Решение № 4348 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2018 г.

Решение № 4348 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1844/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Д. ф." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., Р. О., ул. "М." №..., представлявано от управителя У. Р. Х., подадена чрез адвокат С. Д., против Решение № 7195/29.11.2017 г., постановено по административно дело № 7882/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. В. от съдържанието на касационната жалба и формулирания петитум, решението се обжалва изцяло, а не частично, както твърди процесуалния представител на приходната администрация. Иска се отмяна на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на "Д. ф." ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22220415000896-091-001/26.11.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение № 372/8.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., и постановяване на друго, с което да се обяви за нищожен ревизионния акт, респективно да бъде отменен или изменен. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Развити са съображения за това, че съдът е извел погрешни правни изводи, приемайки, че процесните фактури обективират освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Н. следващо място са изложени доводи за нищожност на ревизионния акт, тъй като лицата, извършили ревизията били назначени след изтичане на срока на самата ревизия. Касационната жалба се поддържа от адвокат Димов, по съображения, съдържащи се в нея и в първоначалната жалба против ревизионния акт. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С., се представлява от юрисконсулт Михайлова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 917 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като съобразено с представените доказателства и приложимия закон. Върховният административен съд, състав на Първо отделение съобрази, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесния ревизионен акт са установени задължения по ЗДДС в тежест на "Д. ф." ЕООД, в размер на 208 060,56 лева, ведно с лихви за забава, в резултат на непризнато право на пълен данъчен кредит за получени доставки на услуги, които са квалифицирани от приходните органи като освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. С. посочената разпоредба, освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове. Административен съд - С. град е извършил цялостна проверка на оспорения ревизионен акт, след което е приел, че същият е валиден, издаден е в съответната законоустановена форма, при спазване на производствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Развитите в касационната жалба доводи за нищожност на ревизионния акт са неоснователни, доколкото по същите е налице произнасяне с окончателен съдебен акт /Решение № 8963/10.07.2017 г., постановено по административно дело № 3142/2017 г. на Върховния административен съд/, с който е прието, че ревизионния акт е издаден от лица, притежаващи материална компетентност за това. Основният съдебен спор е съсредоточен в преценка на обстоятелството, дали спорните фактури за извършени в полза на ревизираното дружество услуги, отговарят на условията по тях да бъде признато право на данъчен кредит. Приходните органи са отказали да признаят това право, приемайки, че се касае за освободени доставки на услуги, свързани със събиране на вземания по договор за цесия. От своя страна данъчно-задълженият субект е твърдял, че това са услуги, свързани с извършваната от него дейност по поддръжка и управление на интернет бизнес указатели и като такива не са освободени доставки. Съдът е възприел изводите на приходните органи, след като е установил следните релевантни за спора факти: На 1.11.2012 г. ревизираното дружество е сключило договор за цесия с нидерландско дружество, с предмет вземания към клиенти на обща стойност 2 839 055 щатски долара и 455 000 евро, във връзка с който е получена цялата необходима информация и документация, свързана с вземанията. Установено е, че плащанията от клиенти, предимно от САЩ, Канада и З. Е., са извършвани чрез издаване на чекове в полза или на нареждане на дружеството. Установено е също така, че по силата на договора за цесия, от страна на "Д. ф." ЕООД са събрани суми в общ размер на 298 203,33 лева, които са осчетоводени по кредита на счетоводна сметка 729 "Други финансови приходи". През ревизирания период формираните от дружеството приходи са формирани единствено от тези плащания по сключения договор за цесия. Това обстоятелство се установява на първо място от данните, съдържащи се в обявения в Търговския регистър Отчет за приходите и разходите за 2013 г., в който са декларирани само финансови приходи, но не и такива от продажби на стоки и услуги. Освен това, вещото лице по допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза дава заключение, че въпреки наличното осчетоводяване на други приходи, различни от финансовите приходи от вземания от длъжници, конкретни документи за получаване на тези други приходи, не са представени и не са открити. От страна на ревизираното лице е представена аналитична справка, в която е отделил получените от него услуги по поддръжка и управление на интернет бизнес указатели от тези по изпълнението на договора за цесия, но не е представило доказателства, от които да е видно какъв е видът на реализираните услуги, както и налице ли са последващи услуги към клиенти. При липса на такива доказателства е прието, че направените от дружество разходи за телекомуникационни, пощенски и факс услуги, не могат да се обвържат с облагаеми доставки. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в дадено от лицето обяснение в хода на първата ревизия, в което е посочено, че фактурираните услуги са ползвани за целите на събиране на вземанията по договора за цесия. При така установените факти, правилен е изводът на съда за това, че по процесните доставки с предмет: за такси телефонни повиквания, телекомуникационни услуги кол център, актуализация база данни с контакти, първоначална подготовка и настройка на база данни, такса франчайзинг, месечна такса виртуален офис, посреднически услуги по събиране на чекове, факс услуги, пощенски услуги, са действително осъществени облагаеми доставки, по които е извършено плащане, но не се установява третата предпоставка за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, а именно - използването на получените доставки за следващи облагаеми доставки. Съдът е анализирал материалните предпоставки за приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, които са: реално извършена доставка от регистрирано по ЗДДС лице, тази доставка да е облагаема и предметът на доставката да е използван за последващи доставки, за целите и в рамките на извършваната от лицето икономическа дейност, като последващите доставки също да са облагаеми. Условията, при наличието на които правото на приспадане по принцип не може да се откаже, са ясно дефинирани и в Решение на Съда на ЕС по дело С-285/11 и те са: да се установи, че доставките са реално осъществени и предметът им е използван впоследствие в извършваната от данъчнозадълженото лице облагаема дейност, като именно последното условие, не е установено в случая. Ревизираното дружество не е съумяло да докаже, че спорните доставки са свързани с поддръжка и управление на интернет бизнес указатели, както и, че в последствие е реализирало последващи доставки и съответните приходи. Единственото доказателство в този смисъл е представената от дружеството справка, наименована "Дневник за покупките за периода от 1.09.2013 г. до 31.12.2013 г.", от която не се установяват реализирани последващи доставки, като не са представени други документи, в това число и първични счетоводни документи. След като за процесния период е доказано получаване само на финансови приходи в резултат на събрани суми по договора за цесия, правилен е изводът, че спорните фактури са по доставки, свързани с реализираните финансови приходи, поради което представляват освободени от облагане с ДДС на основание чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС за тях не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения, оспореното решение се явява обосновано, постановено при правилно установени факти и в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в претендирания от него размер от 3 917 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,