Решение № 3343 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13356/2008 г.

Решение № 3343 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13356/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Районна потребителна кооперация "НАРКООП" със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. "Демокрация" № 1, ет. 2, подадена от адв. Манова, надлежно упълномощена от председателя на кооперацията Петър Крумов Иванчов, срещу решение № 220/11.09.08 г. по адм. д. № 80/08 г. по описа на Административен съд-Кюстендил с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът община Кюстендил не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), състав на Административен съд Кюстендил е отхвърлил жалбата на РПК "НАРКООП" - Кюстендил срещу Заповед № 132/6.02.08 г. на кмета на община Кюстендил, с която е наредено премахването на павилион с дървена конструкция и метална витрина с търговско предназначение, разположен в междублоково пространство в УПИ VI - отреден за "обществено жилищно строителство, магазини и озеленяване" - ул. "Раковски" № 40, представляващ преместваемо съоръжение по смисъла на Наредбата на общинския съвет по чл. 56 и 57 ЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в унисон с материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. Решението е правилно, постановено е при липсата основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, в какъвто смисъл са оплакванията в касационната жалба. От приетото по надлежния законен ред, неоспорено от страните, писмено заключение на в. л. Велинов видът на процесния търговски обект е безспорно установен - касае се за павилион с дървена конструкция и метална витрина, прикрепен към терена временно с метални планки и замонолитен, чиито съставни части могат да бъдат демонтирани в ред, обратен на реда на монтажа. Съоръжението е монтирано върху бетонова настилка, единствено която след демонтажа подлежи на премахване със заземяване и прекъсване на съществуващите ел. и В и К инсталации. Теренът, върху който е монтиран павилионът, е частна общинска собственост и се ползва от кооперацията без правно основание - с изтекъл договор за наем и без разрешение за поставяне. Тези безспорни фактически установявания характеризират обекта като преместваемо съоръжение по определението на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, заварено при съставяне на констативния протокол, поставил начало на административната преписка, в нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ - без разрешение за поставяне. Ето защо оспорената заповед, съдържаща разпореждания за премахването му, макар без посочване на правното основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, се явява законосъобразна. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна изцяло. Твърдението за наличие на стени от тухлена зидария не намира опора в данните по делото, вкл. неоспореното от касатора писмено заключение на в. л. Велинов. Издаденото от главния архитект на общината удостоверение по § 16, ал. 1 ПРЗУТ (л. 4) визира изчерпателно търговски обекти, собственост на кооперацията, сред които процесният не е. Следва да бъде посочено, че удостоверението по § 16, ал. 1 ЗУТ се издава само за строежи, а не и за преместваеми съоръжения от категорията на процесното. При издаване на оспорената заповед са спазени административно производствените правила. Съставен е Констативен акт № 2/14.01.08 г. който съдържа подробно описание на обекта и като част от административната преписка този акт съдържа фактическите основания за издаване на оспорената по делото заповед. Обстоятелството, че павилионът е монтиран преди издаване на наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ е право ирелевантно, тъй като разпоредбите й са приложими и за заварените случаи. След влизане в сила на ЗУТ и приемане на наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ за собственика на преместваемия обект е било налице задължение да го приведе в съответствие със законовите изисквания. Изложеното налага извод за неоснователност на оплакването за нарушение на материалния закон. Доводите във връзка с второто оплакване - за нарушение на съществени съдопроизводствени правила са също неоснователни, тъй като при постановяване на решението си съдебният състав е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите и възраженията на касатора. С тези мотиви Върховният административен съд намира подложеното на касационна проверка решение за правилно, постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК