Решение № 579 от 14.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2184/2013 г.

Решение № 579 от 14.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2184/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на нохд 846/2013 г. по описа на Районен съд-Петрич, отмяна на постановеното от него определение от 24.07.2013 г. и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В искането се твърди, че при постановяване на определението от 24.07.2013 г., с което е одобрено споразумение, постигнато между Районна прокуратура-Петрич и защитника на осъдената С. С. Й., първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като за престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, в извършването на което Й. се е признала за виновна се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2000 до 10 000 лв., а наложеното й наказание е в размер на осемнадесет месеца лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В съдебното заседание представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения, тъй като при одобряването на споразумението, РС-Петрич е допуснал съществено нарушение на закона във връзка с определяне на наказанието на осъдената Й. Посочва, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е била приложена неправилно. Моли да бъде възобновено делото и върнато за ново разглеждане на същия съд. Осъдената С. С. Й., редовно призована, не се явява пред ВКС, поради което не взема становище по искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд след като обсъди основанията, изложени в искането на осъдения, становището на представителя на ВКП, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си, намери за установено следното: С определение от 24.07.2013 г., постановено по нохд 846/2013 г., Районен съд -гр. Петрич е одобрил споразумение, постигнато между прокурор от РП-Петрич и защитника на С. С. Й. и е прекратил наказателното производство по делото. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на инстанционна проверка, С. Й. се е признала за виновна в извършването на две престъпления: 1. по чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК, за това, че на неустановена дата през пролетта на 2013 г. е засяла и до 05.06.2013 г. в оранжерия, находяща се в [населено място], община, улица е отглеждала наркотични растения от рода на конопа, а именно 33 бр. корена коноп /марихуана/ с нето тегло 5511 гр., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1,8%, на стойност 22044 лв., за което на основание чл. 381, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК й е наложено наказание дванадесет месеца лишаване от свобода и 2. по чл. 354а, ал. 3 пр. 2, т. 1 от НК, за това, че на 05.06.2013 г., в барака, находяща се в [населено място], община, улица, без надлежно разрешително държала високорискови наркотични вещества коноп /марихуана/ с нето тегло 140 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 2,89%, на стойност 560 лв., за което на основание чл. 381, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК й е наложено наказание осемнадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на С. Й. е наложено едно общо и най-тежко наказание, а именно осемнадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от четири години, считано от влизане на споразумението в сила. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от РС-Петрич определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между С. Й., защитника й и прокуратурата е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Направено е и в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. В искането за възобновяване се сочи единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, доколкото при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на наказанията, предвидени в чл. 354а ал. 3 пр. 2, т. 1 от НК, определеното на С. Й. наказание е следвало да бъде под една година лишаване от свобода, а не посоченото в коментираното съдебно определение-осемнадесет месеца лишаване от свобода. Действително за едно от престъпленията, в извършването на което С. Й. се е признала за виновна, а именно по чл. 354а, ал. 3 пр. 2, т. 1 от НК - за държане на високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително, се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. Видно от определението на РС-Петрич, с което е било одобрено процесното споразумение, за това престъпление на Й. е било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК осемнадесет месеца лишаване от свобода. Съгласно чл. 381, ал. 4 от НПК със споразумението е възможно да се определи наказание при условията на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК изисква в хипотезата, когато в санкционната част на нормата на конкретното престъпление е предвиден минимум на наказанието, то да се определи под най-ниския предел. В конкретният случай щом като е било постигнато споразумение за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК и доколкото е налице минимум на наказанието лишаване от свобода, предвидено за престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК е следвало наказанието на С. Й. да бъде определено под една година. При това положение определеното на Й. наказание в размер на осемнадесет месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 382, ал. 7 от НПК, съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. Коментираното споразумение не е следвало да бъде одобрявано, доколкото определеното с него наказание е било в нарушение на закона. При това положение искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело, като основателно, следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение