Решение № 14460 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2018 г.

Решение № 14460 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ФМ СОЛ" ЕООД гр. София срещу Решение № 41 от 14.03.2018 г., постановено по адм. д. № 245/2017 г. по описа на AC - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване № И 000004/01.03.2017 година, издаден от орган по приходите - инспектор "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, потвърден с мотивирано решение от Кмета на Община Ловеч, като решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата моли за отмяна на решението на административния съд и отмяна на АПВ, както и присъждане на разноски, съобразно списък. Ответната страна – кмета на община Ловеч, в писмено възражение от 26.04.2018 г. от юрк. Христова, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "ФМ СОЛ" ЕООД против Акт за прихващане или възстановяване № И 000004/01.03.2017 година, издаден от орган по приходите - инспектор "Местни данъци и такси" при Община Ловеч, потвърден с мотивирано решение от Кмета на Община Ловеч, като решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 4, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси, с който е отказано на дружеството възстановяването на сумата от 12 660. 50 лева. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма и има съдържание, в което са изложени фактически и правни основания за издаването му. Приел е за установено, че между страните няма спор по фактите относно собствеността и местонахождението на процесния имот, а се оспорва по основание и размер дължимостта на такса битови отпадъци по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за процесния период. Относно размера на дължимата такса първоинстанционният съд е кредитирал заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза и направените в съдебно заседание уточнения, като е приел, че дължимата такса за битови отпадъци на дружеството - жалбоподател е определена правилно от Община Ловеч, и е в размер на 12 115. 77 лв. Съдът е приел за доказано, че процесният имот попада в границите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане на градското депо, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване на битови отпадъци на град Ловеч. Посочено е също така, че по делото са ангажирани достатъчно писмени и гласни доказателства, установяващи извършването на услугите по чл. 66, т. 2, 3 и 4 /Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. / от ЗМДТ за процесния период, като в тази връзка са представените от ответника писмени доказателства - множество протоколи за установяване извършването и за заплащане на натурални видове строителни работи и услуги с възложител Община Ловеч и главен изпълнител "ЕКО" ЕООД Ловеч за извършени работи по почистване през 2011 - 2012 г. Решението е правилно. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ е предвидено, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, а съгл. чл. 67, ал. 4 ЗМДТ таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и съответно реално са предоставени определените видове услуги. В случая страните не спорят, че касаторът е собственик на недвижим имот, представляващ земя с площ от 100, 000 кв. м. и пет броя производствени сгради, находящ се в строителните граници на гр. Ловеч, в квартал 281 по действащия подробен устройствен план на Северна промишлена зона, гр. Ловеч, с идентификатор 43952.502.158 по КККР на гр. Ловеч, което означава, че същият е задължено лице по смисъла на цитираните по-горе норми за ТБО за въпросните имоти. С оспорения акт са определени задължения за сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа. Съдът е анализирал е обсъдил представените по делото доказателства и е стигнал до правилния извод, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане на чистотата на обществени територии са реално предоставяни от общината, както и че в района на общината съществува функциониращо депо. Неоснователни са възраженията в жалбата за недължимост на ТБО с аргумент, че липсват доказателства за реално извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че в тази връзка са представени от ответника както гласни, така и многобройни писмени доказателства - множество протоколи за установяване извършването и за заплащане на натурални видове строителни работи и услуги с възложител Община Ловеч и главен изпълнител "ЕКО" ЕООД Ловеч за извършени работи по почистване през 2011 - 2012 г. Обсъден е и представеният договор за предоставяне на концесия за дейност "Сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на гр. Ловеч" от 07.10.1999 г. /л. 94 том 1/, сключен между Община Ловеч и РЕБ-РВЕ ’’Ентзоргунт България" ЕООД, както и последвалите пет анекса към договора /л. 359-л. 365 том 1 от делото/, от които се установява, че е извършвана дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на територията на гр. Ловеч. В тази връзка следва да се посочи, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Поради това, правилно от първоинстанционния съд е прието, че е без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. В случая по делото са представени доказателства - договори, фактури, платежни нареждания и др, от които може да се направи обоснован извод, че тази услуга реално е извършвана. Поради това правилен е изводът на съда, че за процесните периоди се дължи ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Услугата - обезвреждане на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. В Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Дължимостта на тази услуга също не е обвързана с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице. По отношение на тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. Представени са доказателства обосноваващи извод за престиране и на услугата обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане. Имотът на касатора се намира в границите на район, за който общината е организирала услугите по чл. 66 ЗМДТ, за които се дължи такса. Административният орган е представил достатъчно доказателства за действително извършване на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и почистване на територии за обществено ползване, както и по поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци. АС Ловеч не е допуснал процесуални нарушения като е формирал фактическите си изводи въз основа на всички събрани доказателства - заключения на вещи лица, показания на свидетели, писмени доказателства, приети в присъствие на процесуалните представители на страните по спора и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Произнасянето на първоинстанционния съд обхваща целия процесен период, поради което необосновано жалбоподателят поддържа липса на обсъждане на доказателствата за всички периоди. При кредитирането на заключенията на вещите лица съдът е преценил експертизите с оглед всички доказателства, поради което не са налице нарушения на изискването за обсъждане на всички доказателства и доводи на страните. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти, въз основа на тях е формирал обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. С оглед на това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на община Ловеч разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 680 лв. съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима субсидиарно на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,