Решение № 1921 от 21.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по касационна жалба на Р. Станиславова от гр. София против Решение 835 от 15.02.2022 г., постановено по адм. дело 9300/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение РС-7379-21-066/18.08.2021 г. на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд не е извършил цялостна служебна проверка на законосъобразността на акта, не е обсъдил релевираните от жалбоподателката възражения за опорочено участие в производството на член от състава на комисията, който не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за липса на отразено гласуване на председателя на комисията, въпреки забраната за въздържане от гласуване, както и за неспазване на изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решението на Комисията. Според касаторката не са взети предвид и приложимите според нея към случая общи институти на административнонаказателното право относно маловажност поради незначителност на подлежащите на наказание деяния, непропорционалност на наложената санкция спрямо извършените нарушения, както и неспазване на преклузивните срокове по ЗАНН за образуване и приключване на производството. Оспорва извода на административния орган и АССГ за неотносимост на чл. 34 от ЗАНН към случая, тъй като ЗПКОНПИ е специален закон. Визира липса на доклад по делото от първоинстанционния съд и разпределение на доказателствената тежест между страните, като на жалбоподателката не са дадени указания за обстоятелства, за които не сочи доказателства относно нередовност на подадения сигнал до КПКОНПИ. Твърди, че съдът незаконосъобразно и немотивирано не е допуснал исканите от жалбоподателката доказателства относно датата на съобщаване на одитния доклад на Столична община, препратен от прокуратурата, който от друга страна е изпратен от СО на КПКОНПИ и по него е образувано друго производство пред Комисията. Прави искане това доказателство да бъде събрано от касационната инстанция, с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото. Оспорва извода на Комисията, подкрепен и от АССГ за наличие на конфликт на интереси при сключения от касаторката трудов договор с дъщеря й за работа по проект. Навежда доводи за липса на получена облага от договора, който е сключила не в качеството си на публична личност, а като ръководител на проект за финансиране от Европейския съюз. Излага съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 56, чл. 58, чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ и § 1, т. 15, б. "а" от ДР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Твърди също, че в случая не е доказано наличието на конфликт на интереси по отношение на нея, тъй като вменените й действия не представляват упражняване на публична функция по заеманата от нея длъжност кмет на район, а са такива по ръководене на конкретния проект, упражнявайки права по предоставена от Социалния фонд на Европейския съюз на Район Красно село в качеството на краен бенефициент безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г. В качеството на ръководител на проект касаторката е сключила трудови договори с лица, сред които е дъщеря й Г. Станиславова. Всички те са само сътрудници по изпълнявания проект, а не са назначени като служители на районната администрация и не попадат в щатното й разписание. Навежда доводи, че при преценката относно наличието на допуснат конфликт на интереси следва да се отчетат и обстоятелствата, при които е изпълняван конкретният проект - в условията на криза и обявено извънредно положение във връзка с пандемията от Ковид-19. Сочи, че АССГ не е съобразил чл. 8 от ЗАНН относно наличието на крайна необходимост, обстоятелство изключващо противоправността, наложило назначаване на изпълнители на проекта в най-кратък срок и при облекчена процедура. По тези и други подробно изложени в жалбата аргументи, се иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от юрисконсулт Ц. Трифонов, оспорва касационната жалба. Моли за отхвърлянето й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Решение РС-7379-21-066 от 18.08.2021 г., с което Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е установила конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова, кмет на район Красно село, Столична община, и в това й качество лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, за това, че е сключила трудов договор РКС20-СП-РД-15/01/29.05.2020 г. в свой частен интерес, с Г. Станиславова, свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, буква а от ДР на ЗПКОНПИ, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. второ, предложение първо от ЗПКОНПИ. Комисията е наложила глоба в размер на 5000 лв. на Р. Станиславова на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ и е отнела в полза на Столична община от Р. Станиславова сума в размер на 121,59 лв., представляваща дневно възнаграждение за 29.05.2020 г. получено от деянието, породило конфликт на интереси на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Със същото решение Комисията не установява конфликт на интереси по отношение на Р. Станиславова във връзка със сключване на допълнително споразумение с РКС20-СП-РД-15/06/08.06.2020 г., с издаване на Заповеди РКС20-РД15-СП-15/7/10.06.2020 г. и РКС20-РД09-287/07.05.2020 г., и утвърждаване на Методика за подбор на лицата, предоставящи услуга по проект Район Красно село по близо до гражданите патронажна грижа, поради липса на частен интерес. Комисията не установява конфликт на интереси за касаторката във връзка със сключване на 43 броя трудови договори ведно с 62 допълнителни споразумения и 43 издадени заповеди за прекратяване към тях с посочените в решението лица, в периода от 01.06.2020 г. до 15.03.2021 г., сключване на 4 граждански договора съответно от 01.06.2020 г., 22.06.2020 г., 01.10.2020 г., 04.01.2020 г. и 2 договора за доставка от 20.11.2020 г. и 02.03.2021 г., ведно с анекс от 02.12.2020 г., поради липса на частен интерес. Описаните действия на касаторката в решението са извършени по повод изпълнение на сключен на 23.06.2020 г. в район Красно село, Столична община, административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-2.101 Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания Компонент 3 по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г. и проведената във връзка с това кампания за набиране на сътрудници по проект Патронажна грижа за възрастни хора и лица с увреждания Компонент 3 Район Красно село - по - близо до гражданите патронажна грижа. За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от материално компетентен орган, в рамките на нормативно регламентираните му правомощия, то е валиден акт, постановен в предвидената от закона писмена форма, съдържащ всички изискуеми реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ и по чл. 59, ал. 2 от АПК. В акта са посочени правните основания за упражненото административно правомощие и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от органа наличие на конфликт на интереси по смисъла на чл. 58 от ЗПКОНПИ и за разпоредените правни последици. Разпоредбата на чл. 58, изр. 2-ро, предл. първо от ЗПКОНПИ забранява лице, заемащо висша публична длъжност, да сключва договор в частен интерес при изпълнение на правомощията си по служба. АССГ мотивирано е приел за правилен извода в решението на Комисията, че тази забрана е относима към всички договори, които пораждат правни последици, какъвто е трудов договор РКС20-СП-РД-15/01/29.05.2020 г. сключен между Район Красно село, Столична община, подписан от Р. Станиславова в качеството й на кмет и дъщеря й Г. Станиславова. Съдът е взел предвид и поставената още на 18.05.2021 г. резолюция върху заявлението на Г. Станиславова, с одобрение за назначаването й на 8 часов работен ден, преди заседанието на комисията за подбор на кандидатите, състояло се на 27.05.2021 г. Решаващият състав е приел за установени трите кумулативни предпоставки от фактическия състав на конфликта на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на негов частен интерес, както и възможност частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Частният интерес е обоснован като облага за свързано лице по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗПКОНПИ предвид наличието на роднински връзки, които пораждат основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо публична длъжност. Изводът за наличие на извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. 2-ро, предл. първо от ЗПКОНПИ от страна на Р. Станиславова се обосновава от обстоятелството, че конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо висша публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес. Отчетена е практиката на ВАС, според която при тълкуване на чл. 2 и чл. 8 от ЗПУКИ /отм./, респективно чл. 52 и чл. 58 от ЗПКОНПИ, законодателят не изисква доказване на факти, дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не се установява твърдяната в касационната жалба необоснованост на съдебното решение на АССГ. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и на доводите на страните, постановил е решението си при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Правната квалификация на нарушението съответства на установените факти и обстоятелства по случая, които съдът е изследвал задълбочено. Формираното вътрешно убеждение не се отклонява от правилата на формалната и правната логика, а фактическите и правните изводи на съда не са опорочени от грешки и превратно тълкуване в насоки, които не са нормирани от закона. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, уреждащи института на конфликта на интереси съгласно ЗПКОНПИ. От фактическа страна не е спорно, че жалбоподателката Р. Станиславова и Г. Станиславова са майка и дъщеря. Двете имат родствена връзка, поради което може да се определят като свързани лица по смисъла на § 1, т. 15, б. "а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПКОНПИ. Параграф 1, т. 15 от ДР на ЗПКОНПИ предвижда, че "Свързани лица" са: съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително; за целите на производството за отнемане на незаконно придобитото имущество за свързано лице се счита и бивш съпруг, бракът с когото е прекратен до 5 години преди началото на проверката на Комисията; физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Между цитираните категории лица съществуват зависимости, пораждащи основателни съмнения в безпристрастността и обективността на лицето, заемащо висша публична длъжност. Вместо да си направи самоотвод, както я задължава чл. 63, ал. 1 от ЗПКОНПИ, Р. Станиславова е извършила действия по назначаване на дъщеря си по трудов договор. Поставила е и резолюция За назначаване на 8 часов работен ден върху заявлението на дъщеря й от 18.05.2021 г., още преди да е проведено заседанието на Комисията по подбор (27.05.2021 г.), като впоследствие е сключила трудов договор с нея, първоначално за пълен 8 часов работен ден, а впоследствие с друга заповед - за 4 часа. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че Р. Станиславова е упражнила правомощия по служба в частен интерес, обоснован като облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ - както нематериална, така и материална, за свързано лице. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство. Според установената практика на ВАС, дори само възможността съществуващият частен интерес, безспорно установен в настоящия случай, да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно и укоримо, и като такова не следва да бъде допускано. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база на законоустановените критерии. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 71 и чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ. Производството за установяване на конфликт на интереси e образувано в сроковете по чл. 73 от ЗПКОНПИ - 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на КПКОНПИ да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на глава осма от закона. Не е налице изрична законова разпоредба, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл. 74, ал.1 от ЗПКОНПИ (в този смисъл тълкувателно решение 1 от 04.06.2020 г. по т. д. 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, относно сроковете в административното производство по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ). При тази нормативна уредба срокът по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ следва да се разглежда като инструктивен, а не като преклузивен. Извършените процесуални действия не са в нарушение и на общия принцип за разумен срок. От приложените в административната преписка документи се установява, че е налице последователност в административнопроизводствените действия на колективния орган, като с оглед законовата възможност с решение от 07.07.2021 г. на КПКОНПИ срокът за произнасяне е удължен с 30 дни. Действията на органа са били свързани със събирането на доказателства от значение за изясняване на фактите и приемане на законосъобразно решение. Срокът по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ е инструктивен и неспазването му не се отразява на валидността на приетото решение. Правилно първоинстанционният административен съд е съобразил, че производството е започнало във връзка със сигнал, обективиран в резолюция на прокурор при СГП, входирана в КПКОНПИ на 13.04.2021 г. Производството пред колективния орган е образувано с решение от 21.04.2021 г., а оспореното пред АССГ решение е издадено на 18.08.2021 г., тоест административното производство е проведено в рамките на 4 месеца. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗПКОНПИ, всеки сигнал следва да съдържа: трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв; имената на лицето, срещу което се подава сигналът, и заеманата от него висша публична длъжност; конкретни данни за твърдяното нарушение, в т. ч. място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено; позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в т. ч. посочване на данни за лица, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация; дата на подаване на сигнала; подпис на подателя. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗПКОНПИ, към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения. В случая сигналът не е анонимен, подаден е под формата на резолюция на СГП по прокурорска преписка, образувана във връзка с подаден доклад на Столична община с данни за действия на касаторката, свързани вероятно с конфликт на интереси. Съдържащите се данни в сигнала (резолюция) на СГП и изпратената с него пр. пр. 9776/2021 г. на СГП са достатъчни, за да инициират производство за установяване на конфликт на интереси. За КПКОНПИ не е било налице нормативно основание да откаже разглеждането на сигнала под предлог, че данните за твърдяното нарушение не са достатъчно конкретни или вече са известни, предвид вече образувано производство по предходен сигнал, или да прекрати образуваното административно производство. Не съществува пречка КПКОНПИ да разшири обхвата на проверката за конфликт на интереси и служебно да събере информация, свързана с подадения сигнал. На основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ комисията събира, анализира и проверява сведения при или по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности. Правомощията на КПКОНПИ не са ограничени в рамките на подадения сигнал и проверката може да установи и други нарушения, относими към неговия предмет. Неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на извода на Административен съд София - град за установен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 във връзка с чл. 53 и чл. 58 от ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според чл. 53 от ЗПКОНПИ, частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Съгласно чл. 54 от ЗПКОНПИ, облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Съгласно приложимата към процесния случай разпоредба на чл. 58 от ЗПКОНПИ, лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Със сключването на трудов договор с дъщеря си, оспорващата като лице, заемащо висша публична длъжност, е нарушила забраната по чл. 58, изр. 2-ро, предл. първо от ЗПКОНПИ да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба, което съгласно чл. 53 от ЗПКОНПИ води до облага от материален или нематериален характер, включително всяко поето задължение. Изложените в касационната жалба възражения, отнасящи се до необходимост от спешни действия предвид въведеното извънредно положение, както и че касаторката е действала в качеството на ръководител на проект, а не в качеството си на кмет на района, не променят извода за съществувал частен интерес за лицето, заемащо висша публична длъжност. 3аконът не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са били повлияни от установения частен интерес. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение. Дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е вредно за обществото и като такова не следва да бъде допускано. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с целта на ЗПКОНПИ, формулирана в чл. 2, т. 1, да се защитят интересите на обществото чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите. Обосновано първоинстанционният административен съд е приел, че касаторката с цитираните действия е реализирала нематериална облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ в свой частен интерес. Неоснователно е касационното оплакване за неправилно прилагане на чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Административното производство по реда на специалния закон не е с административно наказателен характер. Глобите по чл. 171 от ЗПКОНПИ и отнемането по чл. 81 от същия закон се налагат с решението по чл. 74, ал. 1 и 2 от закона. Съгласно изричната разпоредба на чл. 74, ал. 4 от ЗПКОНПИ, за налаганата административнонаказателна отговорност с решението по ал. 2 не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. На основание чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ в производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на АПК, а съгласно чл. 79 от ЗПКОНПИ - за неуредените въпроси в Раздел V Установяване на конфликт на интереси, се прилага АПК. Неоснователни са и оплакванията за нередовност на провежданите заседания на Комисията в административното производство по издаване на процесното решение, за неподписването им от председателя и за неотразяване на резултата от гласуването му. На заседанията са присъствали изискуемият брой членове на Комисията съгласно приложимия в случая чл. 163 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ (Правилника). Протоколите отразяват извършеното гласуване и начина на гласуване на членовете като са подписани от заместник - председателя с отбелязване За председател. В чл. 5 от Правилника е посочено, че Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник-председател и трима други членове, избрани по ред и за срок, определени в ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 163, ал. 1 от Правилника, заседанията на комисията се считат за редовни, ако на тях присъстват най-малко трима от членовете на комисията. В чл. 163, ал. 3 от Правилника е предвидено, че по решение на комисията, с оглед фактическата или правната сложност на преписката в заседанията ѝ може да участва директор от общата или специализираната администрация, а ал. 4 регламентира, че заседанията на комисията се ръководят от председателя, а когато той отсъства, от заместник-председателя. При отсъствие и на заместник-председателя заседанията се ръководят от определен от председателя член на комисията. Не се изключва хипотезата на присъствие както на председателя, така и на заместник - председателя на заседанията на Комисията. Те започват с установяване на необходимия кворум за приемане на решения (чл. 163, ал. 5). Според чл. 163, ал. 6 от Правилника, Комисията се произнася с решения с явно гласуване, взети с мнозинство повече от половината от членовете, като не могат да се делегират правата на отсъстващ член на друг. Решенията по чл. 9, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9 и 10 се мотивират. В мотивите се посочват фактите, доказателствата, въз основа на които те са установени, както и направените правни изводи. В чл. 163, ал. 8 от Правилника е предвидено, че решенията на комисията се подписват от всички членове, участвали в гласуването, а съгласно ал. 9 на същия член решенията се считат за взети, след като са подписани от присъстващите членове. Видно от приложения по адм. д. 9300/2021 г. протокол 1010/18.08.2021 г. (л. 102-107) за приемане на процесното решение, същото е прието с 4 гласа За (на заместник-председателя и трима членове на комисията, като председателят не е участвал в гласуването (л. 105). Решението е било прието с необходимия кворум и мнозинство. Подписано е (л. 38 по адм. д. 9300/2021 г.) от заместник-председателя и трима членове на Комисията, гласували за приемането му. Налага се изводът, че в административното производство по издаване на процесното решение (наименовано погрешно няколко пъти в касационната жалба като заповед), не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, накърняващи в значителна степен правото на защита на касатора, и съставляващи основание за незаконосъобразността му. Проведена е процедура по Глава Осма, Раздел V Установяване на конфликт на интереси от ЗПКОНПИ. Съгласно чл. 71, ал. 1 от същата, установяването на конфликт на интереси се извършва по сигнал, подаден до Комисията, по решение на Комисията или по искане на лицето, заемащо висша публична длъжност. Съгласно чл. 71, ал. 2 от ЗПКОНПИ, установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗПКОНПИ, в производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава необходимата информация и документи от комисиите по ал. 2, т. 1 и 3, съответно от органа по избора или назначаването. Съгласно чл. 72, ал. 2, т. 3 от ЗПКОНПИ, информацията се изготвя за общинските съветници и кметовете - от постоянна комисия на съответния общински съвет. В чл. 72, ал. 3-4 от ЗПКОНПИ се предвижда, че в производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава информация от органи на държавна власт, органи на местното самоуправление, както и от юридически и физически лица, а органите и лицата по ал.1 и 3 са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искането да представят необходимата информация и документи. Съгласно чл. 72, ал. 5 от ЗПКОНПИ, в производството по установяване на конфликт на интереси се събират доказателства по реда на Административнопроцесуалния кодекс и се изслушва лицето, срещу което е образувано производството. На последното се предоставят за запознаване всички събрани доказателства и му се дава възможност да направи възражение в 7-дневен срок от предоставянето им (чл. 72, ал. 6 от ЗПКОНПИ). Според чл. 72, ал. 7 от ЗПКОНПИ, лицето, срещу което е образувано производството, може да представи и да посочи нови доказателства, които да се съберат, както и право на адвокатска защита в производствата по този раздел, при спазване на защитата на подалия сигнала по глава седма. Посочените изисквания са били спазени в производството по издаване на процесното решение и не се установяват релевираните в жалбата оплаквания. Касаторката е била надлежно уведомена за образуваното срещу нея производство за установяване на конфликт на интереси, поканена е за изслушване и е била изслушана на заседание на Комисията, като са й предоставени материалите по преписката, и възможност да представя доказателства и да прави искания, от която тя се е възползвала. Правото й на защита е било надлежно и своевременно реализирано в хода на административното производство. Както бе посочено, изтичането на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не преклудира правомощието на колективния орган да се произнесе с мотивирано писмено решение за установяване на конфликт на интереси по реда на Глава осма от закона. Не е налице изрична законова норма, забраняваща извършването на процесуални действия след изтичане на продължения едномесечен срок по чл. 74, ал. 1, изр. 2 от ЗПКОНПИ. Не съществува и изрична законова разпоредба, предвиждаща прекратяване на административното производство по установяване на конфликт на интереси след изтичането на сроковете по чл.74, ал. 1 от ЗПКОНПИ (В същата насока ТР 1 от 04.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. 1/2018 г., ОСГК, както и Решение 12130 от 30.09.2020 г. по адм. д. 2277/2020 г. на ВАС, VІ отд., и Решение 11813 от 23.09.2020 г. по адм. д. 880/2020 г. на ВАС, VІ отд.). Неправилно е поддържаното в касационната жалба становище за нарушение на административнопроцесуалното правило на чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ. Решението за установяване на конфликт на интереси съдържа подробни фактически и правни основания за издаването му. В диспозитивната му част е посочена нарушената разпоредба на раздел II от глава осма на закона - чл. 58, за което е наложена глоба по чл. 171. Съгласно ал. 1 на чл. 171 за нарушение на разпоредба на раздел II от глава осма се налага глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., като в разглеждания случай глобата за нарушение на визираната разпоредба е определена в минимален размер. Неоснователни са доводите на касаторката за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с конституиране на страните по делото, разпределяне на доказателствената тежест и предоставяне на възможност на Р. Станиславова да ангажира доказателства в съдебния процес. С разпореждане от 30.09.2021 г. (на гърба на л. 4 по адм. д. 9300/2021 г.) Административен съд София - град е указал на жалбоподателката да заплати държавна такса в седемдневен срок и да ангажира доказателства относно срочността на жалбата си. В открито съдебно заседание на 22.11.2021 г., съдът е дал възможност на процесуалните представители на жалбоподателката да се запознаят с приложените по делото доказателства и е указал на ответника да изготви копие от преписката за предоставяне на процесуалните представители на Станиславова. В открито съдебно заседание от 06.12.2021 г. съдът е изискал справка по адм. д. 6537/2021 г. по описа на АССГ 35 състав, относно страните и предмета на делото, копие от акта предмет на делото и фазата, на която се намира производството. Указал е на ответника да представи протоколи и дневния ред от заседанията на КПКОНПИ, които не са приложени в административната преписка, сигнал с рег. ЦУ-3983/25.02.2021 г., решението за образуване на административно производство и писмото от Столична община, с което е изпратен одитния доклад в КПКОНПИ. Изискал е Вътрешните правила за документооборота на КПКОНПИ, приети на основание чл. 164, ал. 5 от Правилника относно начина на събиране и приобщаване на доказателства по преписката, изискал е от МТСП да представи по делото информацията относно времето на изпълнение на проекта, кореспонденцията с Район Красно село Столична община, във връзка със започване и изпълнение на административния договор, от което са се установили спешността по организиране на изпълнението на проекта и изготвения доклад за качеството на проекта. От РЗИ - София е изискана информация кога е даден достъп на Район Красно село до Информационната система регистър на поставените под карантина лица, болните от Ковид-19 и какъв е бил броят на карантинираните лица на територията на район Красно село. Тези и други указания и процесуални действия в хода на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд сочат на положени от АССГ максимални усилия за удовлетворяване на доказателствените искания на жалбоподателката, с оглед охраняване на правото й на защита. Възражението на жалбоподателката, че членът на комисията С. Къдрева не отговаря на условията по чл. 8 от ЗПКОНПИ е неоснователно. Във връзка с твърдението й, че посоченото лице не е придобило образователно-квалификационна степен "магистър", ответната страна е представила удостоверение 347/13.04.2018 г., издадено от ректора на Софийския университет, прието от съда в последното по адм. дело 9300/2021 съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 193 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Видно от протокола от 31.01.2022 г., пълномощниците на касаторката са поискали от съда събиране на допълнителни доказателства във връзка с представеното удостоверение, но не са оспорили истинността на документа и инициирали откриване на производство по чл. 193 от ГПК. При тези данни, настоящият състав намира, че касаторката е пропуснала срока за оспорване истиннността на документа в производството по адм. дело 9300/2021 г. на Административен съд София-град. Удостоверние 347 от 13.04.2018 г. има материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ, поради което няма основание да се поставя под съмнение отразеното в него относно придобитата от С. Къдрева образователно-квалификационна степен, даваща й правото да бъде избрана за член на КПКОНПИ. С оглед изложеното, не са налице данни за нарушаване на правото на защита на жалбоподателката от първоинстанционния съд, което да обуслови нарушение на съдопроизводствените правила. Неотносимо е направеното и в касационната инстанция доказателствено искане да бъдат представени от Столична община документи, установяващи датата, на която за пръв път на ответната КПКОНПИ е изпратено копие от одитен доклад с рег. СОА21-ОД02-2/30.03.2021 г. по описа на Столична община или да се издаде съдебно удостоверение на жалбоподателката, по силата на което тя да се снабди с тази информация. Административното производство по издаване на процесното решение е образувано по сигнал, обективиран в резолюция по пр. пр. 9776/2021 г. от 09.04.2021 г. от Софийска градска прокуратура, с оглед извършени дейности в частен интерес от кмета на Район Красно село, с която се разпорежда да се изпратят на КПКОНПИ предвид наличието на основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да бъдат осъществени лично. Изпратеният с резолюцията одитен доклад е с рег. СОА21-ОД02-2/30.03.2021 г. Приложеното по делото (л. 160 и сл. от адм. д. 9300/2021 г./ решение РС-3983-21-050/09.06.2021 г. на КПКОНПИ е издадено по сигнал с рег. ЦУ01-3983/25.02.2021 г., който е различен от горецитирания процесен сигнал и визира други нарушения на Р. Станиславова като кмет на Район Красно село, по същия проект - същата в качеството и на кмет на район и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ, на 07.05.2020 г. е издала заповед РКС20-РД09-284/07.05.2020 г., с която се определя за ръководител на проект и заповед РКС20-РД09-285/07.05.2020 г., с която си определя допълнителни функции и индивидуална часова ставка, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо, предл. четвърто от ЗПКОНПИ. С решението е установен конфликт на интереси и за това, че Станиславова, в цитираното й качество на 22.05.2020 г. е издала заповед РКС20-РД09-296/22.05.2020 г., с която нарежда на себе си да положи извънреден труд, както и затова, че е издала заповед РКС21-РД09-2/05.01.2021 г., с която си възлага допълнителни функции и си определя индивидуална часова ставка, в свой частен интерес, в нарушение на чл. 58, изр. първо, предл. 4-то от ЗПКОНПИ. С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на касаторката, че в административното производство решаващият орган не е събирал допълнителни доказателства относно факти, които не са му известни, тъй като всички необходими данни за формиране на крайния извод за наличие на конфликт на интереси, са му били вече известни от преписката по предишния сигнал с рег. ЦУ01-3983/25.02.2021 г. Настоящият съдебен състав разгледа доводите на касаторката, обективирани в подадените от нея 7 броя молби с различни искания след приключване на последното съдебно заседание, за извършени съществени нарушения във връзка с участието и в процеса и за липсата на възможност да упражни правото си на защита. Първото й твърдение е, че не е участвала в процеса, тъй като не е била редовно уведомявана, като такива доводи са изложени и в други молби, подавани през месеците ноември, декември, януари и февруари. Съобразявайки се с процесуалните правила, трите съдебни състава, разгледали делото са отлагали насрочените открити съдебни заседания и видно от материалите по него, страната е била уведомявана за това. Настоящото производство е образувано през месец май 2022 година, като до обявяване на делото за решаване, страната е изпратила 18 броя молби през различен период от време с различни искания, съобразно даваните от съда указания. Съдът намира, че доводите на касационната жалбоподателка в тази част са неоснователни. До 14.12.2022 г. по настоящото дело са проведени три открити съдебни заседания, като жалбоподателката не се е явила по тях. Призоваването й за заседанието на 14.12.2022 г. е било редовно, но действително не е бил спазен срокът по чл. 56, ал. 3 от ГПК. Поради това съдът не е дал ход на делото и го е отложил за друга дата, за да има страната възможността до подготви своевременно защитата си. След като страната е получила съобщение за откритото заседание, съдът намира, че същата се счита за уведомена за датата на следващото съдебно заседание, съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от АПК (идентична с разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК). Твърденията на касаторката са, че след като страната не е била призована своевременно, тя следва да се счита изцяло за нередовно призована и за следващите съдебни заседания, като при отлагане на делото не може да се приложи разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от АПК и страната следва да бъде уведомена за следващата дата. Това разбиране не е съобразено с целта и смисъла на чл. 138, ал. 2 от АПК. За да се избегне злоупотреба и да се улесни призоваването, законодателят е предвидил, че е достатъчно страната да бъде редовно уведомена за делото, за да и се възложи задължението сама да следи за насрочването му. Така в конретния случай, от активните действия на касатора недвусмислено става ясно, че не само е уведомена за следващата дата навреме, но извършва и редица процесуални действия, целящи поддържане на висящо производство. Съгласно трайната практика на съда, "редовно призоваване" по смисъла на чл.138, ал. 2 от АПК е оформеното с необходимите реквизити призоваване, от което страната е узнала за делото и което й позволява да следи за датата на насрочването му в открито съдебно заседание. Призоваването за заседанието по-късно от една седмица преди датата, води до необходимостта то да бъде отложено, но не означава, че са заличени последиците от уведомяването й за делото. Тя вече е узнала за него и е длъжна да следи за датата на следващото открито съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от АПК. Следователно законодателят прави разграничение между редовно призоваване по смисъла на чл. 138, ал. 2 от АПК и несвоевременно призоваване по чл. 56, ал. 3 от ГПК. Освен това, съдът е указал на касатора, че следва да си осигури защитата, съобразно осигурените й права и лична преценка, предвид повторния отказ да й се назначи правна помощ по делото. Представеният от касаторката болничен лист след обявяване на делото за решаване на 01.02.2023 г. е наличен по делото и е съобразен от съда при преценката дали същият представлява обстоятелство за отлагане на делото. Настоящият състав отчита, че непосредствено преди последното по делото заседание са постъпили четири молби с различни искания за отлагане на делото, поради нередовно призоваване, за отвод на членове на съдебния състав, за спиране, поради необходимост от отправяне на преюдициално запитване и поради наличие на образувани преюдициални дела в СРС, като в нито една от тях не е отразено, че жалбоподателката има здравословен проблем или друга обективна причина, която възпрепятства явяването й в съдебно заседание, съответно да налага отлагане на делото. Поради това подаденият след съдебното заседание болничен лист, не може да се възприеме като обстоятелство, налагащо отмяна на определението за даване ход по същество и насрочване на ново заседание. Съобразявайки се с отсъствието й, съдът е предоставил 7-дневен срок за писмени бележки, от което същата не се е възползвала. Второто твърдение на касационната жалбоподателка е, че производството по делото следва да бъде спряно и да се отмени ходът по същество. С молба от 18.01.2022 г., подадена непосредствено преди откритото съдебно заседание, касаторката е поискала спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, поради образувани две граждански дела в Софийски районен съд (СРС), които тя счита за преюдициални по отношение на настоящото дело. Съдът е разгледал искането и е предоставил срок на жалбоподателката за представяне на доказателства, от които да се установи какъв е предметът на двете граждански дела по описа на СРС. В проведеното на 01.02.2023 г. съдебно заседание, касационната жалбоподателка отново е подала молба за спиране на съдебното производство, поради подадена искова молба от 01.02.2023 г. за установяване неистинност на протокол от съдебно заседание, проведено на 08.11.2022 г. Съдебният състав е оставил без уважение искането за спиране на делото, поради образувани две граждански дела в СРС като се е позовал на т. 2 от тълкувателно решение 5 от 14.11.2012 г. по тълк. дело 5/2012 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС. По отношение на новото й искане за спиране, съдът е приел, че нито има твърдения, нито са представени доказателства, че по исковата молба от 01.02.2023 г. е образувано дело. Третото твърдение е, че съдебните протоколи от 08.11.22 г. и от 01.02.23 г., следва да се поправят и допълнят. С протоколно определение от 14.12.2022 г. е оставено без уважение искането на жалбоподателката за поправка на протокола от проведеното съдебно заседание на 08.11.2022 г. Касаторката повторно е поискала поправка на посочения протокол, като с определение от открито съдебно заседание, проведено на 18.01.2023 г., е оставено без уважение искането й за преразглеждане и отмяна на протоколно определение, постановено по делото на 14.12.2022 г. за поправка на съставения протокол от проведеното открито съдебно заседание по делото на 08.11.2022 г. С определение от 20.02.2023 г. по настоящото дело е оставено без разглеждане искането на касаторката за поправка и допълване на протокола от 01.02.2023 г., тъй като същата не е участвала по делото и няма процесуална легитимация да отправя такова искане (в този смисъл определение по адм. дело 6940/2022 г. на ВАС, определение по адм. дело 3558/2009 г. на ВАС). Четвъртото твърдение на жалбоподателката е, че съдебният състав е предубеден и следва да си направи отвод. Настоящото дело е разгледано от три съдебни състава в пет открити съдебни заседания. След като с определение от 08.11.2022 г. първият състав е дал ход по същество и е обявил делото за решаване, касаторката е подала молба за отвод. С определение от 22.11.2022 г. искането й е уважено и съставът се е отстранил от участие. В мотивите на посочения съдебен акт изрично е отразено, че даване ход на делото след извършването на всички необходими процесуални действия по редовността и допустимостта на производството, както и след изясняването му от фактическа страна, своевременното и надлежно произнасяне на състава с надлежен акт, съобразно разпоредбата на чл. 217, ал. 3 от АПК, не са сред хипотезите по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въпреки това съставът се е отстранил от участие, за да се избегнат каквито и да било съмнения в безпристрастността на Върховния административен съд. Делото е повторно разпределено на нов съдия-докладчик като вторият състав е провел две открити съдебни заседания, които също са отложени. Непосредствено преди последното по делото заседание, касаторката отново е отправила искане за отвод на съдията-докладчик. С определение от 01.02.2023 г., съдът е разгледал това искане и го е оставил без уважение, тъй като представените от касаторката доказателства и твърдения не визират по никакъв начин обстоятелства, които да въвеждат съмнение за нарушаване безпристрастността на съда при разглеждане на това дело. След приключване на устните състезания по делото и след изтичане на срока за представяне на писмени бележки, касаторката отново е поискала отвод на съдебния състав. Изложеното в молбата твърдение за временна невменяемост на съдебния състав, освен че не представлява основание за отвод по смисъла на чл. 22 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдържа и недопустими обидни квалификации за съда. Съгласно чл.142б, ал.3 от АПК, процесуалното действие, отправено чрез нецензурни думи, обиди или заплахи, се смята за неизвършено. Настоящият състав намира, че правото на защита е гаранция за справедлив процес. За да се обезпечи защитата на касационната жалбоподателка, по настоящото дело са проведени пет съдебни заседания, като и трите състава, които са разглеждали спора, са се произнесли по направените многообразни искания. Макар и да не е присъствала в съдебни заседания, касаторката е участвала активно в съдебното производство, следила е внимателно всички процесуални действия по делото, които оспорва непосредствено след извършването им, и за които твърди, че е узнала инцидентно. Участието на жалбоподателката в съдебното производство се изразява в многобройни молби с повтарящи се искания (18 бр. молби, внесени до последното по делото заседание и 7 бр. след обявяване на делото за решаване) за назначаване на правна помощ, за отлагане на делото, за поправка и допълване на протоколи, за спиране на съдебното производство и за отвод. С оглед гарантиране правото на защита, съдът е предоставил седемдневен срок за представяне на писмени бележки. Въпреки това, както до изтичане на посочения срок, така и до настоящия момент, бележки относно спора по същество не са представени, но са внесени отново молби за спиране на производството по делото, поправка и допълване на съдебен протокол, отвод и т. н. Всичко изложено води до извода, че въпреки предоставените от съда възможности за осъществяване на защитата на касаторката по делото, същата използва процесуалните си права за възпрепятстване извършването на надлежните съдопроизводствени действия и своевременното решаване на делото. Създава се впечатление за злоупотреба с процесуални права. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че твърденията на касаторката за допуснати съдопроизводствени нарушения от настоящата инстанция, водещи до ограничаване правото й на защита, са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е извършил проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. АССГ е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на възраженията на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. С оглед изхода на спора основателна е и претенцията на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В тежест на касаторката следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,