Решение № 5450 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2016 г.

Решение № 5450 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 242/12.01.2016 г. по адм. д. № 5472/2015 г. на Административен съд - С.-град. В касационната жалба от М. М. Ч., подадена чрез адвокат Ц. Ф., се оспорва решението в отхвърлителната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е определил началния момент на дължимата лихва върху присъдената сума. Възразява се, че не е отчетена степента на незачитане на правата на осигуреното тежкоболно лице от страна на служителите на НОИ. Иска се да бъде отменено решението в отхвърлителната му част и бъде уважена жалбата. В съдебно заседание оспорва касационната жалба на НОИ. Претендира разноски по делото. След подаване на касационната жалба, на 11.01.2017 г. М. Ч. е починала, и като касационен жалбоподател по делото е конституирана нейната единствена наследница - сестра й О. М. Ч.-Соколова, която поддържа касационната жалба. В касационната жалба на Национален осигурителен институт /НОИ/ се оспорва решението в осъдителната му част като неправилно поради необоснованост. Твърди се, че ищцата не е представила доказателства, от които да е видно, че преживеният психически тормоз и неудобства са в причинна връзка с взаимоотношенията й с ТП на НОИ - С. Иска да бъде отменено решението в осъдителната му част и в частта на разноските. Алтернативно се прави искане за намаляване на размера на обезщетението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество - неоснователни. Съдът е направил цялостен анализ на релевантните факти. Обезщетението за причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата е определено правилно. С оглед на това решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Пред административния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от М. М. Ч. от гр. С., против Национален осигурителен институт. Ищцата претендира обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди в резултат на отменен по административен ред административен акт - Разпореждане № 66-40-610#1 от 30.07.2014 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ гр. С. Ищцата е поискала да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в заплатените суми: 327,79 лв. комисионна такса на банката за банков превод на главницата и лихвите по разпореждането, 200 лв. адвокатски хонорар и 227 лева за изследване и ехография. По претенцията за неимуществени вреди, ищцата е заявила, че поради незаконосъобразния акт на ответника не е могла своевременно да се оперира и здравословното й състояние се е влошило. Получаването на разпореждането предизвикало огромен стрес за нея, поради което претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на незаконосъобразния административен акт, в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва от дата 30.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумите, както и сторените по делото разноски. Съдът е осъдил НОИ гр. С. да заплати на М. М. Ч. сумата от 327,79 лв. - обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, представляващи заплатено комисионно възнаграждение на "С. Б." АД във връзка с извършен превод на сумата от 3378,89 лв. на 26.08.2014 г., както и сумата от 200 лв., заплатена за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита на дата 14.08.2014 г., ведно със законната лихва за забава от дата 05.11.2014 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за сумата от 227 лв., платени за изследване и ехография. Осъдил е НОИ да заплати на М. Ч. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от отмененото като незаконосъобразно с Решение № РО-664/17.10.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - С.-град Р. № 66-40-610#1/30.7.2014 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ гр. С., ведно със законната лихва за забава от дата 05.11.2014 г. до окончателното й заплащане. В останалата част за разликата до предявения размер от 12 000 лв. и по отношение на последващо Разпореждане № О-21-999-52-00345903 от 13.02.2015 г. на ръководителя на изплащане на обезщетения и помощите при ТП на НОИ С.-град, искът за неимуществени вреди е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно събраните по делото доказателства и е изложил обосновани мотиви при правилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че като самоосигуряващо се лице ищцата редовно е внасяла дължимите осигурителни вноски. За периода от 22.01.2013 г. до 27.03.2013 г. поради временна нетрудоспособност депозирала в ТП на НОИ С. 13 бр. болнични листове, за които е получила обезщетение. С разпореждане № 66-40-610#1/30.7.2014 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ гр. С., тя е била уведомена, че недобросъвестно е получила за периода от 22.1.2013 г. до 27.3.2014 г., парично обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 3103.58 лв. В разпореждането е посочено, че тя дължи и лихва 275.31 лв. или общо сумата от 3378.89 лв. За да избегне принудителното изпълнение, тя внесла сумата 3378.89 лв. с вносна бележка от 26.08.2014 г. по сметката на "С. Б." АД. За превода платила комисионна в размер на 327,79 лв. и едновременно с това обжалвала издаденото разпореждане. За изготвянето на жалбата платила адвокатски хонорар в размер на 200 лева. С Решение № 664 от 17.10.2014 г. директорът на ТП на НОИ С. приел, че жалбата й срещу разпореждането е основателна и го отменил. Сумата 3378.89 лв. й била възстановена на 27.11.2014 г., но не й била върната внесената комисионна такса в размер на 327.79 лв., както и не била възстановена сумата от 200.00 лв. - адвокатски хонорар. Ищцата е посочила в исковата молба, че има онкологично заболяване и й предстояла и трета операция на херния. Поради това си направила задължителните изследвания за операцията със стойност 197.00 лв. и ехографско изследване - 30.00 лв. или общо за 227.00 лв. Не могла да ги използва, тъй като били срочни, а не можела да се оперира своевременно, защото похарчила всичките си пари във връзка с издаденото разпореждане. По претенцията за неимуществени вреди, ищцата е заявила, че не е могла своевременно да се оперира и здравословното й състояние се влошило и била приета по спешност на 04.12.2014 г. Получаването на разпореждането предизвикало огромен стрес за нея. Почувствала се обидена, унижена, имала състояние на тревожност. Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът е изложил обосновани изводи за частична основателност на претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Законосъобразни са изводите на съда, че са налице законовите предпоставки за уважаване на двете искови претенции. Безспорно е установено, че след издаден и отменен като незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 66-40-610#1/30.7.2014 г., ищцата е била принудена да внесе по сметка на НОИ собствени средства в размер на 3378.89 лв. След възстановяването на сумата, ответникът не е заплатил внесената по сметка на банката комисионна и адвокатското възнаграждение от 200 лв. за изготвяне на жалбата до горестоящия административен орган. Тези две суми правилно са преценени от съда като следствие от отменения като незаконосъобразен акт. Налице е причинна връзка между този акт и посочените две суми, от които ищцата се е лишила само и единствено поради възникналото за нея финансово задължение от отмененото разпореждане. Обосновани са изводите на съда и по отношение на двете суми - в размер на 197 лв. и на 30 лв., които съдът е преценил като неотносими към имуществените вреди от отмененото разпореждане. Те представляват разход, който не е в пряка причинна връзка с отмененото разпореждане. В този смисъл обезщетението за имуществени вреди, претендирани от ищцата, е определено в съответствие със закона и фактите по делото. Законосъобразни са изводите на съда и по отношение на обезщетението за неимуществени вреди и лихвата върху него. В настоящото производство предмет на разглеждане са само вредите от отменено разпореждане № 66-40-610#1/30.07.2014 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО към ТП на НОИ гр. С.. Безспорно е, че създаденото от него задължение за ищцата е предизвикало у нея стрес, безпокойство, чувство за несигурност. Предвид тежкото й заболяване и поредицата оперативни интервенции, които тя е претърпяла, възникването на такова финансово задължение безспорно е изключително отрицателно изживяване. Но като се има предвид, че разпореждането е издадено на 30.07.2014 г. и е било отменено с Решение № РО-664/17.10.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - С.-град, за периода от три месеца, определеното от съда обезщетение в размер на 3000 лв. е достатъчно, за да компенсира неимуществените вреди, причинени на ищцата. Що се отнася до лихвата за забава, правилно съдът е преценил, че тя се дължи от 05.11.2014 г., когато е влязло в сила решението за отмяна на незаконосъобразния акт. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на събраните доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски, но към него не е представен документ, че такива разноски са направени по делото. С оглед на това разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,