Решение № 2740 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2010 г.

Решение № 2740 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е по предвидения ред на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на кмета на гр. Кюстендил против решение № 179 от 18.06.2010 г., постановено по адм. дело № 32/2010 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. В жалбата са наведени касационни основания за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Росен Иванов Пенев от с. Грамаждано, община Кюстендил прави искане за оставяне на решението в сила като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ответника, с която същият моли да бъде осъдена община Кюстендил да му заплати обезщетение в размер на 30 лв. представляваща стойността на освободения му личен автомобил от паркинг принудително докаран и оставен там от служители на общината. Претендирани са и неимуществени вреди в размер на 1500 лева представляващи психоемоционален стрес, разочарование, душевни болки и страдания в резултат от констатацията, че личният му автомобил не е на мястото където е бил паркиран от него първоначално. С обжалваното решение административният съд е уважил иска на Росен Пеев за 30 лв. имуществени и 1000 лв. неимуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че същия е доказан по безспорен начин. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като действията по преместването на автомобила на Пеев от служителите на общинската администрация са били незаконосъобразни. Съдът е направил задълбочена преценка на събраните доказателства, включително и свидетелските показания, приети по делото и е установил наличието на причинна връзка между незаконните действия на служителите на общината и причинените негативни изживявания на Пеев вследствие на неправомерното преместване на неговия личен автомобил. При тази установена фактическа обстановка съдът е приел, че искът е доказан и го е уважил в посочения по-горе размер. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищеца по делото се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и е установил претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на общината. Наведеният довод в жалбата относно липсата на пасивна процесуална легитимация общината не може да бъде споделена. Това е така, защото, въз основа на заповед № 1054/30.09.2008 г. на кмета на община Кюстендил са били определени правата и задълженията както на служителите от общинското предприятие, но така също и на служителите от общинската администрация по охрана относно правните и фактически правомощия и действия по преместването на МПС съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на община Кюстендил. Неоснователни са и доводите за липсата на ясна причинна връзка за силните негативни преживявания и причинно-следствената връзка между тях и настъпилите неимуществени вреди. Трайната практика на съда е, че обезщетенията по чл. 1 и 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени на гражданите се определят по справедливост, като в конкретния случай са преценени всички релевантни обстоятелства, които са повлияли негативно в правната сфера на Пеев. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,