Решение № 3584 от 25.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7106/2023 г.

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 и на чл. 176 от АПК, както и по реда на чл. 228 от ГПК във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по молба с вх. 2214 от 08.02.2024 г. подадена от Р. Харизанов чрез адв. Кирчев с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение 980 от 29.01.2024 г., постановено по адм.д. 7106/2023 г. по описа на Върховен административен съд, осмо отделение. В искането е посочено, че е налице несъответствие между мотивите на съдебното решение с диспозитива. Според молителя волята на съда изразена в мотивите на съдебният акт по отношение на задълженията установени за 2017 г. е, че същите следва да бъдат намалени, като счита че това противоречи с отразеното в диспозитива на съдебното решение. Обосновава се, че ако пропускът не бъде възприет като очевидна фактическа грешка, то искането да бъде разгледано като такова за допълване на диспозитива на съдебното решение, като бъде отменено първоинстанционното решение в частта му, с която на Р. Харизанов са установени задължения за 2017 г. за горницата над сумата от 10 310, 75 лв. до сумата от 49 000,03 лв. В молбата в условие на евентуалност се прави искане по чл. 248 ГПК за допълване на решението, в частта с разноските. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира молбата за поправка на очевидна фактическа грешка за допустима, но неоснователна. Очевидна фактическа грешка /ОФГ/ в съдебния акт е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на акта. Целта на производството по поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по почин на страната да отстрани допуснати в решението очевидни неточности. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, понеже противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. В конкретния случай не е допусната такава грешка при постановяване на решението. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива на решението, е ясно изразена и не е налице противоречие между нея и външното й изразяване в постановеното решение. В случая не е налице очевидна фактическа грешка, видно и от мотивите на постановения съдебен акт, в който изрично не само е посочено, че касационната жалба е частично основателна, но са изложени и подробно съображения за това с излагане на мотиви както относно фактическата страна по спора, така и с оглед прилагането на материалния закон и спазването на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. Твърденията в молбата са за неправилност на касационното съдебно решение и сочат на искане за постановяване на друг правен резултат. С оглед пълнота следва да се посочи, че твърдението, изложено в молбата, че поради записаното в мотивите, че установените разходи по колона 4 разходи ред 20 платени суми по задължения към трети лица от таблица към РА за 2014 г. в размер на 61 724, 07 лв., за 2015 г. в размер на 17 659, 20 лв., за 2016 г. в размер на 20 835 лв. и за 2017 г. в размер на 285 118,89 лв., следва да бъдат изключени при изчисляване на основата на всеки съответен данъчен период, следователно волята на съда е частична отмяна на РА по отношение на задълженията установени за 2017 г., е невярно. Видно от извършената съпоставка за имущественото състояние на ревизираното лице за 2017 г. в ревизионния доклад, посочената сума по никакъв начин не участва при формиране на данъчната основа за облагането му за 2017 г. Така и в постановеното съдебно решение данъчната основа за 2017 г. е определена от абсолютната стойност на размера на недекларираните приходи в размер на 361 103,80 лв. с неустановен произход, включително изтеглените от банковата сметка на Л. ЕООД парични средства, а не съобразно разликата между установено превишаване на разходите над приходите предвид липсата на такова за конкретния период. Видно от съдебното решение волята на решаващият касационен състав е да потвърди обжалваното решение на административният съд и РА в частта за установените данъчни задължения за 2017 г., което съответства с изразената воля на съда в диспозитива на съдебното решение. В случая, както правилно е посочил и процесуалния представител на директора на дирекция "ОДОП" Варна в писмения си отговор на направеното искане, чрез превратен прочит на мотивите на мотивите на съдебното решение, се цели подмяна волята на съда в неговия диспозитив, което е и недопустимо чрез способите за поправка на ОФГ. На следващо място на допълване по реда на чл.176 от АПК подлежи съдебното решение, с което съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Постановеното по делото решение съдържа мотиви по съществото на спора и диспозитив, съответен на приетото като предмет на спор, а именно правилността на съдебния акт, по повод на който е подадена касационната жалба. Именно последната определя предмета на спора пред касационната инстанция, като касационният съдебен състав се е произнесъл по цялото искане, в пределите на тази касационна жалба по аргументите в искането на касационният жалбоподател, както и с оглед разпоредбата на чл.218 от АПК. Предвид изложените доводи искането за допълване на решението в частта с разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК, е допустимо, като подадено в едномесечен срок от постановяване на решението, но е също неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 175 и чл. 176 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,