Решение № 998 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9781/2020 г.
ВАСI отделение26.01.2021 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 444/14.07.2020 г., постановено по адм. д. № 285/2020 г. по описа на Административен съд Плевен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 998 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9781/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция "Митници", представен от юрисконсулт Тодорова, против решение № 444/14.07.2020 г., постановено по адм. д. № 285/2020 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменено решение с рег. № 32-57003/20.02.2020 г. към MRN 19 BG002005021038 R0/05.12.2019 г. на директора на ТД Северна морска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, § 2, б. "б" от Кодекса. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Чайка" АД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: С оспореното пред АС Плевен решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоката по митническа декларация MRN 19 BG002005021038 R0/05.12.2019 г.; определил е митническата стойност на внасяната от "Чайка" АД стока по митническата декларация – "работни боти от естествена кожа с полиуретанова подметка – 1 000 чифта", с код по ТАРИК 6403911600 в размер 18 130 лева, представляваща 18. 13 лева/чифт за 1 000 чифта, съпоставена с MRN 19 BG003012004384 R0 от 28.11.2019 г.; извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност на 18 130. 00 лева и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнително мито в размер 410 лева и ДДС в размер 1 107. 46 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането. По констатациите на митническия орган стоките, които "Чайка" АД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение, по представената мостра представляват мъжка бота, покриваща глезена, но не покриваща прасеца с външна част на ходилото от полиуретан с едър грайфер, пластична, с горна част от естествена кожа, без метално бомбе и пластина, подсилена в предната част за предпазване на пръстите, цвят черен, с връзки. Стоката била опакована в кутия с надпис RED HORSE, моделът на мострата на опаковката е LMA055 02 и така е описан във фактурата за продажба. Според митническият орган, по отбелязването в проформа фактура № TA190731 С/12.10.2019 г. плащането на фактурната стойност от 7 000 USD следвало да стане на два пъти – 30 % предварително плащане и 70 % след получаване на коносамента от дружеството вносител. Натоварването на стоката по отразеното в коносамента е на 24.10.2019 г., а на доставчика WENZOU TATRA LMP AND EXP TRADING CO Китай била преведена от "Чайка" АД на 31.07.2019 г. сумата 12 342. 40 лева, която не представлявала 30 % от стойността по фактурата. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност е съпоставена с декларирани и приети стойности по чл. 70 от МКС от други вносители в рамките от 18. 13 лв/чифт до 20. 15 лв/чифт /съответно от 16. 73 лв/кг до 20. 21 лв/кг/ и със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ в размер 27. 75 лв/кг нето тегло. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС и изборът й да определи стойността по реда на чл. 74, § 2, б. "б" МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN 19 BG003012004384 R0 от 28.11.2019 г. Избраните правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 66в; чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, § 1, чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, както и чл. 59 АПК. С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган. Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил всяко от наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, § 2, б. "б" от МК по данни от декларация на трето лице. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставените стоки, тъй като не е извършен анализ на условията на доставките. Отречено е наличието на сходство в характеристиките на стоките. Внесените от "Чайка" АД стоки, представлявали работни боти от естествена кожа с полиуретанова подметка, докато съпоставените по вноса на третото лице по MRN 19 BG003012004384 R0 от 28.11.2019 г. стоки са мъжки боти с подметка от каучук и горна част от естествена кожа, т. е съпоставените стоки са с естествени материали на подметката. Решение е правилно. Касационният съдебен състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съдебен акт и препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки – мъжки боти с държава на произхода Китай, както и със справедливата цена на ЕС. Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15 администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. Съобразена с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика митническия орган да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, § 2, б. "а" и "б" от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Основателен е упрекът на административния съд към пропускът на администрацията да изследва качеството на стоката /тук следва да се прибави и търговската марка, както и количествата на съпоставяните и остойностяваните стоки/. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране, но и при възприетите от съда отлики в характеристиките – вида на подметката/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,