Решение № 5215 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2673/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. Х. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат С. Милушева, срещу решение 583/23.01.2025 г., постановено по адм. дело 1499/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково, 9-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Х., в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Х. М., гражданин на Сирия, срещу решение 12 449/29.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /включително протокол УП-34079/01.11.2024 г. от проведено с чуждия гражданин интервю и две справки относно Сирийската държава вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. и ЦУ-1841/23.08.2024 г./, съдът установява релевантната за правния спор, фактическа обстановка, която, като подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това и липсата на спор относно фактите между страните, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 22.08.2024 г. В тази връзка, на 01.11.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е напуснал нелегално Сирия през м. август 2023 г. за Турция, където останал около единадесет месеца. В началото на 2024 г. нелегално преминал българо-турската граница в посока София, в който град останал около четири дни, след което се насочил към Румъния, но бил задържан на границата от българските власти. Настанили го в регистрационно-приемателен център в Харманли, откъдето избягал на 24.08.2024 г. и след като преминал нелегално българо-сръбската граница, се насочил към Германия, на чиято граница бил заловен от германската полиция и върнат в България. Твърди, че е роден в град Ракка, Сирия, който напуснал заедно със семейството си през 2015 г. за град Хама, но през 2020 г. отново се завърнал в родния си град. Заявява, че основната причина да напусне държавата си на произход е получената през 2023 г., призовка за военна служба, и наред с това изтъква войната в Сирия, нежеланието си да воюва и много тежкото икономическо положение, водещо до липсата на елементарни условия за живот. Сочи, че има брат в Германия, а родителите му, още един негов брат и сестра му все още живеят в град Ракка. Отрича в родината си да е бил арестуван или осъждан, той или неговото семейство да са били заплашвани, както и да е имал проблеми със сирийските власти, да е членувал в политическа партия или друга организация, да е влизал във взаимоотношения с представители на групировките, опериращи в региона, в който е живял. При тези данни, преценявайки, че разказаната бежанска история не сочи на данни за извършено спрямо лицето преследване, нито за наличие на реална опасност от тежки посегателства върху него, а напротив - че причините за напускане на страната на произход са лични и обуславят, че чужденецът е икономически мигрант, търсещ по-добър живот в Европа /в частност в Германия/, председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т.ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в това число по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаването на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г./, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността затова, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-200/08.04.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Неоснователно е възражението на касатора за неяснота на източниците на информация, използвани от административния орган при изготвяне на приобщените като доказателства по делото справки относно Сирия, предвид съдържанието им, включващо конкретно позоваване на всеки цитиран източник, в това число чрез посочването на адрес на интернет страница, от която данните могат да бъдат проверени. Отделно от това, съдържащата се в приложените по делото справки информация не е опровергана от жалбоподателя /сега касатор/ пред първата инстанция, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от общоизвестните факти за актуалната ситуация в Сирия, в частност - след свалянето от власт на Башар ал Асад през м. декември 2024 г., които правилно, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, са обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото, и законосъобразни, са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото /общо три броя за двете съдебни инстанции/ справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касатора данни от справка вх. МД-02-200/08.04.2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 371 900 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 27.11.2024 г. около 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. Изводът не се разколебава от цитираното в касационната жалба решение на СЕС от 19 март 2019 г. по дело С-163/17, което е без значение за правния спор по настоящото дело, тъй като е постановено по отправени въпроси относно тълкуването на неприложимия в случая регламент "Дъблин ІІІ" /с пълно наименование - Регламент /ЕС/ 604/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство/ и касае дължима от националната юрисдикция преценка при оспорване на решение за прехвърляне на търсещо закрила лице от една държава членка в друга по смисъла на чл. 29 регламент "Дъблин ІІІ", каквото несъмнено процесното решение на председателя на ДАБ не е. Само за изчерпателност следва да се посочи, че при формиран извод за отсъствие на основанията за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, единствената дължима от съда, а преди него и от административния орган, преценка е тази за нарушение на принципа за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, но в случая такава преценка е мотивирано и обосновано осъществена от първоинстанционния съд и органа, при това правилно. По посочените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,