Решение № 4884 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2019 г.

Решение № 4884 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А., [гражданство], срещу решение № 3200 от 13.05.2019 г., постановено по адм. д. № 11847 по описа на Административен съд С. – град (АССГ) за 2017 година. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Х. А. срещу решение № 16610 от 06.10.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ), с което на това лице е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и неговата необоснованост. Твърди се, че в обжалваното решение липсва задълбочена преценка относно обстоятелства свързани с личната история на лицето, историята на неговото семейство, професионалната му квалификация и дейност, както и тежкото психическо състояние, в което жалбоподателят се намира. Правят се доводи за липса на преценка относно настоящата обстановка в Афганистан. Иска се отмяна на съдебния акт, предмет на касационен контрол и връщане на преписката за ново разглеждане Ответникът по касационната жалба – председателят на ДАБ, представляван от упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидността и допустимостта на решението, приема следното: Административният съд е постановил недопустимо решение в частта, в която се е произнесъл по отношение на законосъобразността на решение № 16610 от 06.10.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта, в която е било отказано да се предостави статут на бежанец на Х. А., [гражданство]. Съдът не е бил сезиран с жалба срещу административния акт в тази част. В подадената от Х. А. жалба е поискана отмяната на Решение № 16610 от 06.10.2017 г. само в частта, в която на жалбоподателя е отказано да се предостави хуманитарен статут, като това следва, както от обстоятелствената част на жалбата, така и от нейния петитум. След като съдът се е произнесъл, без да е сезиран с жалба срещу отказа за предоставяне на бежански статут, решението му в тази част се явява недопустимо и следва да се обезсили. Решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по законосъобразността на отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците да предостави на Х. А. хуманитарен статут, е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба срещу решението на съда в тази част, неоснователно се поддържа, че то е немотивирано. Съдът е обсъдил обстоятелствата по случая и е изложил съображения по всички доводи на жалбоподателя. Изключително подробни съображения, съдът е изложил за обстановката в Афганистан. Основателно ситуацията в държавата на произход на чужденеца е разгледана и анализирана от съда, от гледна точка на преценката, налице ли е извънредна ситуация в Афганистан, с такава висока степен на колективна опасност, че при връщането му, чужденецът да е изложен на тази опасност. При тази преценка, съдът правилно се е ръководил от критериите за това, установени в практиката на СЕС и правилно е преценявал ситуацията в Афганистан, такава каквато тя е към датата на произнасянето му със съдебното решение. Съдът, подробно е анализирал ситуацията в тази държава в няколко аспекта, използвайки като източник на информация изготвения доклад на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището(ЕСПОУ) относно Афганистан от м. 12. 2017 година. Въз основа на този анализ, съдът обосновано е приел наличието на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан. Основателно използвайки критериите, установени в решение на ЕСПЧ от 28 юни 2011 г. по дело Sufi & Elmi v United Kingdom, съдът обективно е стигнал до извода, че въпреки този конфликт, насилието спрямо цивилното население в Афганистан, макар и високо, не достига онази степен на изключителност, за да се определи като безогледно. Обосновано и правилно, административният съд е преценил, че не са налице предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила на жалбоподателя. Съображенията на административния съд, изложени в подкрепа на този извод, както вече се посочи, са изключително подробни, те напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Представените пред касационната инстанция - Справка за актуалната ситуация в Афганистан, изготвена от "Център за правна помощ-глас в България" и Справка относно Ислямска република Афганистан, изготвена от дирекция "Международна дейност" при ДАБ, не променят формираните в обжалваното решение изводи за ситуацията в Афганистан. Установява се от посочените справки, че продължава да има сериозни проблеми от нападения срещу цивилно население, както и такива с незачитането на върховенството на закона и на правата на човека, но съществува и възможност за вътрешно разселване в райони, в които е установено ниско ниво на насилие, в които няма опасност за цивилните лица да бъдат лично засегнати от него. Неоснователно е възражението на пълномощника на касатора, направено в пледоарията му в проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция, че съдът не бил обсъдил множеството медицински документи, идентифициращи жалбоподателя като лице, принадлежащо към уязвима група по смисъла на пар. 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. Пред административния съд не са представени "множество" медицински документи. Видно от делото е, че в кориците му на лист 115 от него, се намира документ, издаден от Фондация "Център Надя" - за жени, преживели насилие, подписан от изпълнителен директор, д-р Р. В., в който документ за Х. А. е поставена диагноза: посттравматичен стрес и е описан психичния му статус. И. в този частен свидетелстващ документ, на първо място не съвпада с данни от други доказателства по делото. Напротив, по време на интервюто в ДАБ, чужденецът не е посочил да има здравословни проблеми от психологичен характер, а така също е отговорил отрицателно на въпроса, дали е бил обект на преследване от страна на държавата или други структури. От информацията в посочения документ, чужденецът не може да бъде определен като лице от уязвима група, съобразно съдържанието на това понятие, така както е посочено в § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. С оглед отсъствието на поддържаните касационни основания решението на административния съд в частта, в която е била отхвърлена жалбата на Х. А. срещу отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на хуманитарен статут, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд