Решение № 220 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4691/2008 г.

Решение № 220 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4691/2008 г., III г. о., ГК, докладчик Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на СОУ "С" гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Т. Шишкова срещу въззивно решение № 210 от 4.07.2008 г. по гр. д. № 446/2008 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд от 19.02.2008 г. по гр. д. № 2253/2007 г. в частта му, с която е признато за незаконно уволнението на С. В. С. от гр. П., извършено със заповед № 828 от 3.09.2007 г. на директора на училището за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "учител по история". Ответникът С. В. С. не е подал писмен отговор по чл. 287 ГПК. С определение № 124 от 12.12.2008 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос- основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /в ред. след 2001 г./, вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО изисква ли придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия. Върховният касационен съд, III г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от С. В. С. срещу СОУ "С" гр. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ като е приел, че към датата на уволнението ищецът не е отговарял на изискванията по чл. 68 КСО, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е незаконосъобразно. Изложил е съображения, че то може да се прекрати на посоченото в заповедта основание при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Придобиването на това право е уредено в чл. 68 КСО, който визира, че право на пенсия се придобива при навършване на възраст 60 години и шест месеца за мъжете, при положение, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98, като по силата на ал. 2 от чл. 68 КСО от 31.12.2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца до достигане на 63 години за мъжете, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете. Съобразно тези разпоредби ищецът към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е следвало да има навършени 63 години, което условие не е било налице, тъй като същият е роден на 8.10.1946 г., а уволнението е извършено на 4.10.2007 г., т. е. имал е навършени 60 години. Наличието на възможност ищецът да получава друг вид пенсия сред посочените в КСО според съда не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като пенсията по § 5, ал. 1 от ПРЗ на КСО е различна от тази по чл. 68 КСО и се касае до една възможност в полза на работника, като упражняването на това право зависи от неговата преценка, а в случая ищецът не е упражнил правото си на по-ранно пенсиониране. По поставеният материалноправен въпрос е налице постановено по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС, в което е дадено разрешение на същия, като е прието че, в разпоредбата на чл. 68 КСО са уредени две хипотези при придобиване право на пенсия. Едната е съгласно ал. 1-3 на чл. 68 и предвижда правото на пълна пенсия при достигане на определена възраст-за мъжете 63 години и за жените-60 години и общ сбор на възраст и осигурителен стаж, правещи 100 точки за мъжете и 94 точки за жените. Втората хипотеза е намалена пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 КСО. По отношение на учителите е предвидена в § 5 от ПЗР на КСО специална хипотеза за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която изисква учителски осигурителен стаж за мъжете 30 години и 25 години за жените и възраст, която е три години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. След изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2001 г. законът изоставя изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост /както тогава е наричана пенсията за осигурителен стаж и възраст/ и включва в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредбата и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл. 328, ал. 1 КТ, включително и по т. 10 се извършва по преценка на работодателя означава, че това е предоставена му правна възможност, а не задължение. Следователно в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на учител, право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази - с общата или със специалната норма от осигурителния кодекс. С оглед посоченото разрешение на съществения за настоящото дело материалноправен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че възможността за по-ранно пенсиониране е представена само на учителя, не и на работодателя е в противоречие с даденото разрешение в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК по този въпрос - решение № 33 от 9.03.2010 г. по гр. д. № 2280/2008 г. на ВКС, III г. о. По основателността на касационната жалба. Трудовото правоотношение със С. В. С. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на ищеца и без заявено от него желание за пенсиониране. В случая при прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание е приложена разпоредбата на § 5, ал. 1 КСО, съгласно която учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2. По делото е безспорно, че установените в същата предпоставки към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради пенсиониране, са налице за ищеца. Тъй като разпоредбата на § 5, ал. 1 КСО се явява специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО, което предпоставя нейното приложение по отношение на учители, отговарящи на изискванията визирани в същата на съдебен контрол подлежи единствено фактът дали са спазени визираните в нея изисквания. Това е така, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е при преценка изискванията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да се съобрази- с общата или специалната норма от осигурителния кодекс. Това право не подлежи на съдебен контрол. Работодателят в настоящият случай е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като е приложил специалната норма на осигурителния кодекс. Предвид изложеното, изводът на въззивния съд, че в посочената хипотеза за работодателя не съществува право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е неправилен. Извършеното уволнение е законосъобразно, тъй като са налице визираните в § 5, ал. 1 КСО предпоставки, поради което като е приел противното въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и настоящата инстанция следва да постанови решение по същество на спора, с което се отхвърлят предявените искове по чл. 344, ал. 1 и ал. 2 КТ, като неоснователни. С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 700 лв. за всички инстанции. С оглед характера на производството-трудов спор, ищецът-ответник по касационната жалба не дължи заплащане на държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.