Решение № 12 от 2.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 195/2020 г.
ВКСII търговско отделение02.03.2021 г.докладчик Анна Баева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ подадената от Д. Г. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 78-233 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 13240/2012 г. на СРС, ГО, 78 състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. ОСЪЖДА Д. Г. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], с постоянен адрес: [жк], [жилищен адрес] настоящ адрес: [жк], [улица], ап. 11, да заплати на "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място] [улица], ап. 7, адв. Т. М., сумата 600 лева /шестстотин лева/ - разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12 от 2.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 195/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е почл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Д. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 78-233 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 13240/2012 г. на СРС, ГО, 78 състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителката твърди, че на 22.10.2019 г. е била уведомена за образуваното срещу нея изпълнително дело и за постановеното решение, чиято отмяна се иска. Твърди, че след като се е запознала с делото, е установила, че не са й връчени приложените регресна покана относно щета и регресен иск, съобщението с преписа от исковата молба и призовката за страна, оформена като връчена на 14.05.2012 г. Поддържа, че депозираният по делото отговор на исковата молба не е подписан от нея. Твърди още, че не й е връчено и постановеното по делото решение, като адресът, на който е правен опит за връчване, не се използва от нея и семейството й от 2016 г., но към датата, на която според отбелязването е посещаван, на адреса са живеели постоянно родителите й. Поради това прави искане за отмяна на постановеното влязло в сила решение. Ответникът "ДЗИ – Общо застраховане" АД оспорва молбата за отмяна. Сочи, че съобщението с исковата молба е връчено на пълнолетно лице на адреса, посочен в исковата молба, който молителката сочи и в молбата си за отмяна като постоянен адрес, и на 03.05.2012 г. молителката лично е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила иска и е направила възражение за изтекла давност. Твърди, че призовката за насроченото съдебно заседание е връчено на 14.05.2012 г. на майката на молителката, а за постановеното решение е било поставено от призовкар обявление в сградата, където са били осъществени предходните връчвания, тъй като молителката не е посочвала друг адрес по делото и не е била намерена на адреса, посочен от нея в отговора на исковата молба. Прави искане за отхвърляне на молбата и присъждане на разноски за настоящото производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3- месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решение № II-78-223 от 11.10.2012 г., постановено по гр. д. № 13240/2012 г. на СРС, II ГО, 78 състав, чиято отмяна се иска, молителката Д. Г. С. е осъдена да заплати на "ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД на основание чл. 81 ЗЗ (отм.); сумата 3 363, 66 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Препис от исковата молба, по която е образувано делото, е изпратен на ответницата Д. С. на адрес: [населено място], [жк], [улица], вх. Б, ет. 6, ап. 41 и е получен на 09.04.2012 г. от пълнолетно лице от адреса, като са посочени трите му имена. На 03.05.2012 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. С., в който е посочен същият адрес, на който е връчен преписът от исковата молба. С отговора е оспорен предявеният иск по основание и по размер и е направено възражение за изтекла погасителна давност. Призовка за насроченото на 14.06.2012 г. открито съдебно заседание е изпратена на ответницата на същия адрес и е получена на 14.05.2012 г. от майка й Емилия П. С.. Съобщение за постановеното по делото решение е изпратено на ответницата на същия адрес, но не е връчено с отбелязване от връчителя, че адресът е посетен на 20.10.2012 г. и 11.11.2012 г. /неделя/, но никой не е отворил, като по сведение на съседи лицето живее на адреса, но много рядко го виждат. С оглед на това на 30.11.2012 г. е залепено уведомление на входната врата на апартамента и е пуснат екземпляр от него в пощенската кутия. В уведомлението е отбелязано от връчителя, че адресът е посетен на 14. 11., 25. 11. /неделя/, 30. 11, но не е открит никой в апартамента и при позвъняване никой не отваря. С оглед на това с разпореждане от 14.02.2013 г. съдът е приел, че решението е редовно връчено при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, например поради нарушаване на правилата за призоваване. В настоящия случай се установява, че на молителката в качеството й на ответник в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, са редовно връчени преписи от исковата молба, призовка за насроченото първо открито съдебно заседание и съобщение за решението. Съобщението с преписа от исковата молба и призовката за първото съдебно заседание са изпратени на постоянния адрес на ответницата, посочен и в молбата за отмяна, и са редовно връчени по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК. Ответницата е подала отговор на исковата молба, в който е посочила същия адрес и е оспорила предявения иск. Направеното с молбата за отмяна оспорване на подписа в отговора, положен за ответницата, е недоказано. С определение в о. с. з. на 26.01.2021 г. е открито производство по оспорване на автентичността на подадения отговор и на молителката е указано, че носи доказателствената тежест за установяване неавтентичността на подадения отговор, както и че е допустима съдебно-графическа експертиза, поради което с оглед процесуалното й бездействие направеното оспорване се явява недоказано. Съобщението за постановеното решение е изпратено до молителката на същия адрес и е редовно връчено при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК поради невъзможността да бъде открита в продължение на повече от един месец, въпреки направените 5 опита за връчване, включително в неработни дни, като уведомление е било залепено на входната врата на апартамента и пуснато в пощенската кутия. Поради това настоящият състав намира за недоказани изложените от молителката твърдения за нередовност на осъществените в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, връчвания на препис на исковата молба, призовка за първото съдебно заседание и съобщение за постановеното решение и следователно не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, довело до лишаване на молителката от възможност да участва в делото. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение