Решение № 8131 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 611/2020 г.

Решение № 8131 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 611/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 100/7.11.2019 г., постановено по адм. д. № 156/2019 г. по описа на Административен съд-Силистра (АС-Силистра). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от другата страна разноски. Ответникът ЕТ "ЗДП-К. Пулев" оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 100/7.11.2019 г., постановено по адм. д. № 156/2019 г. по описа на АС-Силистра е отменено Уведомително писмо с изх. № 01-6500/5836/8.08.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за деклариран земеделски имот, представляващ БЗС № 53494-590-22 с парцели с идентификационни номера по ИСАК: № 53494-590-22-4 с площ от 24. 14 ха; № 53494-590-22-5 с площ от 25. 27 ха и № 53494-590-22-6 с площ от 26. 10 ха, находящи се в землището на с. Вокил, Община Дулово, Област Силистра, в размер на 71 570, 94 лв., изпратена е преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания и срок. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до несъобразяване с установените факти и целта на закона при напълно формалистично прилагане на материалния закон в противоречие с принципа на чл. 7 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Законосъобразно административният съд е приел за установено, че оспорено уведомително писмо е издадено от компетентен административен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Уведомителното писмо е издадено по повод заявление на "ЗДП- Пулев- К. Пулев" за финансово подпомагане по СЕПП за подробно индивидуализирани имоти, включително и за земеделски имот, представляващ БЗС № 53494-590-22 с парцели с идентификационни номера по ИСАК: № 53494-590-22-4 с площ от 24. 14 ха; № 53494-590-22-5 с площ от 25. 27 ха и № 53494-590-22-6 с площ от 26. 10 ха, находящи се в землището на с. Вокил, Община Дулово, Област Силистра за кампания 2014 г. При разглеждане на заявлението административният орган констатира, че тези парцели са заявени за подпомагане и от ЕТ "М. – 87 – Н. Присадашка", поради което административното производство е спряно и са сигнализирани органите на наказателното производство за разследване на престъпно обстоятелство. Независимо от спирането на административното производство административният орган не е съобразил резултатите от наказателното производство, което е приключило с оправдателна присъда, според чийто решаващи мотиви ЕТ "ЗДП- Пулев- К. Пулев" единствен е имал право и е ползвал заявените от него за подпомагане земеделски имоти. Това нарушение правилно е възприето от АС-Силистра като особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Към момента на произнасяне по заявлението за подпомагане административният орган е разполагал с всички доказателства по повод "двойното заявяване" и установеното с обвързваща го сила по аргумент от чл. 300 от НПК обстоятелство, че право да ползва имотите, респективно право на деклариране за подпомагане притежава само ЕТ "ЗДП- Пулев- К. Пулев". Следователно към този момент не е налице реален спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешаван в административното производство. В този смисъл напълно неотносима към спора е цитираната в касационната жалба съдебна практика по приложението на чл. 17 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.). В случая правилно АС-Силистра приема за установено, че към датата на издаване на акта, административният орган е разполагал с несъмнени доказателства, че за площите, заявени от ЕТ "ЗДП-Пулев-К. Пулев" само той разполага с документи, доказващи правно основание за ползването им. Това установяване се съдържа и в обвързващата сила на присъдата, представена по делото. Действително ДФЗ има право да откаже изплащане финансиране по отношение на площи, заявени от повече от един заявител, но не и след като са събрани достатъчно доказателства за изясняване на съществуването на претендираните от тях права, за което дори административното производство е било спряно. На практика административният орган не се е съобразил с представените пред него доказателства, включително и за прекратяване на договора за аренда със страна ЕТ "М. – 87 – Н. Присадашка", считано от м. 12.2013 г., с което се изключва нейното право на ползване върху имотите, заявени за подпомагане от ЕТ "ЗДП-Пулев-К. Пулев" за кампания 2014 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 3000 лв. (договорено и заплатено адвокатско възнаграждение), които претендира. С оглед фактическата и правна сложност на спора своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение се явява основателно, поради което ответната има право да й бъдат възстановени от бюджета на касатора направените по делото разноски, но в намален размер от 500 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение