Решение № 8623 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2013 г.

Решение № 8623 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4304/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор Илия Георгиев Кьосов на "Вратица - Враца" АД, гр. Враца чрез процесуален представител адвокат Юлиян Петров Димитров от АК Монтана, против решение № 2 от 14.02.2013 г. постановено по адм. дело № 629/2012 г. по описа на Административен съд - Враца в частта, с която се отхвърля жалбата на дружеството против предписания по точка 1 и точка 2 в протокол за извършена проверка на 19.11.2012 г. от дирекция "Инспекция по труда" - Враца, издадени на основание чл. 404, ал. 1 от КТ. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част вследствие на нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните норми - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите в жалбата са развити и в писмено становище. Ответникът - дирекция "Инспекция по труда", гр. Враца взема становище за неоснователност на жалбата в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решението № 2 от 14.02.2013 г. постановено по адм. д. № 629/2012 г., състав на Административен съд- Враца е отхвърлил жалбата на търговско дружество "Вратица - Враца" АД, гр. Враца против задължителните предписанията издадени от дирекция "Инспекция по труда"- гр. Враца в частта по точка 1 и точка 2 от протокол за проверка извършена на 19.11.2012 г. Първоинстанционният съд е установил от доказателствата по делото, че с протокол от 19.11.2012 г. двама главни инспектори от дирекция "Инспекция по труда" - Враца след извършената проверка в търговско дружество "Вратица - Враца" АД, гр. Враца са констатирали неизплащане на трудовото възнаграждение за месец септември 2012 г., както и неизпълнение на дадени задължителни преписания с протокол от 03.10.2012 г. Издадено е предписание съответно оформени в т. 1 и т. 2 - работодателят да изпълни задължението да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за месец август 2012 г. и месец септември 2012 г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Сроковете са съответно - 26.11.2012 г. и 03.12.2012 г. Установено е от доказателствата по делото, че за издаване на предписанието констатираните нарушения се доказват от проверените платежни документи и обяснения на изпълнителния директор, с което признава неизпълнението. При изложените съображения и след проверка компетентността и формата на издаване на акта, съда е отхвърлил жалбата в тази част по точки 1 и т. 2 от издадените предписания. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа доводи, повтарящи възраженията пред административния съд за незаконосъобразност на обжалваните предписания по точка 1 и точка 2 от преписанието. Извеждат се нарушения на съда при постановяване на решението в тази част като касационни основания за отмяната му. Тези доводи са неоснователни. Доводите за необоснованост на изводите от фактическа страна се опровергават от приложените доказателства, съдържащи се в административната преписка. Компетентността на органа, издал акта е изведена от представените доказателства за длъжностите на инспекторите, направили проверката и издали предписанията, каквито правомощия имат по силата на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда. Неоснователни са доводите относно това, че предписанията са неясни, немотивирани и издадени при липса на фактическо основание. По делото са установени всички факти относно нарушението на работодателя от фактическа и правна страна и в издадените предписания за тяхното отстраняване не съществува никакво съмнение относно начина и сроковете за изпълнението им. При изложените съображения решението на съда в обжалваната част не съдържа пороците, сочени в жалбата като касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила. Разноски по делото се претендират само от дружеството касатор. С оглед изхода от делото обаче, такива не се следват. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Върховен административен съд, шесто отделение