Решение № 15991 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2018 г.

Решение № 15991 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8210/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) против Решение № 3097 от 10.05.2018 г., постановено по адм. д. № 14 по описа за 2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение по жалба на В. Жеков Василев, ЕГН: [ЕГН], е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002216009542-091-001/30.08.2017 г., издаден от органите по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – София, потвърден с Решение № 1877 от 27.11.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК му е ангажирана отговорност за задължения на "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД) по Закона за данък върху добавената стойност, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, корпоративен данък, Универсален пенсионен фонд - за осигурители, ДОО - за осигурители и вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода 01.04.2013 г. – 30.09.2014 г. в размер общо на 146 345, 41 лева, ведно с определени лихви в размер на 57 223, 63 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са доказани елементите на търсената отговорност – безвъзмездно отчуждаване, недобросъвестност и причинно-следствената връзка между умишлените недобросъвестни действия на управителя и съдружник – В. Жекова Василев и последиците от тях – невъзможността да бъдат събрани дължимите данъци и осигурителни вноски. Сочи се, че за да обоснове своя извод, съдът неправилно е оценил доказателствата по делото, приемайки, че към 14.08.2014 г. дружеството е разполагало с три имота, отчуждени на 08.10.2014 г. Касаторът твърди, че е налице и недобросъвестно намерение, тъй като не е гарантирано събирането на вземането по така сключения договор за покупко-продажба на дружествен дял и няма доказателства за извършени плащания по разсроченото погасяване на паричното задължение по договора. Твърди се, че лицето, чиято отговорност е ангажирана, не е представило доказателства за неучастието си (пряко или косвено) в управлението или капитала на "МАРПЛЮС ЛИМИТИД", което го определя като свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД). Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърден РА. Претендира се заплащането на юрисконсултско възнаграждение за настоящата и предходната съдебна инстанция съгласно чл. 161 от ДОПК в размер на 4 565, 70 лева за всяка. Ответникът по касационната жалба - В. Жеков Василев, ЕГН: [ЕГН], чрез адв. Л. Владимиров, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5, ап. 17, с възражение по делото оспорва касационната жалба. Правилно е прието в обжалваното решение, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Цитира се съдебна практика на Върховния административен съд, според която се изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на лицето и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения. Излагат се доводи, че незаконосъобразно се ангажира отговорността на РЛ, доколкото то е било съдружник, но не и управител на "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД). Иска касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените по делото разноски в размер на 4 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е процесуално допустима и редовна, а по същество – неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С РА № Р-22002216009542-091-001/30.08.2017 г., издаден от органите по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1877 от 27.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ангажирана отговорност на В. Жеков Василев в качеството му на управител (за периода от учредяването на дружеството до датата на вписване на нов управител в Търговския регистър - ТР, а именно от 24.04.1996 г. до 23.07.2014 г.) и съдружник (за периода от 23.07.2014 г. до 02.10.2014 г. – датата на вписване в ТР на договора за продажба на дружествени дялове) в "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД) за задължения на посоченото дружество по Закона за данък върху добавената стойност, данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, корпоративен данък, Универсален пенсионен фонд - за осигурители, ДОО - за осигурители и вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периода 01.04.2013 г. – 30.09.2014 г. в размер общо на 146 345, 41 лева ведно с определени лихви в размер на 57 223, 63 лева. Обстоятелствата, мотивирали органа да издаде посочения РА с това съдържание, са уговорките в договора за покупко-продажба на дружествен дял от 14.08.2014 г., които определят начина на изплащане; доказателства, че през ревизирания период лицето е било управител и съдружник в "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД); непредставянето от ревизираното лице (РЛ) на искани по ред на ДОПК доказателства – платежни документи, доказващи извършването на насрещната престация по договора покупко-продажбата на дружествени дялове предвид падежа на първата вноска – м. 09. 2014 г., което формира извод за нейната безвъзмездност; последващ договор за опрощаване на задължението по договора за покупко-продажба на дружествен дял от 14.08.2014 г., подписан от адв. И. Маринова, упълномощена от името и за сметка на дружеството да подпише договора съгласно Пълномощно и Протокол от 15.12.2016 г. от решения на "МАРПЛЮС ЛИМИТИД"; непредставяне на искана от органите по приходите информация, свързана с разплащането по договора от 14.08.2014 г. при проведени насрещни проверки на дружеството продавач на дружествени дялове и на упълномощеното лице, представляващо купувача; липсата на доказателства, че РЛ не участва пряко или косвено в управлението или капитала на "МАРПЛЮС ЛИМИТИД", което определяло последното като свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД); доказателства от извършена предходна ревизия на същото лице, за същия период и със същия предмет, приобщени към настоящата с Протокол 0820540/31.03.2017 г., сред които са документи, доказващи предприети действия, свързани с невъзможността за налагането на обезпечителни мерки, водещи до несъбираемост на задължението на "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД). РА е оспорван по реда на чл. 152 и следващите от ДОПК пред Директора на Дирекция "ОДОП, който със същите мотиви е потвърдил акта. В срок РА е обжалван от РЛ по съдебен ред пред АССГ, по повод на което е образувано адм. д. № 14/2018 г. С решение по делото, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изпълнение на предвидените в ДОПК процесуални правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е уважил жалбата и е отменил изцяло РА. В подкрепа на своя извод, след подробен анализ на приложимата разпоредба и доказателствата по делото, съдът е изложил мотиви, че не са налице визираните в разпоредбата, на която се позовават приходните органи - чл. 19, ал. 2 от ДОПК, предпоставки. Прието е, че не е доказано недобросъвестно безвъзмездно отчуждаване на дружествените дялове на задълженото лице, недобросъвестност и намерение за безвъзмездна сделка, тъй като договорът за покупко-продажба на дружествени дялове от 14.08.2014 г. е сключен като възмезден, отговаря на всички законови изисквания и към момента на сключването му дружеството е разполагало с още 3 /три/ недвижими имота, които са отчуждени по-късно – на 08.10.2014 г. Посочено е, че въпреки липсата на доказано заплащане на прехвърлянето на дяловете, то само по себе си не може да обоснове безспорен извод за недобросъвестно поведение на РЛ към момента на сключване на договора и да му бъде вменено виновното извършване на последващите действия по опрощаване на дълга. Изложени са мотиви, че след като РЛ е продало дружествените си дялове на И. Тодоров отговорността за липсата на предприети действия за защита срещу неизпълнение на договора от 14.08.2014 г. е била на новия едноличен собственик. Съдът е приел, че предпоставките на търсената отговорност не се доказват и с твърдяната свързаност по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, доколкото същите се основават само на предположения на административния орган, без да са подкрепени с доказателства. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК законодателят е предвидил две хипотези на особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти при предвидените там предпоставки. Тези предпоставки съгласно посочената разпоредба са формулирани така: Управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Приложима в случая е втората хипотеза. При тълкуването й се установява, че фактическият състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента на възникване на задължението; 2. да е налице недобросъвестно поведение на лицето, изразяващо се в отчуждаване имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, следствие на което е последното е намаляло; 3. причинно-следствена връзка между поведението, намалялото имущество и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите не са доказали част от елементите на фактическия състав, за да бъде реализирана търсената отговорност, а именно действие, изразяващо се в безвъзмездно отчуждаване на дружествените дялове на задълженото лице, недобросъвестност на РЛ, и причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Фактите, установени от първоинстанционния съд, съответстват на събраните доказателства. Установено е, че В. Жеков Василев е имал качеството на управител (за периода от учредяването на дружеството ЛЕ ПТИ КОН ЕООД до датата на вписване на нов управител в Търговския регистър - ТР, а именно от 24.04.1996 г. до 23.07.2014 г.) и съдружник (за периода от 23.07.2014 г. до 02.10.2014 г. – датата на вписване в ТР на договора за продажба на дружествени дялове) в "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД), поради което същият може да носи отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, но при наличие и на останалите предпоставки. Установено е, че РЛ е участвало във вземането на решение за извършване на отчуждителна сделка с активи на задълженото лице - "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД), представляващи продажба на дружествени дялове, а именно "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД) е продало на "МАРПЛЮС ЛИМИТИД" - дружество, създадено в съответствие със законите на Британските Вирджински Острови, под регистрационен номер 1827145, чрез назначения си управител КАРИНА ВЕРА ЛИМИТИД, дружество, създадено в съответствие със законите на Британските Вирджински Острови, под регистрационен номер 614147, чрез физическия си директор Денешар Малиция Мейд ("МАРПЛЮС ЛИМИТИД"), притежаваните от първото в резултат на непарична вноска дялове в "КОНКОРД ТРАНС" ООД. Безспорно налице е била първата предпоставка на описания фактически състав. Спорно е било наличието на останалите факти от хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 2, предложение второ от ДОПК. Обосновано на събраните доказателства е прието от първоинстанционния съд, че не е доказано недобросъвестно безвъзмездно извършване на покупко-продажба на дружествени дялове с участието на ревизираното лице. Договорът за продажба на дружествени дялове е сключен от упълномощени за това лица и отговаря на изискванията за форма, предвидени в Търговския закон. Същият е уговорен като възмезден, като съгласно чл. 3 от договора (л. 163-164 от делото) "МАРПЛЮС ЛИМИТИД" е длъжно да заплати уговорената цена в размер на 367 700 лева разсрочено на равни месечни вноски за срок от 36 месеца, считано от 01.09.2014 г., всяка от които по 10 000 лв., а последната да е в размер на 17 700 лева. Като частен диспозитивен документ, договорът има формална доказателствена сила, а изявленията в него се преценяват с оглед на всички доказателства по делото. В случая няма други доказателства, които да опровергават неговото съдържание, поради което възмездността на сделката е налице. Неоснователен е доводът на касатора, че РЛ участва пряко или косвено в капитала или управлението на "МАРПЛЮС ЛИМИТИД", което го определя като свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК с "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД) и обуславя знание за безвъзмездност на сделката, тъй като на 15.12.2016 г. е взето решение от "Марплюс Лимитид" да упълномощи адв. И. Маринова да подпише договор за опрощаване на задълженията, възникнали от договора за прехвърляне на дружествени дялове от 14.08.2014 г., защото не установена връзката на ревизираното лице с посоченото опрощаване. Пред първоинстанционния съд са изискани и представени от пълномощника на "МАРПЛЮС ЛИМИТИД" – адв. И. Маринова, всички намиращи се у нея документи, отнасящи се до дружествата "МАРПЛЮС ЛИМИТИД" и "ЛЕ ПТИ КОН", като не е доказано двете дружества да са свързани лица по § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. В производството както пред административния орган, така и пред съда не са представени преки или други косвени доказателства, които да обосноват твърдението на приходните органи за свързаност, която да обуслови и знание за безвъзмездност на сделката у РЛ. Твърдението в касационната жалба, че РЛ не е осигурило гаранция за изпълнение на вземането на ЛЕ ПТИ КОН ЕООД, поради което е действало недобросъвестно, е неоснователно. За да се реализира отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК трябва да е налице и недобросъвестност, която не се презюмира, а следва да бъде доказана. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че от представените доказателства не може да се заключи, че РЛ е действало недобросъвестно, с цел намаляване имуществото на "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД), както и такива, че същият е знаел, че няма да има плащане на договорената цена, именно към момента на сключване на договора. Уговарянето на обезпечение на вземането е право на кредитора, но не и негово задължение. Липсата на гаранция за реалното изпълнение на задължението не прави РЛ недобросъвестно и защото то не би могло да предвиди поведението на своя контрагент, изразяващо се в пълно неизпълнение на договорните задължения. Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е заключил, че към 14.08.2014 г. (датата на сключване на договора за покупко-продажба на дружествени дялов) "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД) е разполагало с три имота извън апортираните в капитала на "Конкорд Транс" ЕООД, което означава, че към посочения момент е било налично имущество достатъчно за гарантиране на събирането на публичните задължения на "ЛЕ ПТИ КОН" ЕООД (с предишно наименование – "АНТ ФАРМА" ООД). Не е доказана причинно-следствената връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните публични задължения, като елемент от фактическия състав на търсената отговорност. За да е налице такава връзка, следва поведението на лицето да е единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси възникналите публични задължения. Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, задължение на органите по приходите е да докажат всички елементи на правопораждащия фактически състав на отговорност на трето лице за несъбиране на чужди задължения, което в разглеждания случай не е сторено. Като е съобразил събраните по делото доказателства и е изложил мотиви относно отмяната на РА, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от пороците, обосновани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски по своевременно направеното искане и доказателствата за реалното им заплащане, като му се определят такива в размер на 4500 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 23.11.2018 г. Направеното възражение за прекомерност в о. с. з. по делото от процесуалният представител на касатора е неоснователно. Размера на адвокатския хонорар не е обвързан с минималните стойности, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размерни на адвокатските възнаградения (Наредбата), а се взема предвид критерия за правната и фактическа сложност на делото. В разглеждания случай е осъществена защита, изразяваща се в изготвяне на възражение по касационната жалба и процесуално представителство по дело, което представлява правна и фактическа сложност, поради което исканите разноски следва да бъдат присъдени в цялост на основание чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение