Решение № 1001 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2011 г.

Решение № 1001 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7307/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) против решение № 1266 от 18.03.2011 г., постановено по административно дело № 2730 от 2010 г. на Административния съд - София-град. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 24 от 15.03.2010 г. на касатора, с което същият е отхвърлил жалбата на Боян Венев Ненков относно зачетения с разпореждане, изх. № 94-С-9888-11 от 26.10.2009 г. по условията на трета категория труд осигурителен стаж за периода от 15.10.1990 г. до 25.06.1998 г., отменил е разпореждане, изх. № 94-С-9888-11 от 26.10.2009 г. на Боян Венев Ненков и е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ненков по заявление, подадено на 6.10.2008 г., и 2) изпратил преписката на ръководителя "ПО" при Дирекция "Европейска интеграция и международни договори" за ново произнасяне при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Боян Венев Ненков, от гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Гуцалска, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административния съд - София-град, в производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Боян Венев Ненков от гр. София решение № 24 от 15.03.2010 г., с което касаторът е отхвърлил жалбата на Боян Венев Ненков относно зачетения с разпореждане изх. № 94-С-9888-11 от 26.10.2009 г. по условията на трета категория труд осигурителен стаж за периода от 15.10.1990 г. до 25.06.1998 г., отменил е разпореждане, изх. № 94-С-9888-11 от 26.10.2009 г. на Боян Венев Ненков и е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ненков по заявление, подадено на 6.10.2008 г. Мотивите на административния орган за постановения отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по направеното със заявление вх. № 30791 от 6.10.2008 г. искане са били, че лицето изпълнявало изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за възраст - 57 години, но нямало придобит осигурителен стаж по условията на втора категория труд - 15 години, а имало 14 г., 08 м. и 08 дни. Посочил е, че не отговаряло и на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете за 2008 г. - 100, а сборът бил 98 г., 09 м. и 18 дни. При последвалото оспорване по административен ред управителят на НОИ е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения - Ненков не изпълнявал две от предпоставките на процесната разпоредба, а именно: нямал 15 години от втора категория труд и изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. Позовал се е на представеното от предприятието - осигурител удостоверение обр. УП-3 № 98 от 2.06.2008 г., издадено от "Самоковска текстилна компания" АД - гр. Самоков, трудова книжка № 42, констативен протокол за извършена проверка в осигурителя и данните от регистъра на осигурените лица за периода 1.01.1997 г. - 25.06.1998 г., и е приел, че длъжностно лице по пенсионно осигуряване правилно не е зачело за втора категория труд положения стаж за периода от 15.10.1990 г. до 25.06.1998 г. - 07 години, 08 месеца и 10 дни, през който лицето е работило като шофьор/шофьор на камион до 25 тона в "Самоковска комуна" АД - гр. Самоков. Административният съд - София-град, е отменил атакуваното административно решение като е приел, че диспозитивът на решението било вътрешно противоречиво, тъй като с него била отхвърлена жалбата срещу оспореното разпореждане, едновременно с това същото разпореждане било отменено и било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което съдът не можел да разбере каква всъщност била волята на административния орган и какво всъщност бил постановил. Като е извел извод, че противоречието обуславяло незаконосъобразност на оспореното решение, е отменил същото и е изпратил административната преписка на органа, издал първоначалния административен акт - разпореждането за отпускане на пенсия, който да прецени и новопредставените доказателства от страна на лицето. Решението е необосновано. Единственият спорен въпрос по делото е от коя категория е трудовият стаж, придобит от Боян Венев Ненков за времето от 15.10.1990 г. до 25.06.1998 г., на длъжността "шофьор/шофьор на камион до 25 тона" в "Самоковска комуна" АД - гр. Самоков, зачетен от пенсионните органи по данни на осигурителя от трета категория. При упражняване на контрола за законосъобразност съдът е констатирал, че оспорения акт съдържа две взаимоизключващи се волеизявления, на основание на което правилно е отменил акта и върнал преписката за ново разглеждане. Съдът обаче не се е произнесъл по въпроса за категорията на труда, положен през процесния период и съответно не е дал задължителни указания на пенсионния орган в тази насока. Единствените указания, дадени в мотивите на обжалваното съдебно решение, са административният орган да прецени новопредставените от лицето доказателства и да извърши проверка какъв е общият размер на положения в РБ и Словакия осигурителен стаж. Този негов пропуск представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което съдът следва да изясни спорния въпрос от фактическа страна. Установено е, че осигуреното лице - ответник по касация в настоящото производство, претендира, че трудът му в посоченото предприятие и през посочения период е бил от втора категория, тъй като е работило като шофьор на товарен автомобил ТИР "Шкода Европа" със седлови влекач рег. № СФ 3377 и полуремарке рег. № СФ 0330 ЕБ с товароносимост 22 тона. Органите на НОИ са признали само частично трудовия стаж, а този като шофьор на автомобил над 20 тона - като такъв от трета категория, тъй като в разчетно-платежните ведомости не е упоменато вида на камиона и тонажа. Въз основа на представените копия на удостоверения обр. УП - 3, трудов договор № 152 от 15.10.1990 г., допълнителни споразумения към цитирания трудов договор, не може да се установи по несъмнен начин тонажа и вида на товарния автомобил. В тях обаче е посочено понятието "до 25 тона", което води до логичния извод, че приложените документи удостоверяват заемана от Ненков длъжност "шофьор на камион с товароподемност 12 и повече тона" (ако автомобилът е бил под тази тонажност, това е щяло да бъде записано). Също така в хода на съдебно-административното производство лицето е представило нови писмени доказателства - командировъчни заповеди, пътни листа, с които е пътувал и други документи, установяващи обстоятелството, че действително е бил шофьор на товарен автомобил "до 25 тона", но същите са останали необсъдени от съда. Видно от писмо на началника на отдел "КПК" в НОИ до Дирекция "ЕИМД" от 4.02.2010 г., длъжностното лице признава, че през спорния период Ненков е извършвал международни курсове на предприятието веднъж месечно с въпросния автомобил с полуремарке. Тази констатация на финансовите служби, която също не е обсъдена от съда, сочи, че Ненков е бил шофьор на автомобил с товароподемност над 12 тона, следователно полаганият от него труд е при условията на втора категория съгласно т. 53а от ПКТП (отм.). Решаващият състав не е коментирал и заключението на приетата и неоспорена от страните експертиза, в което е налице констатация, че ако съдът допусне представеното удостоверение с изх. № 98 от 2.06.2008 г., издадено от "Самоковска текстилна компания" АД - гр. Самоков, положеният труд "втора категория" от Ненков е в размер на 22 години, 04 месеца и 23 дни. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Документът се издава въз основата на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Следва да се отбележи, че в разглеждания случай не са налице достатъчно сведения, данните са противоречиви и липсват разплащателните ведомости. На основание чл. 165, ал. 1 от Гражданско-процесуалния кодекс, субсидиарно приложим в административното производство на осн. чл. 144 от АПК, в случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелските показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен, не по вина на страната. С оглед служебното начало, уредено в чл. 9, ал. 3 от АПК, съдът следва да укаже на страните, че за обстоятелството относно категорията на труда, положен от Боян Венев Ненков, следва да изясни спора от фактическа страна като бъдат допуснати до разпит свидетели, с които ответникът по касация е работил в процесното предприятие през спорния процес от време, с оглед евентуалното приложение на т. 53а от ПКТП (отм). Нещо повече, с протоколно определение от 8.06.2010 г. съдът неправилно е отхвърлил искането на оспорващия за събиране на гласни доказателства чрез разпит на посочени от същия 3 души свидетели, с което е оставил неизяснен спора от фактическа страна. Въз основа на гореизложеното оспореното решение на Административния съд - София-град, следва да бъде отменено като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, като делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, съгласно указанията дадени с настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,