Решение № 2438 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение 832 от 31.01.2024 г. по адм. дело 1738/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас. Първата касационна жалба е подадена от Т. П. Т. от гр.Бургас, срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата до пълния претендиран размер за неимуществени вреди от 7 000 лева, като неоснователен и недоказан, както в частта, с която отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лева.Твърди се неправилност на съдебното решение в обжалваната част касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. Ответникът по първата касационна жалба Община Бургас, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Община Бургас, чрез процесуален представител, срещу решението в цялост. Иска обезсилване на решението в обжалваните му части, алтернативно отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по втората касационна жалба - Т. П. Т. от гр.Бургас, в представен писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АдмС Бургас е осъдил Община Бургас да заплати на Т. П. Т. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 1000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, произтекли от издаването на отменената от съда заповед 119/20.01.2015г. на директора на дирекция Строителство, община Бургас, заедно с лихвата за забава от датата на издаване на заповедта до изплащането на главницата, както и разноски по делото в размер на 175 лева. С решението си съдът е отхвърлил предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 7 000 лева, като неоснователен и недоказан, както и иска за заплащане на 2000лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, възникнало задължение на Т. за извършване на разходи по изменение на кадастралната карта и връщане на границата на имота и процесната ограда на позицията преди издаването на отменената от съда заповед 119/20.01.2015г. на директора на дирекция Строителство, община Бургас, заедно с лихвата за забава от датата на издаване на заповедта до изплащането на главницата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице предпоставките за основателност на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ съставен административен акт, отменен като незаконосъобразен от съда, настъпила за ищеца вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установил е, че поради разпореденото в заповедта премахване на оградата на имота, в който ищецът живее, Т. е претърпял значими неудобства и притеснения, които следва да се възприемат като неимуществени вреди, нанесени от длъжностно лице на община Бургас, изпълняващо функциите на административен орган чрез издаването на процесната незаконосъобразна заповед и представляващи основание за присъждане на съответно обезщетение. Присъденият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е определил при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ. С оглед на доказателствата и установените факти в производството, първостепенния съд е приел относно характера на увреждането, че в случая не са причинени физически болки и страдания и оплакванията на ищеца в тази насока са неоснователни. Също така е приел, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между заболяванията, посочени от ищеца и описани в приложената съдебно медицинска експертиза и издаването на процесната незаконосъобразна заповед. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, върху когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателност на само на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. АС-Бургас е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от незаконосъобразното бездействие на административния орган. Въз основа на установената фактическа обстановка е направен и правилният извод за доказаност на изложените обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Неоснователни са възраженията в касационната жалба на Т., относно размера на присъденото обезщетение. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони и при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо, предвид доказаната в процеса степен на негативни психически преживявания, без конкретно физическо или психическо увреждане на здравето, определеното обезщетение в размер на 1000 лева, осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД според настоящия състав. Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди, произтекли от издаването на незаконосъобразната заповед 119/20.01.2015г. в размер 2000лв., съдът е приел, че извън посоченото от ищеца, не са установени обстоятелства, сочещи намаляване на имуществото му или пропускане на ползи, които да обосноват извод за настъпили в следствие на заповедта имуществени вреди в посочения размер и на посоченото основание. Тези мотиви напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция, поради което не следва да бъдат излагани отново. По изложените съображения, решението в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски в полза на касаторите не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение