Решение № 6116 от 8.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалба на ПС Груп АД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село , [улица], [номер] , подадена чрез процесуалния представител адв. В. Чолаков срещу решение 123/10.02.2023г. постановено по адм. дело 1567/2022 г. на Административен съд Бургас. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационния жалбоподател твърди, че не е извършен подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, в резултат на което не са установени правнорелевантни факти, както и че не са обсъдени направените твърдения и възражения от страна на дружеството. При изложени съображения, моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа жалбата, както и че изрично е посочил, че не се претендират разноски, както и че представя писмено становище. Ответникът - Областният управител на област Бургас, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При изложени съображения счита, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и изложените доводи в касационната жалба, в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на ПС Груп АД против заповед РД-09-27 от 18.08.2022г., издадена от областен управител на областен управител на област Бургас, с която от дружеството е иззет държаният без правно основание недвижим имот публична държавна собственост, представляващ територия с площ от 662 кв.м. към 29.07.2022г. датата на оглед и извършените геодезически измервания на място, находящ се пред поземлен имот с идентификатор 51500.502.522 по КККР на гр. Несебър, с адрес на позмлен имот гр. Несебър , Несебър-нов град, вид собственост: изключителна държавна собственост, площ 4530кв.м., вид територия:защитена, НТП:скали, като дружеството е задължено да освободи държавния имот от разположените в него чадъри и шезлонги на хотел Сол Марина Палас . С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания послужили за издаването й. На следващо място е прието, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същия не е постановен в противоречие на материалноправните разпоредби. По отношение на съответствието на заповедта с материалния закон, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 80 от Закона за държавна собственост /ЗДС/. На първо място е установил, че недвижимия имот е пясъчна ивица, представляваща част от морското дъно, попада в акваторията на черно море, поради което е публична държавна собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за водите. Съдът е приел, че е налице и следващата хипотеза на чл. 80 от ЗДС, в това число дружеството е осъществил фактическа власт върху пясъчната ивица, а така и държане, поставяйки чадъри и шезлонги по територията на пясъчната ивица, както и че поддържал чистотата и реда на същата. На следващо място административния съд е приел, че при постановяване на заповедта е спазена и целта на закона, тъй като се отнася до регулиране на обществените отношения, посочени в чл.1 от ЗДС. За неоснователен е приет довода на дружеството, че заповедта е издадена, въпреки че поставените шезлонг и чадъри били премахнати от дружеството. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка, спрямо релевантните за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни изводи за кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 от ЗДС за издаване на заповед за изземване на имота публична държавна собственост. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Съдът е разгледал подробно фактическите и правни основания на издадения административен акт. Анализирал е подробно всички представени по делото писмени и гласни доказателства, в това число с писмо от 27.07.2022г. дружеството е уведомило Областния управител на област Бургас за желанието си безвъзмездно да предостави шезлонги и чадъри, които да се ползват от гостите на плажа, както и да се извършват услуги по почистване и поддръжка на плажа, като няма да се извършват строително-монтажни работи или да се въздейства върху брегозащитните съоръжения. От констативни протоколи от 28.07.2022г. и 29.07.2022г. е установено, че непосредствено пред поземлен имот с идентификатор 51500.502.522, област Бургас, община Несебър, гр. Несебър, с вид територия защитена, начин на трайно ползване скали е налице пясъчна ивица, която попада в акваторията на Черно море, като за нея няма обособен поземлен имот, не е регистрирана като морски плаж и за тази територия няма приети Специализирана карта и регистри. В непосредствена близост е хотел Сол Марина Палас собственост на ПС Груп АД, което дружеството е извършвало почистване на плажната ивица и е разположило чадъри и шезлонги с надпис, че съоръженията са Собственост на хотел Сол Мария Плас . Въз основа на извършените проверки Областния управител на област Бургас с писмо от 29.07.2022г., е уведомила дружеството, че във връзка с подадено заявление с вх. 26-00-632/27.07.2022г. е извършен оглед на място от служители на областна администрация и е установено, че са разположени плажни принадлежности върху територия публична държавна собственост, която представлява част от морското дъно и не е регистриран като плаж, въз основа на което е указан тридневен срок за премахване на същите, като в противен случай ще се издаде заповед на основание чл. 80 от ЗДС. Последвало е писмо от дружеството с вх. 26-00-656/03.08.2022г., с което от една страна е заявил, че процесния имот се ползва като плаж независимо липсата на регистриран такъв, поради което следва да се намери приемливо решение, за запазване възможността за бъзвъзмездно ползване на чадъри и шезлонги от жители и гости на гр. Несебър, а от друга страна е възразил че не владее, не ползва и не държи територията, която подлежи на изземване по реда на чл.80 от ЗДС. Направил е искане за откриване на процедура по регистрация на плажната ивица, както и че в случай на неприемане на дарението на правото на ползване върху плажните принадлежности, дружеството е заявило че ще продължи да поддържа плажната ивица. Предвид не изпълнението на дадените указания административния орган е провел процедурата по чл. 80 от ЗДС, въз основа на което е издал оспореният административен акт. В същата се съдържат мотиви и фактически основания за нейното издаване и коректно е посочено правно основание за издаването й - чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Съгласно цитирания текст имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва с издаване на заповед от областния управител. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС законодателят е предвидил особен ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая е законосъобразен и правилен изводът на Административен съд- Бургас за наличието на кумулативно формулираните предпоставки в чл. 80, ал. 1 ЗДС. Видно от доказателствата по делото процесният недвижим имот е публична държавна собственост съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за водите, тъй като пясъчната ивица представлява част от морското дъно, попадаща в акваторията на Черно море, противно на твърдяното от касационния жалбоподател се държи от касатора без основание, тъй като същия е осъществил фактическа власт върху пясъчната ивица, разполагайки движими вещи, в това число чадъри и шезлонги съдържащи обозначение, че са собственост на дружеството, както и че същия е поддържал чистотата на пясъчната ивица. Видно от доказателствата по делото с изпратеното писмо от 27.07.2022г. дружеството е изразило желанието си да предостави съответните движими вещи за обществено ползване, както и че безвъзмездно поддържа чистотата и реда на пясъчната ивица, от представените констативни протоколи от дата 28.07. 2022 и 29.07.2022г. /дати следващи писмото/ е видно, че шезлонгите и чадърите ведно с указателни табели са били вече разположени върху територия публична държавна собственост, без нужното разрешение още повече, че пясъчната ивица не е регистрирана като морски плаж, поради което обосновно е прието че дружеството осъществява фактическа власт върху недвижимия имот публична държавна собственост без правно основание, противно на изложеното в касационната жалба. Поради всичко изложено, като е приел заповедта на областния управител на област Бургас, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е наредено да се изземе държавен недвижим имот, за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна, Административен съд Бургас е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за отмяна ще следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора разноски не се дължат, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,