щото административния акт е нищожен. При издаването му е налице липса на законова опора, а засяга права на своите адресати (К. Лазаров, стр. 65 - "Недействителност на административните актове-изд. 2000 г.). Касае се за тежък неотстраним порок - материална незаконосъобразност, пълна липса на условията визирани в хипотезата на правната норма на чл. 52, ал. 2 ЗПБ в тогавашната й редакция. Доказателство за това, че изобщо е липсвало законово основание за прекратяване на процедурата е последващото изменение на ЗПБ, а именно - новата разпоредба на чл. 50а (ДВ бр. 100/2010 г.), в която вече е предвидено да се прекратява тя при определени нарушения.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни, по следните съображения:

При постановяването на решението си тричленният състав на ВАС е преценил правилно данните по делото, отговорил е на доводите на страните и направените от него изводи са в съответствие с материалния закон.

Правилно съдът е приел, че административният орган неправилно е приложил закона-налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на оспореното решение и издадения краен акт, с който се прекратява процедурата на посоченото основание - чл. 50, ал. 2, във връзка с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ /в редакцията към момента на постановяването на оспореното решение/.

Съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗПБ /редакция преди изменението с ДВ бр. 100/2010 г./, Министерският съвет отказва да приеме актовете по ал. 1,при установяване на нарушения по чл. 23, ал. 4 или при наличието на обстоятелства по чл. 56.

Следователно цитираната разпоредба предполага издаване на акт по същество, както правилно е приел съда, а не прекратяване на производството.

Неправилно е позоваването от жалбоподателя-МС, на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от АПК, за да обоснове правото на адм. орган да прекрати процедурата по съображения, че тази разпоредба задължавала адм. орган да довърши същата, както и че без постановяване на решение за прекратяване на процедурата, тя не би била довършена.

Цитираната разпоредба регламентира, че "при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка".

Административната процедура приключва не само с акт за прекратяването и, но и с акта по същество. Възможните решения, предвидени от закона за приключване на процедурата, са две.

Не са установени нито нарушения по чл. 23, ал. 4, нито обстоятелства по чл. 56 от ЗПБ, за да се постанови отказ по същество от административният орган, какъвто отказ жалбоподателите твърдят, че се съдържа имплицитно в оспореното решение на МС.

Съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗПБ, процедурите по предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване и концесии за добив се провеждат в съответствие с принципите за прозрачност, публичност и конкуренция.

Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗПБ в приложимата редакция, предоставянето на разрешение за търсене и/или проучване или концесия за добив, се отказва мотивирано, когато кандидатът е представил невярна информация.

Фактическото основание за постановяването на оспореното решение се изразява в "допускане до участие на участник, който не отговаря на императивните изисквания на ЗПБ и конкурсната документация. А неотговарянето на императивните изисквания на ЗРБ и конкурсната документация по отношение на участника в конкурса, класиран на първо място от комисията с протокол № 3/29.06.2009 г. - "Моезия Ойл енд Газ", се изразява в това, че същият участник не е представил счетоводни отчети за последните три години, тъй като е регистриран като юридическо лице през март 2008 г.

Този факт се възприема от жалбоподателите неправилно като нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ и съответно - като основание по чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗПБ - представена от кандидата невярна информация, както и като нарушение на принципа на конкуренцията по чл. 23, ал. 4 от ЗПБ, тъй като го поставял в привилегировано положение по отношение на останалите участници, които са спазили изискванията на закона и са представили счетоводни отчети за последните три години.

Спорът касае правилното тълкуване и приложение на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ в приложимата редакция, съгласно която "кандидатът за участие в конкурс или търг за придобиване на разрешение за търсене и/или проучване или за концесия за добив, подава писмено заявление, към което се прилага извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години.

Съдът правилно е приел, че в случая се касае до неправилно тълкуване на посочената разпоредба от административния орган. Условието предпоставя изпълнението му от кандидатите съобразно датата на регистрацията им, тъй като обратното тълкуване поставя фактически неизпълнимо условие пред кандидатите, регистрирани в период по-малък от три години преди датата на конкурса. Обратното тълкуване представлява нарушение на конституционния принцип за равнопоставеност на икономическите субекти, съгласно чл. 19 от Конституцията и разпоредбите на ЗПБ, както правилно е приел съда и би представлявало дописване на закона с въвеждане на забрана за участие в процедурите по ЗПБ на лица, които не са регистрирани преди три или повече години от датата на конкурса. Ограничителни норми не могат да се извеждат чрез тълкуване на закона по реда на чл. 46 от ЗНА.

Това е правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, което е направено и с изменената редакция на чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ /ДВ, бр. 100/2010 г./ и то е в съответствие и с правото на ЕС.

Представянето на отчетите съобразно датата на регистрация на участника "Моезия Ойл енд Газ" не представлява нито нарушение на принципа на конкуренция по смисъла на чл. 23, ал. 4,нито "подаване на невярна информация "по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗПБ.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателите за прилагане по аналогия, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, на разпоредбата на чл. 60 от Закона за концесиите, а и условията на цитираната разпоредба не са налице в случая.

Разпоредбата на чл. 50 а от ЗПБ, аналогична на разпоредбата на чл. 60 от ЗК е приета след постановяването на оспореното решение/ДВ бр. 100/2010 г., като не са налице и посочените в нея условия.

Решението на тричленният състав на ВАС като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Изложените в него мотиви се споделят от настоящия състав на ВАС.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав,