Решение № 2935 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2013 г.

Решение № 2935 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Диана Стойчева Христова, от гр. Стара Загора, против решение № 3359 от 18.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2741/2013 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново такова по съществото на спора. Ответниците - "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД и Георги Петков Христозов, представлявани от адв. Славов, оспорват касационната жалба като неоснователна по развитите в писмен отговор доводи. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), не изразява становище. Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 14 от 23.01.2013 г. на КЗД по преписка № 52/2011 г., в частта му, с която: е установено, че с неосигуряването на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения "Експерт търговия" в Търговски отдел на Дирекция "Маркетинг и обществени поръчки" по отношение на Диана Христова за периода след възстановяването й на работа (19.08.2010 г.), "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД в качеството му на работодател не е изпълнил задължението по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. (т. 1); с уговарянето и изплащането на по-ниско по размер основно възнаграждение на Диана Христова в сравнение с уговореното и изплащано основно трудово възнаграждение на колегите й на същата длъжност, работодателят "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД е осъществил пряка дискриминация по признак "лично положение" за периода след възстановяването й на работа, с което е нарушил разпоредбата на чл. 4, ал. 1, във връзка с ал. 2 ЗЗДискр. и е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. (т. 2); по отношение на Диана Христова работодателят "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД е създал враждебна, накърняваща достойнството работна среда, с което е осъществил тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. и е осъществил нарушение по чл. 80, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. (т. 3); на основание чл. 80, ал. 2, във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. на работодателя "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД е наложена обща имуществена санкция в размер на 1 450 лв. за установените нарушения по чл. 4, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и § 1, т. 1 ЗЗДискр. (т. 4); на основание чл. 80, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗЗДискр. на изпълнителния директор на "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД Георги Христозов е наложена обща имуществена санкция в размер на 1 450 лв. за установените нарушения по чл. 4, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и § 1, т. 1 ЗЗДискр. (т. 5); на основание чл. 47, ал. 6 ЗЗДискр. на работодателя "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД е дадена препоръка занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство на Република България. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. От фактическа страна по делото е установено, че Диана Христова е заемала по трудов договор с "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД длъжността "Експерт по търговия" в Търговски отдел на дружеството. Със заповед на работодателя от 14.04.2008 г. трудовото й правоотношение е било прекратено. Заповедта е обжалвана от служителката. С влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за незаконно, отменена е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, Христова е възстановена на работа и й е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа заради уволнението. Касаторката е възстановена на работа на 19.10.2010 г. на длъжност "Експерт по търговия" в Търговски отдел към Дирекция "Маркетинг и обществени поръчки". При възстановяването й е подписан трудов договор с работодателя, в който е уговорена основна заплата в размер, какъвто е получавала към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърдението на Диана Христова е, че е била подложена на дискриминация от работодателя, т.к. пет месеца след възстановяването й на работа през 2010 г. работната й заплата е на нивото на тази от 2008 г., докато във времето, в което е оспорвала уволнението си, заплатите на колегите й са били актуализирани със съответен процент. Направена е съпоставка с трудовите възнаграждения, получавани от други лица, назначени на същата длъжност. С отмененото от АССГ решение Комисията е приела, че съществува идентичност на възложените им за изпълнение трудови задължения по длъжностни характеристики, с тези на жалбоподателката Христова, поради което с неосигуряване на равно възнаграждение за една и съща длъжност и изплащане на по-ниско по размер основно трудово възнаграждение на Диана Христова след възстановяването й на работа в резултат на отмяна по съдебен ред на незаконното й уволнение, "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД в качеството му на работодател е нарушил разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР и чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр по признак "лично положение". При така установените факти, съдът е счел извода на Комисията за осъществен от работодателя тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр спрямо Диана Христова за немотивиран, формиран при липса на доказателства и в нарушение на установената в чл. 9 ЗЗДискр доказателствена тежест за страните в административното производство. Приел е, че от събраните по делото материали не се установява поведение на работодателя - нито пряко, нито косвено, изразено с думи или по друг начин след възстановяването на незаконно уволнената служителка на работа, което да сочи на накърняване на нейното достойнство и създаване на враждебна, застрашаваща или обидна среда. Преценил е, че твърдението за лишаването й от равно заплащане не може да се квалифицира като тормоз. Освен, че е счетено за недоказано упражняването на тормоз по отношение на Христова, според съда не е установено и липсват мотиви за това поведението на работодателя да е основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, в случая - "лично положение". Наведен е извод за липса на данни евентуално неравно третиране на служителката да се дължи на предходно уволнение и съответно на възстановяването й на работа. Решаващият съд е счел, че в конкретния случай не е налице нарушение на задължението по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. от страна на дружеството-работодател, нито от представляващия го изпълнителен директор. Приел е, че основното трудово възнаграждение на Христова е определено във връзка с полагания от нея труд, който видно от длъжностните характеристики не е еднакъв и равностоен с този, полаган от нейни колеги, взети като база за сравнение. Посочил е, че на другите служители със същата длъжност са вменени по длъжностни характеристики повече задължения във връзка с изпълнение на цялостната дейност по провеждане на процедури за обществени поръчки, подготовка на пълната документация, цялостна организация и координиране на процедурите до финализирането им със сключен договор, докато вменените на касаторката задължения по длъжностна характеристика касаят по-скоро техническа работа във връзка с обществените поръчки, а не цялостна такава. В представения по делото Колективен трудов договор (КТД) е установено, че размерът на минималната основна заплата за централата и началните основани заплати по длъжности се определят в зависимост от характера, сложността и отговорността на възложената работа, т.е. КТД диференцира размера на основаната работна заплата във връзка с различието в положения труд. Според съда, определянето на конкретния размер на основната заплата на Христова в по-нисък размер от това на другите й колеги се дължи на свободната воля на договаряне на страните, от една страна, а от друга - на разликата във вида на полагания труд и съответно сложността на вменените задължения с оглед различието в длъжностните характеристики. Прието е, че основните трудови възнаграждения на останалите й колеги също не са еднакви. Посочено е, че при определяне на основната работна заплата не се предвижда уравниловка, а се отчита свободната воля на страните при договаряне и съответно съдържанието на положения труд и изисквания към него. Съдът е приел за недоказано и наличието на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр по отношение на касационната жалбоподателка по признак "лично положение" във връзка с уволнението й и възстановяването й на работа. Наведен е извод за липса на основания да се приеме, че уговореният размер на основната й работна заплата се дължи на това обстоятелство. Съдът е счел, че в случая са спазени всички норми, правила и критерии при определяне на трудовото възнаграждение на Христова и не са налице доказателства за нарушаването им. Посочил е, че повдигнатият пред КЗД спор в голяма степен е от трудовоправен и гражданскоправен характер и не може да бъде разрешен в рамките на производство по установяване наличието на дискриминация. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изложените от АССГ мотиви, обуславящи постановения правен резултат, се споделят от настоящия касационен състав. В контекста на приложимата правна уредба настоящият състав намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за липса на упражнена спрямо Диана Христова дискриминация от страна на нейния работодател при определяне размера на трудовото й възнаграждение след възстановяването й на работа. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че касаторката е третирана по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци при упражняване правото й на труд, нито че е тормозена от работодателя. За да е съставомерно деянието по чл. 4 и чл. 5 ЗЗДискр, неравното третиране или тормозът следва да са обусловени от защитен от закона признак. В този смисъл, освен различно третиране, е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл. 4 ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. За да е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр пък е необходимо за еднакъв или равностоен труд да не се престира равно възнаграждение. Правилен е изводът на съда, че КЗД незаконосъобразно е приела наличие на пряка дискриминация, тормоз и нарушаване на специалната защита при упражняване правото на труд по смисъла на 14, ал. 1 ЗЗдискр на основата на лично положение, т.к. е уговорено и изплатено по-малко по размер индивидуално основно трудово възнаграждение в сравнение с други лица, поради факта на водено трудово дело срещу работодателя. В противоречие с материалния закон и с доказателствата Комисията е приела, че в случая е налице равен труд. За да се установи дали е налице еднакъв труд, е необходимо да се сравнят обстоятелствата, които определят действителния характер, естеството на труда. Само по себе си дори еднаквото наименование на длъжностите не е абсолютно основание, за да се приеме еднаквостта на труда. Необходимо е да се извърши оценка на действително възложените дейности на всяко от лицата и условията, в които всяко от тях реално изпълнява работата. С оглед на това Комисията, за да обоснове нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр, е следвало да съпостави действително извършваното от Христова и колегите й. С оглед на това ирелевантен за установяване на дискриминационното поведение е фактът, че на касаторката не е връчена при възстановяването й длъжностна характеристика. Това е нарушение на задължение на работодателя по Кодекса на труда, но то няма отношение към задължението за равно третиране. Следва да се посочи също, че наличието на нарушение на трудовото законодателство или на друго правонарушение не означава, че е осъществен състав на дискриминация. Съответен на материалния закон и на данните по делото е изводът на съда, че действията на работодателя при определяне на трудовото възнаграждение на Христова нямат дискриминационен характер. Както се посочи, по-горе, при преценка за наличието на предпоставките на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр следва да се вземе предвид дали работниците полагат сравним труд, т.е. сравним на практика, независимо дали има формално тъждество на длъжностите, като при установяване дали е налице същият или сравним труд са релевантни за фактическото естество на работата, необходимите умения и др. За да може да се прецени еднакъв труд ли полагат сравняваните лица е необходимо да се извърши съпоставка на действителните им задължения. Частичното припокриване на функциите или на отделни елементи от правоотношението не означава еднаквост на труда по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр, при което работодателят е длъжен да осигури еднакво възнаграждение. Видно от представените по делото длъжностна характеристика на касаторката Христова и длъжностните характеристики на другите посочени лица, възложените им задължения не са идентични. От събраните доказателства се установява различие във вменените и изпълняваните от Христова и от колегите й функции като естество и обем. Данните по делото сочат, че жалбоподателката изготвя документи за обществени поръчки, подготовка на договори и осъществяване на кореспонденция, което е свързано с техническа и административна работа, различна от цялостната подготовка и водене на процедурата по обществените поръчки от останалите служители, което безспорно сочи за липса на елементите от фактическия състав на чл. 14, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДискр. Съпоставката с получаваните от колегите й основни трудови възнаграждения сочи, че и те са в различен размер и са съответно определени по правилата за определяне на основните работни заплати в "ТЕЦ - Марица Изток 2" ЕАД и след договаряне. Обстоятелството, че заемат еднаква длъжност, но получават различно възнаграждение, се обуславя от действително изпълняваните от тях функции и положения от тях труд. Следователно, от значение за заплащането е реално извършваната работа, а не само фактът на заеманата длъжност. Касационната жалбоподателка, с оглед разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр, не е ангажирала доказателства досежно еднаквостта или равностойността на полагания труд, въз основа на които да може да се направи извод, че е налице дискриминация. С оглед на това основният, решаващ за наличието или липсата на дискриминация, въпрос е останал недоказан, а КЗД е постановила незаконосъобразно решение. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че липсва нарушение на чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗДискр. Недоказването на факта, равен труд ли полагат сравняваните лица, не дава възможност да се приеме, че е налице неравно възнаграждение. С оглед на това не може да се твърди, че е налице дискриминационно третиране. Видно от данните по делото в конкретния случай трудът, полаган от жалбоподателката не е еднакъв с този на колегите й, т.к. при сравняване на длъжностните характеристики са налице различия, поради което не може да се обоснован извод за уравниловка за различен труд. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че жалбоподателката е била третирана по-неблагоприятно, въз основа на някой от защитените признаци, посочени в чл. 4 ЗЗДискр. Оплакванията й за получаваното от нея по-ниско заплащане (в сравнение с колеги) след възстановяване на работното й място са неоснователни, понеже в случая работната заплата се договаря по силата на КТД и определянето на размера й е предмет на свободна преценка, с оглед характера на задълженията и дейностите, за които са се договорили страните по трудовото правоотношение. Обосновано, на следващо място, съдът е счел за недоказано възприетото от КЗД дискриминационно третиране на Христова под формата на тормоз при упражняване правото на труд, изразяващ се в заплащане на по-ниско възнаграждение, във възлагане на несвойствени за длъжността задачи и др. Липсват данни за накърняване достойнството на служителката и за създаване на обидна, унизителна, враждебна или застрашителна за нея работна среда по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Тормозът съгласно чл. 5 ЗЗДискр също се основава на признаците по чл. 4, ал. 1, които в случая не са налице. Конкретно посочените в жалбата й до КЗД действия на работодателя с оглед събраните по делото доказателства не обуславят основание за ангажиране на отговорността му за нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. Доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят на извод за липса на действия, основани на признак "лично положение". Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на работодателя и сочените от оспорващата обстоятелства. При това положение, като е приел, че отсъства нарушение на чл. 4, ал. 1 и ал. 2, на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр и на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр, съдът е приложил правилно материалния закон. Предвид установената липса на нарушения съдът правилно е приел, че санкциите по чл. 80, ал. 1, 2 и 3 ЗЗДискр и препоръката са незаконосъобразно наложени, т.к. не са били налице материалноправните предпоставки за това. За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че решението на Комисията в частта, в която са наложени "общи имуществени санкции" за установените нарушения, е незаконосъобразно, т.к. при липса на законова възможност за това и в противоречие с чл. 18 ЗАНН, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗДискр, Комисията е кумулирала административни наказания, определяйки едно общо такова, а именно - обща глоба, съответно - обща имуществена санкция, без да е идентифицирала конкретните нарушения и без да е индивидуализирала по размер за всяко едно от тях предвидените съответни наказания (глоба и имуществена санкция). По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,