Решение № 4132 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък срещу решение 3416 от 7.11.2024 г., постановено по адм. дело 462/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е обявена за нищожна заповед 838/10.5.2024г., издадена от същия административен орган, с която е наредено на М. Д. С. да премахне незаконен строеж: пътна връзка срещу ПИ с идентификатор 27499.221.5, разположена в ПИ с идентификатор 27499.180.181 по КККР на [населено място], изпълнена по път SZR 1061 Казанлък- Енина, на км. 2+300. Жалбоподателят твърди, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на всички законови изисквания. Моли съдебният акт да бъде отменен, да бъде отхвърлено оспорването и да се присъдят разноски. Ответникът М. Д. С., чрез пълномощника си оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. По делото е установено, че описаният в заповедта строеж пътна връзка представлява насипана с трошено-каменна настилка ивица, предназначена за движение на превозни средства между ПИ с идентификатор 27499.180.181- за местен път, представляващ общински път IV клас 1061 Казанлък- Енина и поземления имот, собственост на ответника. Съдът от първа инстанция е приел, че нареденият за премахване строеж е трета категория, а не пета както е квалифициран от административния орган, поради което издалият заповедта административен орган няма компетентност да издава заповеди за премахване на процесния строеж и е обявил обжалваната пред него заповед за нищожна. Така постановеното решение е правилно. Понятието пътна връзка, дефинирано с разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ППЗП като платно за движение на пътни превозни средства между съществуващ път и търговски крайпътен обект, изцяло или частично разположено в обхвата на пътя. Следователно пътната връзка е част от съответния път, тъй като по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗП обхватът на пътя е основен елемент на пътя и включва площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. От друга страна разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от Наредба РД-02-20-2/ 2018 г. за проектиране на пътища определя, че техническите параметри на пътната връзка се определят в зависимост от вида и класа на пътя. В случая наредената за премахване пътна връзка попада в обхвата на общински път IV клас, поради което следва да се класифицира като строеж от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. а ЗУТ и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба 1/ 2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Възражението на касатора в противен смисъл са неоснователни. Пътната връзка по дефиниция попада в обхвата на пътя, който в случая е общински и следва неговата категория. Като е приел, че кметът на община Казанлък не притежава материална компетентност да издаде процесната заповед и е обявил нищожността на същата, Административен съд Стара Загора е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, която следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер 1 500,- лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,