Решение № 6004 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2019 г.

Решение № 6004 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. БАЗМОХАМАД [гражданство], срещу Решение № 194 от 28.03.2019 г., постановено по адм. д. № 1193 по описа за 2018 г. на Административен съд – Хасково, с която и е отказано предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от състава на АС - Хасково нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател, при постановяване на съдебния акт, предмет на контрол, съдът не е взел под внимание твърденията на жалбоподателката, за получени заплахи от страна на талибаните, спрямо нея и семейството й. Също така прави оплакване, че първостепенният съд в своето решение е разгледал повърхностно бежанската и история. Неправилни са направените от съда изводи въз основа на приложената по делото справка за обстановката в страната на произход на Н. Базмохамад, тъй като ответникът, е взел под внимание единствено данните за вътрешно разселени лица, но не е направил анализ относно провинциите, които са под контрол на правителството и тези които се контролират от терористичните групировки, като не се е съобразил с данните относно провинцията, която е населявала жалбоподателката и условията за живот в нея. Предвид изложеното се иска отмяната на решението. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка се представлява от адв. Дашева, която поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юриск. Минкова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Приема, че са обосновани и в съответствие с материалния закон изводите на съда в мотивите на решението за липсата на основания за прилагане на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, с оглед установената бежанска история. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Н. Базмохамад, [гражданство], срещу решение № 3685 от 20.11.2018 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и ЧАСТИЧНО правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите за неправилно прилагане на материалния закон. Изложените доводи в обстоятелствената част на касационната жалба възпроизвеждат по същество справката за положението на Афганистан, без да се сочат конкретни факти, обосноваващи наличие на основание за определяне статут спрямо касатора. При постановяване на решението съдът е анализирал събраните доказателства и въз основа на изяснените релевантни факти е направил обоснован извод за законосъобразност на оспореното решение, поради липса на основания за предоставяне на статут по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Извършен е и много подробен анализ на относимите факти от бежанската история, поддържана от касатора при проведеното с нея интервю и обстоятелствата, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност с доказателствата за съществуващата актуална ситуация в страната по произход. Не се установяват проблеми с властите или други организации, задържане или осъждане, което налага извод за икономически характер на напускането на страната. В спорната хипотеза не са събрани данни и подкрепящи ги доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличие на основателен страх от преследване поради някое от обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, което от своя страна да мотивира нежеланието на чужденката да се върне в държавата по произход. Не е установено преследване, създаващо опасност за кандидатката за статут, която следва да е не абстрактна, а подкрепена от конкретни факти, каквито в случая липсват. В интервюто пред органа, жалбоподателката твърди, че в жилището й е хвърлена ръчна граната, но както правилно е посочил и съдът, това деяние следва да се определи като криминален акт спрямо нея, но не и като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, още повече че няма данни жалбоподателката да е сигнализирала полицията или друг държавен орган. По този начин се формира извод, че напускането на Афганистан е по съображения, попадащи извън предметния обхват на ЗУБ. Ето защо обосновано е прието, че не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Съдът правилно е посочил, че фактите за конкретната ситуация в страната следва да се ценят съобразно връзката им с казуса и индивидуалното положение на кандидата. В този аспект обосновано е прието, че не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут, тъй като липсват данни, обосноваващи извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, социална или икономическа принадлежност или убеждение. Необоснован е изводът за липса на предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата по произход, тъй като в нея е изложен на опасност от тежки посегателства по смисъла на посочената разпоредба. Липсват доказателства, че напускането на страната е поради излагане на опасност и поради тежки посегателства по смисъла на т. 1 и 2. Преценката на обстоятелствата обосновава, че не е налице тежка и реална лична заплаха за живота и свободата на лицето. Изрично е обсъдено и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като правилно е прието, че не се касае за състояние на вътрешен или международен конфликт по смисъла на понятията, възприети в решението по дело С-465/2007 на СЕС при изричните данни за икономическо и политическо стабилизиране на страната. Тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО е съобразено в акта на административния орган, вкл. и в аспекта на липса на лична заплаха. Това тълкуване на съществуването на лични и тежки заплахи срещу личността или живота на лицето, при които не е необходимо да се докаже, че то е специфичната им цел, а след като степента на конфликта не дава сериозно основание да се заключи, че със самото пребиваване там лицето би се изложило на опасност да претърпи заплахите, е неприложимо. Не е налице конфликт по смисъла на посоченото тълкуване, независимо от динамиката на конкретната обстановка в Афганистан, но цялостното положение в страната не обосновава наличие на въоръжен конфликт. Същевременно от цитираното решение следва, че се дава право на националната юрисдикция да прецени горното, което в случая е изпълнено чрез обсъждане на ситуацията и релевантните факти за лицето. В тази връзка и с оглед чл. 9, ал. 5 от ЗУБ е съобразена и териториалната диференциация на проявите на насилие в страната. Първоинстанционния съд обаче, не е констатирал, че административният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, която предвижда задължение за административния орган да извърши преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителката, с държавата му на произход или с трети държави. Административният орган не е изложил мотиви, чиято пълнота да обоснове постановения отказ относно хуманитарния статут. В мотивите на решението никъде не е разгледано и обсъдено положението и при връщането и в Афганистан, още повече, че цялото и семейство се намира извън страната. Дължи се произнасяне относно всички релевантни факти свързани с бежанската история, доколко са налице гаранции относно осигуряване на правата на касаторката с оглед възрастта и в контекста на правото и на личен и семеен живот, както и правото и на сигурност. Вярно е, че понастоящем касаторката е с неустановено пребиваване в страната, но това не освобождава административния орган от преценка на всички факти и обстотятелства съгласно изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. При така направения извод за законосъобразност на отказа да се предостави статут по чл. 8 и 9 от ЗУБ, съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,