Решение № 9220 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13065/2016 г.

Решение № 9220 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13065/2016 г., V о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта чрез процесуалния си представител срещу решение № 84/30.09.2016 г. по адм. д № 240/2015 г. на Административен съд Л. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-П. И. П., чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. И. П. срещу заповеди № № 1127/23.04.2014 г. и 1128/23.04.2014 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с които на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на жалбоподателя- главен експерт в отдел "АППТ" на Дирекция "Бюро по труда" - гр. Ч. бряг, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. С определение съдът е разделил производствата по двете заповеди, като с обжалваното решение е отменил заповед № 1127/23.04.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след отменително решение на ВАС, първоинстанционният съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Заповедта е съставена и в предвидената от закона писмена форма. От фактическите установявания в заповед № 1127/23.04.2014 г. на ИД на Агенция по заетостта могат да се изведат три нарушения: 1. несъгласие да изпълнява възложените му от директора на ДБТ-Ч. бряг задължения по проект "П. за заетост", 2. явяване на работа в нетрезво състояние, 3. агресивно и непристойно поведение на 16.01.2014 г., изразяващо се във викане и обиди по адрес на директора на ДБТ-Ч. бряг в коридора на ДБТ- Ч. бряг. Относно първото нарушение съдът е приел, че това дисциплинарно обвинение не е напълно конкретизирано, а представлява неясни, общо формулирани твърдения за извършено деяние, което не е индивидуализирано от обективна и субективна страна, с което заповедта не изпълва изискванията на чл. 97, ал . 1, т. 4 и 5 ЗДСл. В тази част заповедта не е мотивирана, тъй като и в решението на дисциплинарния съвет има само бланкетно посочване досежно това нарушение. Останалите описани нарушения са приети за осъществени. Според съда обаче оспорената в случая заповед не съдържа съображения по чл. 91 ЗДСл - за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вина на служителя и цялостното му служебно поведение, и в този смисъл дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 97, ал. 1, т. 6 ЗДСл да обоснове вида и размера на наложеното наказание "уволнение". Не са изложени мотиви дали приетите от дисциплинарнонаказващия орган нарушения могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Така постановеното решение е необосновано: На първо място, неправилен е изводът на съда за липса на мотиви в обжалваната заповед. Мотивите са фактическите основания за издаването на един акт и могат да се съдържат и в документи, различни от административния акт. В случая в мотивите на обжалваната заповед са посочени доклад, протокол за предупреждение, писмо от РПУ, протокол от заседание на дисциплинарния съвет и други. В случая от протокола от заседание на дисциплинарния съвет се установява, че служителят отказва да обработи разпределените му договори по проект "П. за заетост". Разпределените досиета стоят при други колеги, които ги обработват, използвайки паролата на жалбоподателя. Служителят не е обработил и представено искане за плащане, което е извършено също от негови колеги. В този аспект ангажираните по делото доказателства безспорно сочат на направената в обжалваната заповед фактическа констатация за несъгласие от страна на служителя на изпълнява възложените му функции. Направеният в тази насока от първоинстанционният съд извод за липса на конкретизация на извършеното нарушение не се споделя от настоящата инстанция. Посоченото нарушение е извършено, както и останалите посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения. В случая всички описани в заповедта действия са осъществените от служителя и се установяват от доказателствата по делото. Това са и релевантните факти, установени от административния орган, с които правната норма свързва определени правни последици. Същите правилно са подведени към хипотезиса на правната норма на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и са квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения. Налице е и нарушение на служебните задължения, изразяващо се в непристойно поведение, което следва да бъде квалифицирано като неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСл- останалите две описани и безспорно констатирани нарушения. Предвид изложеното органът е посочил фактическите обстоятелства, които обективират съществуващо неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата за поведение. В този аспект изводът на решаващия съд за немотивираност на административния акт е незаконосъобразен, включително и досежно заключението му за липса на мотиви за формата на вината и вида на наказанието. В обжалваната заповед са изложени мотиви в тази насока, а именно: уронване престижа на службата, което е посочено като последица от неправомерното поведение на служителя и е определено като тежко нарушение, конкретизирано е и субективното отношение, като е отразено, че нарушенията са извършени виновно. Поради това при постановяване на дисциплинарното наказание като вид и размер са взети пред вид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на държавния служител. На последно място съдът е длъжен да извърши сам цялостна проверка на обжалвания акт, която включва и вида на наложеното дисциплинарно наказание. Същото с оглед описаните тежки нарушения на служебната дисциплина е съразмерно. Предвид изложеното обжалваното решение е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата на П. И. П. срещу заповед № 1127/23.04.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на Агенцията по заетостта следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение в общ размер от 200 лв. за две инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,