Решение № 1650 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1910/2018 г.

Решение № 1650 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1910/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса срещу Решение № 7855 от 18.12.2017 г. по адм. д. № 3997/2017 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отменена по жалба на "Диагностично-консултативен център – 17 – София" ЕООД /"ДКЦ-17-София" ЕООД/ писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности за ІV-тото тримесечие на 2014 г. с изх. № 29-07-184/16.09.2015 г., издадена от директора на СЗОК, за сумата над 972, 19 лева и е отхвърлена жалбата на "ДКЦ-17-София" ЕООД в останалата й част. В касационната жалба се оспорва решението на АССГ, в частта му, с която е отменена писмената покана за възстановяване на неоснователно получени суми. Издадените медицински направления за ІV-тото тримесечие на 2014 г. съгласно НРД МД 2014 г. са валидни за 30 календарни дни, поради което е възможно да бъдат изпълнени през м. януари 2015 г. и отчетени през м. февруари 2015 г., но са част от договорените стойности за ІV-тото тримесечие на 2014 г. Ответникът – "Диагностично-консултативен център – 17 – София" ЕООД /"ДКЦ-17-София" ЕООД/, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. Димитров със становище за неоснователност на жалбата. По същество първоинстанционният съд повторно е разгледал жалбата на ДКЦ и е изпълнил указанията на Върховния административен съд за назначаване на вещо лице, което се е произнесло, приета е експертиза, която не е оспорена от касатора. Моли да се остави в сила решението. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба, в случай, че делото се счете за изяснено от фактическа страна. Алтернативно, е приел, че са налице условията по чл. 227, ал. 2 от АПК, тъй като въпросът и отговорът на назначената съдебно-счетоводна експертиза е относно платените през ІV-тото тримесечие на 2014 г. направления бл. МЗ-НЗОК № 4, а не относно броят и стойността на издадените през релевантния период направления, който е останал недоизяснен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесната писмена покана изх. № 29-07-184/16.09.2015 г. издадена от директора на СЗОК е наредено възстановяването от "ДКЦ-17-София" ЕООД на сума в общ размер от 1694, 39 лева за ІV-то тримесечие на 2014 г. поради надвишение на определената за тримесечието стойност на медико-диагностичните дейности /МДД/, бл. МЗ-НЗОК № 4 за този период /стойност/ съгласно електронните отчети. С решение № 458/26.01.2016 г. по адм. д. № 10445/2015 г. по описа на АССГ, по жалба на "ДКЦ-17-София" ЕООД е била отменена изцяло писмената покана на директора на СЗОК. Настоящото касационното производство се развива, след като с решение № 4693/13.04.2017 г. по адм. д. № 4120/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отменено решение № 458/26.01.2016 г. по адм. д. № 10445/2015 г. по описа на АССГ и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Дадени са указания при новото разглеждане на делото, съдът по същество да обсъди доводите на страните и представените от тях доказателства, като при формиране на изводите си се съобрази и с установената съдебна практика по въпроса за отговорността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ при превишаване на определените им регулативни стандарти /в случая стойност на МДД/. Първоинстанционният съд е следвало да отговори на въпроса какви са определените за проверявания изпълнител на медицинска помощ стойности на МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4 за проверяваното тримесечие, какви са назначените и изпълнени, съответно платени направления, съответно стойността на МДД, какви са рамките на допустимите превишения и задължението за компенсиране от предходното тримесечие. Въз основа на установените данни съдът трябва да направи извод дали е налице превишение на стойността на МДД, което следва да бъде възстановено на НЗОК, поради това че е извън разрешените регулативни стандарти. При новото разглеждане на делото с решение № 7855/18.12.2017 г. по адм. д. № 3997/2017 г. по описа на АССГ, е отменена по жалбата на ДКЦ-17 ЕООД Писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности /МДД/ за ІV-то тримесечие на 2014 г. с изх. № 29-07-184/16.09.2015 г. издадена от директора на СЗОК, за сумата над 972, 19 лева и е отхвърлена жалбата в останалата й част. Съдът е приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което при съпоставяне на електронните отчети с налични издадени от жалбоподателя първични медицински документи – направления за МДД бл. МЗ-НЗОК № 4 за процесния период, стойността на МДД за ІV-то тримесечие е 23 679. 82 лева, а допустимата с 10%- тното превишение стойност е 22 755. 70 лева, т. е разликата между двете от 924, 12 лева подлежи на възстановяване плюс 48, 07 лева представляваща стойността на заплатени от други РЗОК направления бл. МЗ-НЗОК № 4, издадени от жалбоподателя или общо сумата подлежаща на възстановяване е в размер на 972, 19 лева. Видно от заключението по въпроси 1, 2 и 3, определените за проверявания изпълнител на медицинска помощ стойности на МДД МЗ-НЗОК № 4 за ІV-тримесечие на 2014 г. възлизат общо на 20687, 00 лева. Назначените и изпълнени, съответно платени направления, съответно стойността на МДД възлизат на 23727, 89 лева, в т. ч. 23679, 82 лева заплатени от СЗОК и 48, 07 лева заплатени от други здравни каси. Допустимите превишения, които не се компенсират са в рамките на 10% от утвърдения лимит и възлизат на 2068, 70 лева, т. е. общата допустима стойност е 20687, 00 лева + 2068, 70 лева = 22 755, 70 лева. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието като неоспорено от страните. Първоинстанционният съд, кредитирайки го, е постановил решението си, с което е отменил писмената покана за сумата над 972, 19 лева и е отхвърлил жалбата в останалата й част, предвид липсата на първични медицински документи, установяващи заплащането на суми над посочената. В този смисъл е съобразена практиката на ВАС /напр. решение № 421 от 15.01.2015 г. по адм. д. № 8404/2014 г., ВАС, VІ Отд./, съгласно която СЗОК/РЗОК има задължение да представя като доказателства по делото заверени от нейни длъжностни лица копия на издадените от жалбоподателя и заплатени от бюджета на НЗОК направления за СМД и МДД. Възстановяването на заплатените от бюджета на НЗОК суми над определените за лечебното заведение размери по своята същност е поправяне на причинена вреда (преразход), а производството за това възстановяване е сходно на ревизионните производства за финансов начет (чл. 22 ЗДФИ, чл. 110 КСО и т. н.). Както ревизионният акт в тези производства има обвързваща доказателствена сила, така и Протоколът за неоснователно получени суми е доказателство за отразените в него фактически констатации, които се считат за истински до доказване на противното. А противното може да бъде установено само чрез проверка и анализ на всички направления, по които са направени плащания със средства на НЗОК. Както в ревизионните актове за начет фактическите констатации следва да бъдат подкрепени с доказателства, така и Протоколът за неоснователно получени суми следва да бъде подкрепен с доказателства. В практиката се приема, че такива доказателства са извадките от електронните отчети, но когато тези отчети са оспорени от лечебното заведение (от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ), единственият начин за доказване на оспорването е проверката на издадените направления. Поради това РЗОК/СЗОК трябва да има готовност да предостави за нуждите на назначената от съда експертиза оригиналните екземпляри (при съгласие на страните по делото, че определеният от съда експерт ще направи възложената му проверка в архивохранилището на РЗОК/СЗОК) или заверени от нейни длъжностни лица копия, вкл. и ксероксни фотокопия, на тези направления (при липса на съгласие за проверка в архивохранилището). Предвид изложеното са неоснователни доводите на касатора, че от съдебно-счетоводната експертиза не е съобразен броят /респ. стойността/ на издадените направления през ІV-тото тримесечие на 2014 г. Заключението на ССчЕ също така не е оспорено от касатора. Съдебното решение е правилно и съобразено с установените факти, и заключението на вещото лице, съпоставило електронните отчети с наличните първични медицински документи за процесния период. Не са налице визираните в касационната жалба основания за отмяната му. Съобразена е съгласно указанията на Върховния административен съд съдебната практика относно отговорността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ при превишаване на определените им регулативни стандарти. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на шесто отделение,