Решение № 6972 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2021 г.

Решение № 6972 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез пълномощник - главен юрисконсулт Т. К., срещу Решение № 1267/26.02.2021 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 290/2020 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № РД 15-1434/19.12.2019 г. (прекратяване на договор) и СЗОК е осъдена да заплати на Едноличен търговец с фирма "ИППМП - д-р Р. С." сумата от 650 лв., представляваща разноски по делото. В жалбата се излагат доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и неправилно приложение на материалния закон – чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и чл. 398, ал. 1 от НРД за МД за 2018 г., относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Ответникът - Едноличен търговец с фирма "ИППМП - д-р Р. С." чрез адв. Ж. Д., оспорва основателността на касационната жалба. Счита решението на административния съд за правилно, поради което да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил правните си изводи в съответствие с тях, като правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД 15-1434/19.12.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. Със заповедта, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО във вр. чл. 59, ал. 13 ЗЗО и чл. 395, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г., на лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ - Едноличен търговец с фирма "ИППМП - д-р Р. С.", представлявано от д – р Р. С., изпълнител по индивидуален договор № 22-1373/2018 г. за оказване на ПИМП, е наложена санкция, изразяваща се в прекратяване на този договор по отношение на медицинската дейност на д-р Р. С. и само по отношение на лекаря, изпълнител по пакет ПИМП за отчетена дейност, която реално не е извършена. При съобразяване на установените релевантни факти по делото първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е постановена в противоречие на изискването по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като не е спазен приложимия материален закон и неговата цел, което е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Съдът е посочил, че заповедта е издадена на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г., които се отнасят в случая за частично прекратяване на договора и само по отношение на лекаря, но фактически обективираната воля на административния орган в заповедта е за цялостно прекратяване на договора. Съдът в решението си е споделил доводите на жалбоподателя, изразяващи се в това, че по същество индивидуалната практика загубва качеството си на лечебно заведение и не може да бъде страна по договора с НЗОК, което обосновава тезата за цялостно прекратяване на договора. В този смисъл последиците от издадения административен акт сочат именно на цялостно прекратяване на индивидуалния договор. Съдът мотивира установената незаконосъобразност и с обстоятелството, че заповедта е несъответна на целта на закона, тъй като характерът на наложената санкция не отговаря на тежестта на извършеното нарушение и на това основание противоречи на принципа на съразмерност, посочен в чл. 6 АПК. Решението е неправилно. Видно от разпоредбата на чл. 395, ал. 1 и ал. 2 от НРД за МД за 2018 г., при констатирани нарушения от длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 ЗЗО по изпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ се налагат санкции, предвидени в НРД за МД за 2018 г. и глоби или имуществени санкции съгласно административнонаказателните разпоредби на ЗЗО. По делото не е спорно, че д – р С. е осъществявала първична извънболнична медицинска помощ по договор № 22-1373/09.05.2018 г., като изпълнител по договора е Едноличен търговец с фирма "ИППМП - д-р Р. С.", а възложител е Национална здравноосигурителна каса, както, и че същата е отчела осъществена дейност за ЗОЛ К. Р., която не е извършена реално спрямо това лице. В този смисъл правилно административният съд е изложил мотиви, че се касае за нарушение на чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б. "а" ЗЗО. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и приложението на чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и чл. 59, ал. 13 ЗЗО. Съгласно чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В конкретната хипотеза и видно от съдържанието на чл. 1 от индивидуалния договор, едноличният търговец го е сключил за предоставяне на дейностите от пакета ПИМП по Наредба № 3 от 2018 г. Съгласно този текст от договора изпълнителят се задължава да оказва първична извънболнична медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица, съгласно приложение № 1 към чл. 1 на Наредба № 3 от 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 3 от 2018 г.), а възложителят - НЗОК се задължава да закупува и заплаща ПИМП съгласно НРД за медицинските дейности за 2018 г. в следния обхват: 1. дейностите от пакета ПИМП по Наредба № 3 от 2018 г. и приложение № 9а към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 2. дейностите по програма "Майчино здравеопазване", съгласно Наредба № 8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията (Наредба № 8 от 2016 г.) и приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 3. дейностите по програма "Детско здравеопазване", съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г., включващи: а) профилактични прегледи на ЗОЛ от 0 до 18 години съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г., б) задължителни имунизации и реимунизации според утвърдения от министъра на здравеопазването Имунизационен календар, съгласно Наредба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България (Наредба № 15 от 2005 г.) и приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г., както и сроковете за извършването им, вкл. за проба Манту; 4. диспансерни прегледи на ЗОЛ съгласно Наредба № 8 от 2016 г., Наредба № 3 от 2018 г. подлежащи на диспансеризация от общопрактикуващ лекар (ОПЛ), за които НЗОК заплаща, съгласно приложение № 8 към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; диспансерни прегледи за заболявания от един клас с различни МКБ кодове съгласно приложение № 8 и приложение № 13 към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 5. профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст съгласно Наредба № 8 от 2016 г. и приложение № 12 към НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 6. задължителни имунизации и реимунизации съгласно Наредба № 15 от 2005 г. - на ЗОЛ над 18 години; 7. имунизации и реимунизации за профилактика на рак на маточната шийка, както и за контрол и лечение на ротавирусните гастроентерити по национални програми. От съдържанието на процесната заповед, съотнесено и към доказателствата по делото, е видно, че е налице единство между фактическото и правно основание за издаването й. Наложената на лечебното заведение санкция, което според правноорганизационната си форма е регистрирано като едноличен търговец, е за нарушение по чл. 407, ал. 1, б. "а" НРД за МД 2018 година. Тази констатация обоснова извод, че се прекратява дейността само по отношение на лекаря, който е отчел неизвършена дейност, а това е именно д – р Р. С., т. е. налице е само частично прекратяване на договора и това е обективираното в заповедта волеизявление на административния орган. Незаконосъобразно административният съд е приел, че тъй като д – р С. е единственият лекар, работещ в индивидуалната практика, регистриран като ЕТ - ИППМП по Търговския закон, то прекратяването на договора по отношение на него има за резултат фактическото прекратяване на договорните му правоотношения с НЗОК. Достигайки до този извод, първоинстанционният съд не е отчел, че в конкретната фактическа обстановка, първичната извънболнична медицинска помощ осъществявана от общопрактикуващ лекар обхваща всички изброени дейности от пакета ПИМП по Наредба № 3 от 2018 г. и Приложение № 9а към НРД за МД 2018 година. Първичната извънболнична медицинска помощ е основен пакет и включва в себе си различни дейности, които общопрактикуващият лекар е длъжен да оказва на пациента. При първичната извънболнична медицинска помощ липсва нормативно установено разграничение по пакети. Различно е конструиран обхватът на специализираната извънболнична медицинска помощ и болничната медицинска помощ, при които разпоредбата на чл. 407, ал. 1, б. "а" НРД за МД – 2018 г. намира приложение. По същество наложената в случая санкция не ограничава правоспособността и дееспособността на едноличния търговец, регистриран като лечебно заведение 2211111520 в РЗИ – София да упражнява съответните права, да поема и изпълнява задължения по отношение на други лекари. По тези аргументи следва да се приеме, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяна на първоинстанционното съдебно решение, оспорването по жалба на Едноличен търговец с фирма "ИППМП - д-р Р. С." срещу Заповед за налагане на санкции № РД 15-1434/19.12.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената форма по чл. 59, ал. 2 АПК, съдържа фактически и правни основания, послужили за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, актът съответства с целта на закона. При правилно приложение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, издадената заповед е съобразена и с целта на закона, тъй като е недопустимо да се иска заплащането на медицински дейности, които не са извършени от изпълнителя на медицинска помощ, като по този начин се ощетява публичния финансов ресурс от една страна, а от друга се нарушават правата на задължително здравноосигурените лица. В същия смисъл е практиката на ВАС, както следва: Решение № 4228 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8926/2020 г., VI о., Решение № 141 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. дело № 3978/2019 г., VI о., Решение № 12950 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. дело № 20/2018 г., VI о., Решение № 5311 от 26.04.2021 г. на ВАС по адм. дело № 1898/2021 г. и други. Доколкото касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски с оглед изхода по делото, такива не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение